Хазартната индустрия в България е машина за пари. Тя върти оборот от около 2-3 млрд. лв. годишно, а само телевизионната реклама на залаганията е пазар за около 200 млн. лв. В серия от публикации Mediapool разкри кои са новите играчи в бранша след края на ерата „Божков“, колко щедри рекламни бюджети отделя секторът, как ощетява бюджета през схема с бонуси.
В настоящата публикация Mediapool се фокусира върху съдбата на хората, върху чието страдание процъфтява хазартната индустрия. През декември медията показа как психолозите помагат на зависимите, а тук бивш хазартно зависим млад мъж, пожелал анонимност, разказва личната си история на битката със залагането. Той е приел за своя кауза да помогне поне на още един като него. Денят на неговия последен залог е бил 16.09.2021 г. Мъжът се опитва със собствени средства да подготви образователни материали (чрез създадената от него платформа „Живот след хазарта“) и да организира безплатни ежеседмични срещи на зависими хора из страната, макар вече 4 общини да са му отказали съдействие за намиране на подходящи помещения.
В същото време през последните 6 години Министерството на младежта и спорта с над 17 млн. лв., събрани чрез вноски за отговорен хазарт от компаниите в бранша, щедро финансира мними дейности „за борба със зависимостите и в подкрепа на младежта“. След политически скандал миналата година се разбра, че парите са усвоени чрез фондации – фантоми от известни лица от екрана (някои от тях – рекламиращи хазарт!), вестникарски шефове и ММА бойци. Въпреки всички разкрития за скандалната Национална програма за изпълнение на младежки дейности, през 2021 г. тя е изхарчила рекорден бюджет – 5.4 млн. лв. (на фона на около 2 млн. лв. годишно преди това). И докато държавата продължава да изсипва милиони по сметките на паразитиращи хитреци, хора като анонимния ни автор продължават да водят неравната битка срещу многомилиардната хазартна машина с нулева подкрепа и на принципа „и сам, воинът е воин“.
Платформите на „Живот след хазарта“:
Youtube канал: Живот след хазарта – YouTube
Facebook: https://www.facebook.com/jivot.sled.hazarta
Instagram: https://www.instagram.com/jivot_sled_hazarta/
Twitter: Живот след хазарта (@JivotSledHazart) / Twitter
Telegram: https://t.me/jivotsledhazarta
Аз съм като всеки друг човек. Или по-скоро, бях като всеки друг млад човек, преди да заложа. Това за мен доведе до силна компулсивна зависимост към хазартните игри.
Много пъти съм чувал, че трябва да има някакъв проблем, било то в живота или в детството на човек, за да може след това той да се „отключи“ и да прерасне в някаква зависимост – хазартна, наркотична, алкохолна или друга. Ами, иска ми се да опровергая това невярно (поне според моя опит) твърдение.
Всъщност моето детство бе прекрасно! Имам страхотно семейство, което винаги се е грижело за нас. Не, не сме били богати или от „хай лайф“ обществото, но съм бил много обичан, обгрижван и никога лишаван от нищо. Имах много приятели, страхотни детски спомени целогодишно. Впоследствие успях да уча в елитна гимназия, да се запиша в университет. Въобще, лично аз не намирам моменти от детството си за травмиращи по какъвто и да било начин.
Моят живот продължи да бъде прекрасен и в младежките ми години. Докато следвах, започнах да работя, а имах и възможността да попадна на страхотни ръководители, които виждаха потенциал в мен и ми позволиха да се уча от тях и да раста в кариерата. Всъщност, за скромните си години тогава (24-25 г.) достигнах до прекрасна, добре платена позиция в огромна международна компания. И се справях добре с работата си, имах прекрасни колеги, добри условия за труд.
Но някъде тук се намеси хазартът и компулсивната ми същност. И бавно, но много сигурно животът ми започна да се „чупи“ и разбива на парченца. Някъде тук започнах да губя себе си или може би е по-правилно да се каже, че някъде тук едно друго „Аз“ излезе на преден план.
Тук искам да направя някои уточнения. На първо място, всичко което споделям, е моята лична история, размисли и това, през което съм преминал. Също така, малкият проект, който се опитвам да създавам, наречен „Живот след хазарта“, отново е само и единствено моят път, моите начини да се справя с проблема. Те са изградени на база на личния ми опит със зависимостта, както и на всичко, което научавам и чета. Не на последно място, огромна роля в моето възстановяване и знания за проблема и решаването му играе групата „Анонимни комарджии“, която посещавам. Аз нямам професионална квалификация като лекар, психолог, терапевт или авдвокат.
