„Промяната“ продължава с обединение на ПП и ДБ за предстоящите избори

Провалилият се преди изборите миналата година опит за коалиция между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ е на път да се осъществи за предсрочния парламентарен вот на 2 април, като далечната ѝ цел е да направи генерална репетиция за редовните местни избори наесен.     На пръв поглед коалицията изглежда напълно постижима предвид демонстрираната от формациите готовност за сътрудничество в опит за обръщане на политическите процеси в страната. Определянето на кандидатите за депутати обаче, заедно с опитите да се съхрани партийната идентичност на всяка от многобройните партии в евентуално обединение може да доведе до сериозни трудности и да постави под въпрос успеха на начинанието. Социолозите са предпазливи в прогнозите как съвместно явяване на формациите би се отразило на резултата им, като изтъкват, че има аргументи както за очакване той да се подобри, така и за отлив на избиратели в сравнение с подкрепата от миналата година.    

Преговорите продължават

Официално за възможността за коалиция се заговори миналата седмица, след като Националният съвет на „Продължаваме промяната“ даде мандат на партията да преговаря за това с бившите си партньори в управлението. Предстоят форуми на двама от участниците в „Демократична България“ – „Да, България“ и ДСБ, на които се очаква ръководствата да бъдат упълномощени за разговори. Третата партия в обединението „Зелено движение“ вече има мандат за преговори. Неофициално депутати разказват, че общо явяване се обсъжда от поне няколко седмици. Пред „Дневник“ източници от „Демократична България“ и от партията на Кирил Петков и Асен Василев коментираха, че се предвижда съюзът да бъде скрепен с коалиционно споразумение, в което да бъде посочено как функционира коалицията, кой я представлява и как се взимат решенията в нея. Очакванията на политиците са преговорите да приключат до началото на февруари. Крайният срок за решение ще е 15 февруари, тъй като според Изборния кодекс регистрацията на участниците в изборите приключва 45 дни преди гласуването.     Засега, по думите на депутати, се обсъждат две възможности за името на обединението:

• „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ или
• „Продължаваме заедно“

Първото повтаря механично имената на участниците в коалицията, но за предимство се смятало, че те са лесно разпознаваеми за избирателите. Второто се обсъждало като подходящо заради посланието, но пък имало недостатъка, че не указва ясно кой стои зад него, а времето за налагането му сред широката аудитория е недостатъчно.      

Кой ще влезе в коалицията

Когато преди около две седмици съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков спомена за предизборна коалиция с „Демократична България“, остави въпроси дали има предвид и по-широко обединение. Причината беше, че Петков заговори за общо явяване със „здравите сили“. Той обаче не назова конкретни партньори, а общо посочи като възможни участници „сдружения, организации, хора, на които им пука за собствения си град или квартал“. Думите му бяха разтълкувани от негови съпартийци като анонс, насочен към местните избори, когато листите за общинските съветници са значително по-многочислени, отколкото кандидатдепутатските, и ще се търсят повече хора. Идеята обаче е възможните организации да се идентифицират още до изборите на 2 април и да има евентуално сътрудничество за членове на секционни комисии или наблюдатели, обясниха депутати.   По информация на „Дневник“ „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ обсъждат и дали да привлекат Явор Божанков, който беше отстранен от парламентарната група на БСП заради позицията си за войната на Русия в Украйна. На последните два вота Божанков, който беше част от от т.нар. „гражданска квота“ в листите на левицата, водеше във Велико Търново, което предизвика брожения в партията. Обсъжданията обаче са в начален етап и засега официална покана към Божанков не е отправяна.    

