Въпросът е реторичен и народопсихологичен, но в никакъв случай не е повод за обиди, скандали и дискриминиране. Александър Морфов е добър театрален режисьор, доказал своите качества както на сцена у нас, така и в Русия, където доскоро поставяше свои спектакли. Това последното не знам дали е политкоректно вече да се споменава, но е факт. Недоумявам обаче защо напоследък вместо да се радваме на постиженията му на сцена, трябва да четем само за скандали, в които той с майсторлък се замесва.
Днес от ГЕРБ оповестиха, че подават жалба срещу Морфов в Комисията за защита от дискриминация заради обидата към техния активист, бивш депутат, актьорът Евгени Будинов.
Преди време в публичното пространство се обсъждаше с революционен плам гаменската постъпка на режисьора, който в нетрезво състояние надраскал посред нощ вратата на пиарката на НТ Велислава Кръстева, която преди бе пиар на ДПС, депутат от движението и още по-преди – добър журналист и политически анализатор.
Започвам да си задавам основателно въпроса
дали пък Александър Морфов не е решил да смени сцената на театъра с тази в политиката?!
Като чета отзвука за неговите изяви, явно макар и невъзпитано поднесени, се харесват на определени политически кръгове от партии и присъдружните им медии.
Е, няма да е първият от театъра и киното, който се ангажира с обществени каузи.
Лошо няма, всеки от нас има право на свои пристрастия. Стига да знае и зачита думите на Волтер, в което не се съмнявам, че „моите права свършват там, където започват правата на другите“.
Стефан Данаилов, светла му памет, е чудесен пример в това отношение. Не си спомням някога по какъвто и да е повод да е правил груби и невъзпитани сценки, да е натрапвал собствените си леви убеждения, които с чест и достойнство отстояваше до последния си дъх.
Има много други примери в артистичните среди за почтено и коректно поведение спрямо възгледите на други хора.
Тези примери остават завинаги в сърцата и умовете на хората, които ги припомнят с обич, виж в съседство на този текст спомена за неповторимия Георги Русев на писателя Иво Сиромахов.
Затова сега ми е малко повече тъжно, че един даровит театрал като Морфов трябва да стига до КЗД, задето е изключил актьора Евгени Будинов от спектакъла си. Разбира се, негово право е да си подбира актьорския състав. Но защо с грозни похвати и думи от сорта на „Гербаджийски боклук“ и прочее! Та нали по времето на ГЕРБ точно Морфов поиска от тогавашния министър на културата Вежди Рашидов да е директор на НТ! Размиват ми се повратливите критерии на режисьора за „отпадъци“.
В България освен него има и други добри режисьори, особено в киното, но нещо не си спомням да са били повод и причина за разделения и одумки в общественото пространство като сега.
Това е грозно, пошло и дискриминационно към хора, които мислят различно от Александър Морфов.
Така мисля като човек, който обича театъра и киното нищо, че може и да съм „зрителя от последния ред“, както казваше преди време драматургът Христо Бойчев. И също така мисля, че не бива в театъра да се допуска да се развяват партийни знамена и да се организират революционни агитки.
С нетърпение очаквам някоя нова постановка на Александър Морфов на сцената на храма на Мелпомена, а не зад кулисите и в кулоарите на институцията Народен театър „Иван Вазов“.
Източник: Novini.bg