Но да се върна към моята история. Дълбоко погрешна е представата на обществото, че видиш ли, ти, аз или който и да било влиза в някое казино или играла зала, играе и вече е хазартно зависим. Не, животът не работи така. Всъщност това е един процес, който може да продължи месеци, а при мен конкретно траеше години. В началото е само забавлението, играта и емоцията от печалбата. Лично аз в самото начало залагах поносими суми, които можех да си позволя. Но с времето, както и със загубите и печалбите, които се увеличаваха много плавно нагоре като числа, в един момент достигнах дотам да не мога да контролирам желанието си. Залагах все повече, все по-често и все по-големи суми. Както споделих, това може да продължи години. Лично моето мнение е, че проблемът добива големи и трудно контролируеми размери след голяма печалба или загуба.
Сякаш тогава се отключи нещо в мен и вече нямаше граници на загубата или печалбата ми. Нямаше значение колко и каква сума ще спечеля, както и какво ще загубя. И тук говоря за чисто финансовото измерение на загубата, но сега знам, че губех много повече от едни пари! Да, парите са важна част от света, в който живеем, не го отричам. Но въпреки това, те са нищо повече от едно средство. Пари могат да се изкарат, да се изхарчат и впоследствие отново да се изкарат с труд и усилия. Но дали това се отнася и за времето, доверието, уважението, самооценката и още много неща, които губим безвъзвратно, докато залагаме? Всъщност, сега осъзнавам и знам, че съм залагал не пари, а себе си!
Играех и залагах в продължение на 10-11 години, като може би през 7-8 от тях животът ми бе буквално завладян и съсипан от хазарта. Лъжех, мамех, крадях само и само да финансирам моята тъй наречена „страст“, а в действителност „болест“. Залагах суми, които не ми позволиха да живея спокоен и нормален живот, но залагах на първо място и много по-важно – себе си! Загубих работата си, впоследствие и други. Загубих уважението и доверието на семейството си, на колегите си и любовта, респекта и уважението на приятелите си! Загубих и сам себе си! Страдах и осъзнавах какво правя и причинявам на всички, но не можех да спра. Нямаше край! Отново и отново, още повече и повече, всеки следващ ден, от сутрин до вечер. В един момент, буквално всяка минута от живота ми бе завладяна от мисли за хазарт – как съм играл, как играя, как да намеря пари, за да играя отново и после този кръг отново и отново. Нищо друго нямаше толкова голямо и силно значение, освен ЗАЛОГЪТ.
В България наричаме хората, страдащи от проблеми с хазарта, „хазартно зависими“. Навсякъде по света, те се определят като „compulsive gamblers“, или казано на разбираем български език – хора с неконтролируемо желание за хазартни игри. Залогът буквално е по-силен от теб, от мислите ти, от емоциите ти. Няма никакво значение дали се случва нещо отвратително в живота ти, или нещо хубаво. То веднага и много лесно е заменено в съзнанието ти от следващия залог и желанието за него.
Тук ще дам и конкретен пример, за да могат хората напълно да разберат същността – в един момент от моя път, благодарение на семейството ми и с тяхната помощ, успяхме да оправим поредното ми затъване, т.е. да платим задълженията ми. Точно тогава, след като заплатихме цялата сума, знаете ли какво направих аз? Върнах се обратно. Взех пари и с „бодра крачка“ отидох отново в казиното, където „щях да спечеля много пари и да оправя всичко“! Е да, но не! Нещата не работят така. Когато си компулсивен комарджия, каквато и да е сума, дори и да са милиони, тя няма да оправи живота ти! Дори да спечелиш от казиното цялата сума, която дължиш и дори повече, ти няма да спреш.
Затова казвам, че печалбата от хазартни игри е само и единствено бъдеща загуба! Няма значение от сумата, ти отново ще се върнеш, за да „спечелиш“ още. И примерите за това, и хората, които са го правили отново и отново, са хиляди. Да, жалко е. Да, отвратително е. Но това е болестта и неконтролируемото желание за хазартен залог. И това не е еднократен акт и действие, това е ежедневие! Независимо от мащаба, независимо от сумата, която залагате, независимо от всичко, резултатът винаги е един и същ – загуба! Загуба на себе си, на семейството ти, на приятелите ти, на работата ти…. на живота ти!
Вече не залагам! Спрях! Стигнах дъното и благодарение на моята приятелка, на семейството ми и на групата „Анонимните комарджии“, която посещавам, продължавам своето лечение. В началото е трудно, много трудно. Трудно е да се върнеш в действителността, трудно е да осъзнаеш, че всичко в последната декада от живота ти е било една илюзия, толкова силна илюзия, че дори самият ти си ѝ вярвал. Но с всеки следващ ден, седмица, месец и година животът става все по-хубав и по-хубав. Сравнявам живота си, докато залагах, като приличащ на една мъгла, която се бе спуснала пред погледа ми. С всеки следващ ден след последния ми залог тази мъгла изчезваше все повече и повече, докато вече съвсем не се изчисти.