Най-трудният въпрос: листите

Най-тежкият въпрос, пред който ще се изправи евентуалната коалиция, ще е разпределението на местата в листите за кандидат-депутатите и на водаческите места по райони, признават политици от двете формации. Проблемът се усложнява от това, че всеки от участниците се състои от по няколко партии и всяка от тях иска да бъде представена в бъдещия парламент. В „Демократична България“ това са „Да, България“, ДСБ и „Зелено движение“. Разговорите в обединението за разпределението на местата в листите обичайно продължават до последния момент и според участници в тях никога не са лесни. При „Продължаваме промяната“ пък са представители на партиите, чиято регистрация формацията на Петков и Василев използва при първото си явяване на избори – „Волт“ на Настимир Ананиев и „Средна европейска класа“ на Константин Бачийски, както и отцепилите се бивши депутати от „Има такъв народ“, начело с Радостин Василев. Миналата година разпределението на местата там също създаде напрежение по места. Представител на „Продължаваме промяната“ коментира неофициално пред „Дневник“, че формацията ще продължи да работи с досегашните си партньори, въпреки че вече е регистрирана като партия. Според източници от двете формации вече е решено, че след като се определи броят на местата в листите по райони, всяка от формациите ще определя самостоятелно кои да са кандидатите ѝ. Същественият въпрос, който тепърва трябва да се изясни обаче, е как да се направи разпределението.     Според източници на „Дневник“ „Продължаваме промяната“ иска във всеки отделен избирателен район да се гледа съотношението на гласовете за двете формации от последните избори и местата да се определят пропорционално. „Демократична България“ пък предлага разпределението да се направи на базата на социологическите прогнози за предстоящите избори, на които разчита да покажат актуалната подкрепа за двете формации. Най-много спорове се очаква да породи разпределението на кандидатите в трите избирателни района в София. Депутатите, излъчвани от тях, ще се увеличат, тъй като окончателните резултати от националното преброяване от 2021 г. излязоха и показват обезлюдяване на области за сметка на столицата. За „Демократична България“ това са трите най-силни района в страната. „Продължаваме промяната“ обаче също се представи добре в София, където на последния вот спечели два от районите, така че ще има претенции за места.   Източници от двете формации коментираха пред „Дневник“, че конкретика в листите за столицата тепърва ще се обсъждат, като ще се вземе предвид и че София е едно от малкото места в страната, където „сработват“ преференциите, така че предпочитанията на избирателите реално водят до разместване на предварително наредените от партиите листи.    

Водачите: местни или известни

От „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ казват, че тепърва ще се решава за водачите на листите в отделните избирателни райони, като се очаква те да „изкристализират“ от определеното преди това съотношение на местата в списъците с кандидати. Водачът е ключов за популярността на листата и ако е силен, може да привлече гласове, с които да „издърпа“ след себе си повече депутати. Вече се очертаха обаче различия в представите какъв да е профилът на хората на челните места в избирателните райони в страната. Според източници на „Дневник“ ръководството на „Продължаваме промяната“ настоява водещо при решението за водачите да е това доколко те са свързани с дадения район и могат да предизвикат интерес у избирателите. Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов публично каза обаче, че според него водачите би трябвало да са разпознаваеми като цяло в обществото личности, защото „лицата са тези, които ще носят капитал“.    

Какво печелят и какво губят

На последния вот – през октомври 2022г., „Продължаваме промяната“ отказа предизборна коалиция на „Демократична България“ като се позова на поръчани от партията социологически проучвания, според които двете формации поотделно ще имат повече депутати, защото ще привлекат по-широка аудитория. Тогава „Продължаваме промяната“ получи 506 099 гласа и беше втора политическа сила с с резултат от 20.20% от вота срещу 25.33% на победителя ГЕРБ. За „Демократична България“ гласуваха 186 528 души (7.45%). Сега формацията на Петков и Василев не разчита на предварително социологическо проучване, за да поеме към коалиране с „Демократична България“, защото вече в партията се смята, че в обществото има „енергия за подобно обединение“. Социолозите коментират, че представянето на коалицията е трудно предвидимо и прогнозите в момента са условни. Според Геновева Петрова, управляващ партньор в агенция „Алфа Рисърч“, ако „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се явят заедно още на парламентарните избори на 2 април, те най-вероятно ще получат приблизително същата електорална тежест, която имат съвместно към момента. „Но много по-голямата им печалба ще е, ако се окажат първа формация, защото ще имат възможността да са водещи в процеса по съставяне на редовно правителство“, коментира тя пред „Дневник“.     Политологът и изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов вижда като недостатък на коалицията различните физиономии на участниците. „Продължаваме промяната“ разви лява физиономия с политиката си за повече социални харчове и привлякоха пенсионери. Не съм сигурен дали на тези пенсионери им се гласува за „Демократична България“. Да не стане така, че двете формации поотделно по-пълно да оползотворяват потенциалната палитра“, посочи той. Симеонов допуска, че рискът може и да е калкулиран, за да се осигури стиковане за победа в София на местния вот. Той не изключва обаче предстоящите социологически проучвания да покажат, че обединение между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ излиза на първо място и то да „им спечели психологическо предимство“.     Автор: Златина Зехирова Източник: „Дневник