Въртележката на тъмно с шефовете на държавни фирми – или принципът „Търси се място за човека“

Въртележка. Но без светлини. В тъмния ъгъл на икономиката. На нея от години се качват и слизат шефове на държавните фирми. За някои от тях тя се превръща във влакче на ужасите, от което тръгват с омекнали колене към следствието, прокуратурата, а може и към съда. Справка – последните двама директори на „Булгаргаз“.

Десетилетия наред обществото беше свикнало: дойде ново правителство – държавните фирми осъмват с нови шефове, бордове, приближени до съответната партия на власт, и дори членове на съветите на директорите, които са част от политическите кабинети на министерствата, чиято собственост са съответните дружества.

Под публичния натиск току се заговаряше за конкурси, за професионален мениджмънт, за мандатност и защита на шефовете от политически поръчки и неоснователни уволнения. За да може да има предвидимост, ефективно управление на държавния капитал, печалба за бюджета и за създаване на пазарна конкурентна среда.

Все неща, които са част от изискванията за прозрачност и управление на държавните предприятия, поставени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), където България иска да стане член. Именно поради тази причина в края на 2019 г. правителството на Бойко Борисов прие специален Закон за публичните предприятия. Той влезе в сила на 1 януари 2020 г. и трябваше да осигури начело на държавните фирми качествени кадри. Дори Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК), която наследи приватизационното ведомство, трябва да излъчва част от членовете на бордовете на компаниите с над 50% държавно участие в капитала. Те трябваше да са независими, а отделно всички кандидати трябваше да имат визия за развитието на съответното дружество, което ръководят, както и да имат устойчива бизнес програма.

Правила на хартия и проформа

Това е обаче закон само на хартия. Спазването му е изключително проформа, а действителността няма нищо общо с насоките на ОИСР. За неглижирането на адекватното и прозрачно управление на държавните активи говори фактът, че почти три години след влизането в сила на Закона за публичните предприятия е одобрена – и то от служебен кабинет – политика за участие на държавата в тях. Тази програма също е изискване на ОИСР, но защо пък да бързаме с нея, когато първо можем да уредим въпроса с „конкурсите“ за шефовете?

Проведените уж състезателни процедури през 2020 г. реално трябваше да бетонират политическите назначения на ГЕРБ начело на ключови отрасли като енергетиката, транспорта, горските предприятия, здравеопазването и други сектори – икономически и обществени. Тези конкурси бяха толкова нагласени, че се стигна до натъкмяване на партийни кадри като „независими“ номинации на АППК, която услужливо ги предлагаше. Макар че стриктно се обявяваха имената на кандидатите и кой продължава до финала, обществото не знаеше какъв е опитът на повечето претенденти. Още по-малко какви са визиите им за управление на фирмите. Така в борда на „Булгаргаз“ например попаднаха някои хора без грам опит в газовата сфера.

Повечето, които бяха „избрани с конкурс“ в последните месеци на кабинета „Борисов“, не се заседяха много, тъй като служебното правителство на Стефан Янев и после редовното на Кирил Петков, започнаха скоростно да ги сменят. При служебния кабинет на Гълъб Донев дойдоха новите смени. Ключово бе, че почти всички кадрови чистки в държавните фирми през последните две години бяха без мотиви. Единици обаче са онези мениджъри, които посмяха да оспорват вписванията на наследниците им пред съда, който пък не ги подкрепи нито веднъж. Повечето не защитиха правата си, явно съзнавайки, че „така е то в държавните предприятия“. Или пък чакат отново да се качат на въртележката след предсрочните парламентарни избори през април.

През това време управлението – ефективно или не – си върви, финансовите резултати – добри или лоши – се трупат, а бюджетът си чака дивидентите. Тоест, държавата и обществото имат пряк интерес държавните фирми да печелят възможно най-много и да се развиват.