Но! Това далеч не значи, че не може да се върне. Отново тъй неусетно и неочаквано. Въпросът е да сме подготвени за нея и да не я допускаме в живота си.
Хората казват, че хазартната зависимост е до живот. Вероятно сте чували реплики като „няма бивш комарджия“ и подобни. Следващите ми думи могат да звучат плашещо и страшно, но самият аз знам, че това е истина! Хазартанта зависимост, проблемът в съзнанието на един компулсивен комарджия остава с него за цял живот! Няма такова понятие като „контролирана зависимост“, но със сигурност и от личен опит вече знам, че има „зависимост под контрол“. Какво имам предвид? Аз не мога да залагам отново, аз не мога да вляза и да се забавлявам в казино и да изхарча 10 лева, да стана и да си тръгна и да забравя за това. Но мога да направя друго – да не залагам никога повече! Това е и процесът на възстановяване и опознаване на проблема – да можем да се научим да го контролираме и да не позволяваме да навлиза в живота ни. Защото когато съзнанието ти е подвластно на неконтролируемото желание за залог, дори и едно ново посещение в залата може да доведе отново до спускане по спиралата надолу.
Да вземем за пример залог от 1 лев на един мач. Какви са двата възможни изхода? Да спечелиш или да загубиш. Ако спечелиш, много лесно може да си помислиш, че може да го направиш отново и отново, и отново. А ако ги загубиш, започваш да мислиш: „Дай да заложа още един, за да си върна предишния един“. И така отново се поставяме в същото положение. Затова никога повече дори и един залог! И така днес, утре и всеки следващ ден.
Когато създадох „Живот след хазарта“, си поставих една много амбициозна цел – да се опитам да направя всичко по силите си, за да помогна на поне още един човек да осъзнае проблема си и да започне лечението си! Да върне живота си и да му се наслади така, както го правя аз. Отново да започне да се бори и да преодолява препятствията в него с усмивка. Поставих си за цел да покажа, че ние няма как да върнем времето назад и да поправим всичките си грешки, но можем да живеем днес и сега, така че да осигурим нормален, красив и усмихнат живот на близките си хора.
Дали това се случва бързо? Категорично НЕ! Но дали си заслужава всичките малки стъпки, усилия и борба! Сто процента!
С всеки следващ ден и всеки следващ човек, с когото разговарям по темата, включително много хора, които се свързват с мен директно по телефон, чрез чат или мейли, осъзнавам, че проблемът с хазартната зависимост и познаването ѝ в България е на критично ниско ниво. Хората не приемат проблема. Обществото ни не е готово и не желае да помага на такива хора. Доста често хазартно зависимият човек е третиран като някой глупак, егоист и човек, който не заслужава внимание и помощ. Това е голяма и много дълбока грешка – хазартната зависимост е болест, тя се лекува и има и превенция срещу нея. Вярвам, че ние като общество трябва смело и категорично да застанем срещу този проблем и да работим, за да намалим щетите.
Това, което се прави в България, е точно обратното – „замитане под килима“. Ако член на семейството ти страда – отписваш го, все едно не съществува. Ако твой близък приятел е зависим – забравяш го. Ако колега страда от хазартна зависимост – гледаш да се дистанцираш от него максимално, все едно е болен от някаква заразна болест. Ние като общество трябва да приемем проблема и да се борим с него.
Тук идва и моментът да поговорим за това какво може да направи държавата, за да се помогне. Според Закона за хазарта всяка една компания, която организира хазартни игри в страната, е длъжна да внася в бюджета определена сума от оборота си, която се предоставя на Министерството на младежта и спорта. То от своя страна раздава средствата на фирми и организации, които след кандидатстване с проекти, взимат финансиране за изпълнението им.
За последните 6 години сумата е огромна – над 17 000 000 лева! Колко от тези проекти бяха реално изпълнени и имаха смисъл? Колко от тях достигнаха до хората, към които трябва да са насочени? Колко деца бяха обучени превантивно за проблема и за това до какво може да доведат хазартните игри? Няколко разследвания разкриха, че огромни суми за противодействие на хазартната зависимост и други младежки дейности са отишли в джобовете на конкретни спортни дейци, шефове в медии и известни лица от екрана, които се бият в гърдите с това, че са големи патриоти и мислят за българите в чужбина, а в същото време рекламират хазарт.
Министерството на младежта и спорта е длъжно да упражнява много по-строг контрол върху тези средства и върху това те реално да достигнат до хората, за които са предназначени, а не в личните сметки и джобове на определен кръг от хора, което се случва в последните години. И това не е за мен! Това е за децата на България, за обществото ни, за бъдещето ни! На всички нас!
Защото ти, който „нямаш този проблем“, трябва да знаеш, че никой не е застрахован.
Източник: Mediapool.bg