Филмът „Слънчев бряг – експрес към ада“ разказва за най-тихата и зловеща история на този свят. Това каза за БТА режисьорът на пълнометражната документално-игрална продукция Степан Поляков.
Лентата е за концлагера „Слънчев бряг“ край Ловеч, съществувал в периода 1959 – 1962 г., под официалната форма „Трудово-възпитателно общежитие“. Премиерата на филма бе снощи в кино „Космос“ в Ловеч, чиято зала се оказа малка, за да събере всички желаещи зрители.
„Ловеч е най-тихият град, когато този частен концлагер по време на комунизма се превръща в индустрия на мъртъвците. Много е лесно да попаднеш от този град в лагера, намиращ се само на 500 метра край разклона за село Хлевене и никой никога да не разбере. Този лагер е много важен за човешката история, защото в него няма страст към пари, към идеология, той е лагер на смъртта заради убиването. Тук, над нас в Ловеч,
летят душите на хора,
които не знаят защо са загинали. Още повече, че няма свидетелства за това“, посочи Поляков.
По думите му не случайно е избрано това заглавие, „защото е по-добре да умреш бързо, отколкото бавно. В този сюжет е ясно, че лагерниците виждат едни хора, които отиват на море, а те трябва да загинат на другия ден в ужасен пек или зловещ студ“, каза още режисьорът.
Той добави, че името на лагера е смесица от горчивината на обречените и цинизма на екзекуторите им. Докато лагерниците трошат камъни, край тях минава влакът по линията Ловеч – Троян. По това време се разраства един от
най-хубавите морски курорти – Слънчев бряг.
„Много хора пътуват с тези влакове и отиват на море, а ти трябва да умреш на другия ден и надзирателят ти казва: „Да, те отиват на море, а може и ти да отидеш на едно друго море… Оттам идва и името на лагера“, разказа Поляков.
Идеята за създаването на филма е още от 2017 г., когато са започнали разговорите между Община Ловеч и режисьора. Реализацията на продукцията е отнела седем години. Главен оператор на лентата е Божидар Симеонов, изпълнителен продуцент – Вивиан Бояджиева, музиката е на Митко Щерев и Валери Пастармаджиев. Участват Йордан Петков – Дуньо и актьори от Драматичен театър – Ловеч.
„Беше много много приятно да работим с актьорите от ловешкия театър. Много от тях са от световна класа“, заяви Степан Поляков.
По думите му най-голямото предизвикателство при подготовката на филма е бил фактът, че няма документи, свидетелства, оцелели хора, дори запазени сгради.
„Всичко това трябваше да бъде възстановено. По свидетелски показания, преплетени едно с друго, направихме архитектурата на лагера – 47 см койка, в която лежиш, дълга 10 метра. Най-ужасяващото е, че между мъжката и женската част имаме само мрежа. Това дехуманизира хората, не е допустимо никъде по света жени и мъже да гледат как се разпадат един друг. Това е най-ужасното нещо, което може да измисли една диктатура“, посочи още режисьорът и цитира фраза от филма: „Не се подигравайте на диктатури, които са далеч от вас. Диктатурата е винаги пред входа Ви“.
Според него филмът е историята на смъртта на талантливи и красиви хора.
„Единственото нещо, което исках да направим, е да предупредим. Считам, че дължим този филм на жертвите“, каза още режисьорът Степан Поляков.
Освен с премиерата на филма, Община Ловеч почете жертвите на комунизма с панихида в катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ в центъра на града днес.
Източник: Debati.bg