Конкурси без край

Дори и в момента са обявени десетки конкурси за бордовете на държавни предприятия. В енергетиката служебното правителство „официализира“ назначенията си на мястото на освободените „до провеждане на конкурс“. Така де, трябва да се спазят приетите от същото това правителство промени в правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, според който този вид назначения не може да продължават повече от шест месеца. Все пак, трябва да се признае на кабинета „Донев“, че сложи край и на уволненията на държавни шефове без мотиви. Само дето преди това „опраска“ кадрите на „Продължаваме промяната“ без мотиви, възползвайки се от празнината в правилника, и назначи своите. Следващите да му мислят мотиви за отстраняването им.

Това обаче не направи избора на ръководителите на публичните предприятия по-прозрачен, нито пък управлението им по-ефективно. Нито едно държавно дружество не е публикувало бизнес програмата за управление на ръководството си, а тези програми междувременно би трябвало вече да са актуализирани. Правителството на Гълъб Донев е дало срок това да стане до 31 декември 2022 г., но публичните фирми не са обявили това. Ако въобще са ги актуализирали.

Три години след влизането в сила на закона за публичните предприятия, отговорната за тях агенция не е извършила нито една проверка. Според решение от последните дни на третото правителство на Бойко Борисов – през април 2021 г., същата година АППК е трябвало да оцени как се ръководят осем предприятия. Те са микро, малки и средни и не толкова популярни и извън фокуса на общественото внимание. Срок за извършването на проверките няма. През октомври 2022 г. кабинетът „Донев“ определя нови девет фирми за такава оценка. Сред тях попадат фирми като „Рибни ресурси“, „Минпроект“, Национална агенция „Музика“, но и „Пристанище Бургас“ и „Интендантско обслужване“. Този път поне има срок за обявяване на резултатите от проверката – края на юни 2023 г.

Оценка на работата. Ама как?

Методика за провеждането на тези оценки обаче няма, коментира пред Mediapool членът на Надзорния съвет на АППК Руси Статков. По думите му, в момента се разработва такава и предстои одобрението ѝ от надзора на агенцията в най-скоро време, за да може след това да бъде приета и от правителството.

Именно липсата на такава методика е причината да не са извършени проверки на управлението дори на малкото набелязани дребни държавни фирми от общо 265. От нормативните документи не става ясно защо големи предприятия като АЕЦ „Козлодуй“, „Националната електрическа компания“, „Булгаргаз“ и други не попадат в обсега на оценката на управлението. А такава със сигурност е необходима. Още повече след изнесеното от последния доклад за санкциите на САЩ по закона „Магнитски“ срещу бившия енергиен министър Румен Овчаров и бившите шефове на АЕЦ „Козлодуй“ Иван Генов и Александър Николов заради корупционна схема с обществени поръчки и сделки с ток, обогатили ги с милиони.

Покрай предстоящите поредни драми със съставянето на правителство най-вероятно няма да се разбере какви са констатациите от планираните оценки на мениджмънта на деветте държавни фирми. Или Министерският съвет ще изпрати типичното си от години назад прессъобщение: „Беше приет докладът с оценката …“. Ама какво съдържа той!? Ако искаш да знаеш, рови си там из документите в правната система. Може да го намериш, а може и да не го намериш.

Търси се място за човека

Руси Статков призна, че има огромни пропуски в Закона за публичните предприятия, АППК няма особено влияние в провеждането на конкурсите за шефове, а контролът все още не е регламентиран. По думите му агенцията има думата само при номинирането на т.нар. независими членове на бордовете на държавните фирми. Крайното решение обаче кои да са независимите членове е на ресорните министерства.

Оттам идват и имената за пресявката на кандидатите, които да бъдат номинирани от специално създадена комисия в АППК. Тя реално само проверява дали все пак отговарят на изискванията, но при провеждани от енергийното министерство конкурси по времето на ГЕРБ, например, имаше парадоксални промени и кандидатстващи като представители на министерство накрая се оказаха назначения от квотата на „независимите“, а други независими участници незнайно как бяха изпаднали от надпреварата. Оказва се също така, че няма ясен механизъм по обжалване на недопускането на претендент до следващ етап на конкурсите. Правилникът за прилагане на закона за публичните предприятия предвижда такава възможност – кандидат да подаде жалба до оценяващата го комисия, но механизмът не работи. Пред съда също не върши работа, ако въобще някой смелчага реши да оспорва отстраняването си. Това пък автоматично отказва качествените кадри, каквато явно е целта на заданието, за да останат в крайна сметка партийните кандидати.

