Новата реалност: Времето на референдумите като спасение от политическата криза

Най-четени

Радев след инцидента с кола на НСО: Не виждам основание за смяна на директора, нека се установят реалните причини

Президентът Румен Радев не вижда основание за смяна на директора на Националната служба за охрана заради тежката катастрофа с...

Бивш бодигард: Анджелина Джоли саботирала връзката си с Брад Пит

Анджелина Джоли е обвинена, че се опитва да саботира и буквално да отрови връзката на децата си с Брад...

Ген. Коджейков: Има пропуски и грешки в охраната на Фицо

„Най-трудното за охраната е нападението от близко разстояние – от един метър, от упор, някой вади оръжие в тълпа...

Ако „сънят на разума ражда чудовища“ (по Франсиско Гоя), то явно насред политически кризи ражда и референдуми.     По два-три на месец. От „Има такъв народ“ – партията на Слави Трифонов, обявиха, че свикват инициативен комитет и започват да събират подписи, за да се допитат до народа иска ли да живее в президентска република. Въпросът – който по закон трябва да предполага отговор с „да“ или „не“, гласи:
  • „Подкрепяте ли произвеждане на избори за Велико Народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?“
  Десетина дни по-рано друга партия – този път парламентарно представената „Възраждане“ – обяви инициативен комитет за референдум „против въвеждането на еврото“. Питането, за което събират подписка, е:
  • Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?
Общото между двата нови пристъпа за пряка демокрация е, че е и двата са по въпроси, засягащи основополагащи държавни документи.
  • В първия случай това е Конституцията на Република България, в чийто чл. 1 пише, че „България е република с парламентарно управление“.
  • Във втория случай темата с еврото засяга Договора на България за присъединяване към Европейския съюз. Всяка страна членка трябва да приеме общата европейска валута (след като изпълни определени икономически критерии за това). Срок за влизане в Еврозоната обаче няма.
  Незаконно до 2020 г. и „на ръба на закона“ и днес Ако годината беше 2020-та, референдумът на Слави Трифонов и ИТН „за“ президентска република щеше да е незаконен. Точно каквито бяха част от идеите на шоумена и сценаристите му за референдума през 2016 г. Тогава те искаха не само допитване за въвеждане на мажоритарно гласуване (което се състоя и се провали заради по-ниска от нужната избирателна активност), а и да намаляват броя на депутатите от 240 на 120 и да се избират пряко полицейски началници по места. Конституционният съд обяви тези питания за противоконституционни. Те са от компетентността на Велико Народно събрание, защото засягат държавното устройство, а то е скрепено в конституцията.     Парламентарна или президентска република да е България също е конституционен въпрос, чието решение може да даде само Велико Народно събрание – с промени в основния закон или приемане на чисто нова конституция. През 2020 г. обаче по идея на ВМРО и с подкрепата на ГЕРБ, забраната за допитване до народа по въпроси, засягащи устройството на държавата – тоест за които се изисква сникване на ВНС, отпадна. Дотогава имаше ограничение в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – или закона за референдумите. Забраната падна със съмнително гласувани промени в закона за референдумите.   Извънпарламентарната днес ВМРО е и партията, която отдавна предлага „увеличаване на правомощията на президента“ – макар и не до висотите „президентска република“.
  • Формацията лобираше за разширяване правомощията на държавния глава – той да може да внася закони в Народното събрание и да иска вот на недоверие на Министерския съвет. Такива референдуми до 2020 г. също не можеше да има.
Ако имате deja-vu – не сте сами. ИТН вече се яви на изборите на 2 октомври 2022 г. върху платформата за президентска република (лансирана от Слави Трифонов), но спечели по-малко от 4% от вота на гражданите.     Идеята на „Възраждане“ за допитване до народа на тема „против“ въвеждане на еврото също е „на ръба на закона“ и днес. Причината е, че той забранява упражняване на пряка демокрация по международни договори, сключени от България, след тяхната ратификация. Договорът на България с ЕС – по силата на който страната ни е длъжна да приеме единната валута, е ратифициран от Народното събрание още през 2005 г. Членството на страната в съюза е влязло и в конституцията. От „Възраждане“ обаче се опитват да заобиколят тази все още съществуваща забрана, като не искат да се гласува „за“ и „против“ еврото по принцип, а за определен срок – в случая 20 години. Защо 20, а не 2 или 200, явно е второстепенен въпрос.
  • Твърде вероятно е подобно питане да стигне до Конституционния съд – особено с оглед на това, че повечето основни политически сили към момента са „за“ влизане в еврозоната, при това още през 2024 г.
    В регистъра за инициирани референдуми има и друг опит „против“ еврото, гарниран с въпроси за „забрана на джендър пропагандата“ и по теми за изграждане на ядрени мощности в „Белене“ и „Козлодуй“ и запазване на въгледобива и топлоцентралите на въглища. Идеята пак е от т.нар. „патриотичен“ спектър – в инициативния комитет има бивши депутати от „Атака“ и поборници срещу Истанбулската конвенция като бившия съветник на Красимир Каракачанов в Министерството на отбраната – Александър Урумов.     Как се свиква референдум с подписка и кога е легитимен?
  • И ИТН, и „Възраждане“ имат на разположение 3 месеца за събиране на подписи за провеждане на заявените референдуми.
  • Нужни са минимум 400 000 граждани с избирателни права в специална подписка, която се внася в Народното събрание, ако отговаря на критериите по закон – и подписката, и въпросът.
  • При изпълнени всички условия парламентът трябва да вземе решение за провеждане на допитване до народа.
  • Ако подписката е от поне 200 000 избиратели, но под 400 000 – Народното събрание може да отхвърли предложението за референдум.
  За да бъде националното допитване легитимно, то в него трябва да участват поне толкова гласоподаватели, колкото на последните проведени парламентарни избори. Тогава и резултатът от референдума е задължителен за изпълнение от институциите, ако повече от половината гласували са предпочели отговор „да“ на поставения въпрос. Именно заради по-ниска избирателна активност от записаната в закона референдумът на Слави Трифонов за“ мажоритарно гласуване не произведе резултат – въпреки огромния брой отговори „да“. Ако активността при допитването е била поне 20% и над половината отговори са положителни, то парламентът може да разгледа темата, но без ангажимент да се съобрази с резултата.     Източник: boulevardbulgaria.bg

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Радев след инцидента с кола на НСО: Не виждам основание за смяна на директора, нека се установят реалните причини

Президентът Румен Радев не вижда основание за смяна на директора на Националната служба за охрана заради тежката катастрофа с...

Бивш бодигард: Анджелина Джоли саботирала връзката си с Брад Пит

Анджелина Джоли е обвинена, че се опитва да саботира и буквално да отрови връзката на децата си с Брад Пит, като им е казвала...

Ген. Коджейков: Има пропуски и грешки в охраната на Фицо

„Най-трудното за охраната е нападението от близко разстояние – от един метър, от упор, някой вади оръжие в тълпа и стреля. Всички охранители реагират,...

Иван Кръстев: Факт е, че „Европа е в режим на оцеляване“

"Путин не се стреми към възстановяване на Съветския съюз", казва Иван Кръстев пред швейцарския НЦЦ. Целта на руския президент е друга, смята българският политолог. Дали...

На 9 юни гласуваме със синя и зелена бюлетина

За първи път след повече от 20 години ще имаме цветни хартиени бюлетини на вота "2 в 1" на 9 юни. Това стана ясно...

Вижте още