АППК все пак е една идея по-прозрачна в даването на информация (макар и със закъснение) за имената на кандидатите. Но толкова. Справки за професионалния им опит, за визиите им за управление на дружеството, което искат да ръководят!? Няма.

Какви са изискванията на ОИСР?

Целият този механизъм тотално противоречи на насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративното управление на публичните предприятия. Според тях трябва да има „ясно деклариране пред обществеността на целите на предприятията и тяхното изпълнение (за държавни предприятия със 100% държавна собственост това би включвало всеки мандат, определен от принципала на държавната собственост)“. Изисква се също така да са ясни възнагражденията на членовете на съвета и ключовите ръководители, квалификациите на членовете на съвета, процес на подбор, включително политики за многообразие на съвета, постове в други съвети на дружества и дали те се считат за независими от съвета на държавното предприятие. „Съветите на държавните предприятия следва, под надзора на председателя, да провеждат годишна, добре структурирана оценка, за да оценят своята резултатност и ефективност“, препоръчва още ОИСР, но дали това се спазва от българските държавни предприятия само те и принципалите им си знаят. Гласът на така наречените независими членове на бордовете така и не се е чул нито веднъж по каквато и да е тема.

Друго ключово изискване на ОИСР е в съветите на държавни предприятия да се избират само професионалисти, отговарящи на заложеното ниво на компетентност за всички членове на съвета и „ако не действат като канал за политическо влияние, който се простира извън ролята на упражняване на собствеността“.

Според насоките на Клуба на богатите, чийто член България иска да е, „правителството трябва да разработи политика на упражняване на правото на собственост“. Такава приема едва предишното служебно правителство на Гълъб Донев през октомври 2022 г., но заложените в нея финансови и нефинансови цели са изключително общи и декларативни и препращат към насоките на ОИСР, които вече стана ясно, че са далеч от действията на редица правителства – на ГЕРБ, служебни и на „Продължаваме промяната“ включително.

Експертът от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров коментира като недостатък на Закона за публичните предприятия, че той не въвежда целия набор от задължителни стандарти за корпоративно управление на държавните дружества. Особено в енергийния сектор.

Без конкуренция и с политически връзки

„Всъщност липсата на реално (а не само на хартия) въвеждане на тези принципи би затруднило членството на България в ОИСР„, предупреждава той пред Mediapool. Владимиров отбелязва, че „действително законът създава механизъм за конкурентно избиране на „независими“ експерти, които следва да функционират като външни наблюдатели и корективи на решенията на управителните съвети, доминирани от дългогодишни кадри на дружеството или предишни политически назначения“, но това не се случва реално“. „Фактът, че АППК не е независим орган, а е назначен от Министерски съвет (въпреки наличието на ясен критерий за подбор на управителите на институцията), прави невъзможно пълното разграничение на политическата власт от назначенията в държавните дружества„, коментира директорът на програма „Енергетика и климат“ в ЦИД.

Според него практиката от прилагането на закона след 2019 г. ясно показва липсата на желание конкурсите за подбор да включват истинска конкуренция между различни визии за развитието на държавните предприятия. Припомня, че в тях продължават само личности, в чиято биография прозират политически връзки или отсъства реален опит в бизнес сферата на съответното дружество. „На практика назначенията при всички правителства, независимо от политическата подкрепа, остават прерогатив на Министерски съвет, като често дори се заобикаля изцяло процедурата за конкурс или тя се извършва проформа“, казва Владимиров.

Като недостатък на закона за публичните предприятия той посочва, че се фокусира върху избора на членове на държавните бордове, но не и на цялостния механизъм на взимане на решения и осигуряване на прозрачност и ясно разделение от политическо влияние. Владимиров смята, че Агенцията за публичните предприятия и контрол трябва да се избира от парламента с отворен конкурс, който да е прозрачен за широката общественост, така че всички да бъдат запознати с биографиите на ръководството.

Зависими и манипулируеми

„АППК трябва да работи в тясно сътрудничество както с КЗК, КЕВР, така и с АДФИ, за да гарантира, че управлението на дружествата не нарушава Закона за конкуренцията, провеждат се навременни и изчерпателни одити на финансовото управление на дружествата и отсъства пряко вмешателство на правителството и политиците, като цяло, във взимането на оперативни решения“, подчертава независимият експерт.

„Именно последният аспект на доброто корпоративно управление на държавните дружества се вижда най-ясно през последните 3 десетилетия. На практика държавата се меси във всяко действие на държавното дружество (справка: търговете на „Булгаргаз“ за доставка на природен газ или двустранното споразумение с БОТАШ), като не се позволява на УС на дружествата да реагират бързо и ефективно на променящата се пазарна среда поради политическо несъгласие, с което често се ощетяват дружествата, а и обществото като цяло„, допълва Владимиров.

„Необходимо е издигането на китайска стена между правителството и управителните органи на държавните дружества, като и не бива да се позволява на органи като прокуратурата или КПКОНПИ да манипулират взимането на оперативни решения, като по политически мотиви издигнати от едно или друго правителство/политическа партия окажат натиск върху ръководствата на дружествата чрез често необосновани разследвания“, казва още представителят на ЦИД.

„Реалността е, че дори, когато не се взимат такива драстични мерки срещу един или друг член на управителен орган на предприятие, ресорните министри игнорират установения процес на взимане на решения и провеждат скоростни процедури за отстраняване от длъжност на неудобните членове на УС. Сега това се случва по-префинено, отколкото преди 2019 г., когато наблюдавахме непрестанна въртележка по върховете на държавните дружества, но на практика малко се е променило и сега“, заключава Владимиров.

Като носни кърпички и на ръба на конфликта на интереси

Бърз преглед на назначенията в държавните предприятия от различни икономически отрасли и дори болниците показват, че шефове се сменят като носни кърпички, има не само политически, но и назначения за ръба на конфликта на интереси. И всичко това под заплахата постът да е много кратковременен, независимо от спечеления три или петгодишен мандат. В очакване на следващото правителство дори и качествени мениджъри – ако въобще такива бъдат изкушени от държавния сектор, не биха развили потенциала си.

Липсата на прозрачност при визиите за управление, както и честите смени на върха на публичните предприятия логично водят до не много добри резултати. Това е особено видимо при „Българските държавни железници“, при ВиК операторите, при болниците, които са чувствителни обществени сектори с известни социални функции и в същото време през тях минават милиарди левове за обществени поръчки.

Mediapool ще продължи темата с назначенията на тъмно в държавните сектори.

Утре четете за схемата „Нов министър-нов директор“ и смяната на болнични шефове през няколко месеца по непрозрачен начин и процедури за „парлама“. Трудоустрояват ли се свои хора на партиите в ключови болници, които преразпределят всяка година милиарди левове през обществени поръчки към доставчици на апаратура, лекарства, медицински изделия, консумативи, услуги и др.? Това е дейност със значителен корупционен потенциал. Когато към това се прибавят и очакваните евромилиони по Плана за възстановяване и устойчивост, апетитите стават още по-големи.

В следващите дни ще разкрием и как в горските предприятия се назначават хора със собствени фирми за дърводобив и как политически боричкания в другото голямо дружество под шапката на Министерство на земеделието – „Напоителни системи“ забавиха с над година усвояването на 107 млн. лв. от ЕС.

Интересно е също как БСП и ГЕРБ напълниха със свои хора държавните транспортни фирми, пощите, ключовото държавно дружество „Автомагистрали“, станало популярно с инхаус поръчките за строеж на магистрали и раздадените на тъмно милиарди левове на подизпълнители. Така стоят нещата и при „Български ВиК холдинг“, където бюджетът наля 1 млрд. лв. за стабилизиране на отрасъла, но години наред парите просто стоят на сметка и то в момент на огромна инфлация и поскъпване на строително-монтажните дейности. Бездействието там е особено видимо и води до стопяване на финансов ресурс.

Автор:Владислава Пеева

Източник: Mediapool.bg