Различен прочит: Тъмната страна на светлото европейско бъдеще

Най-четени

Автоматична Чернова

От 2021 г. досега в страната се проведоха избори общо седем пъти - пет за парламент, един за президент...

СУ и Съдебната палата получиха сигнали за бомба

Заплаха за поставено взривно устройство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" е подадена тази сутрин, съобщиха за БТА от...

Вижте къде в България вече има умни домове

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени?...

На 12 януари се случи нещо, което може да бъде окачествено като приятна изненада на фона на иначе тягостния и в немалка степен отблъскващ български политически живот. Покрай всеобщата дандания и взаимни нападки, свързани с опитите за съставяне на редовно правителство, народните ни избраници намериха сили да се обединят около една наистина национална кауза, каквато е спасяването на въглищните ни централи, а оттам и разсейването на тъмните облаци, надвиснали върху българската енергетика.

На 12 януари 48-ото Народно събрание, с удивителен консенсус (депутати от квотата на „Зелено движение“ не участваха в гласуването) задължи служебното правителство да предоговори с Европейската комисия условията по българските „въглеродни квоти“. Да отпадне изискването за намаляване на въглеродните ни емисии с 40%, а ТЕЦ-овете на въглища да продължат да работят поне до 2038 г.

 

 

 

 

Когато парламентът (особено, ако е силно фрагментиран като сегашния) се обедини около национален интерес, винаги това е повод за радост. Още повече, че се случва рядко. Но сега изобщо не е време да гърмим шампанско, тъй като истинският проблем е много сериозен.

Оставяме настрана внушението на служебния премиер Гълъб Донев, че такова предоговаряне е „на практика невъзможно“. Нека и да не задълбаваме по стари грехове към българската енергетика на хора и партии, които на 12 януари гласуваха в подкрепа на българските миньори и енергетици. Защото битката е на съвсем друго ниво.

 

 

Срещу нас е самата Европейска комисия, заедно с целия европейски мейнстрийм. Политици, бюрократи, учени (финансирани от съответните „нисковъглеродни“ лобита) медии, инфлуенсъри – „цялото кралско войнство“ на Зелената сделка и свързаните с нея, често стоящи в сянка, бизнес интереси. А тези интереси са толкова мащабни, че без никакво колебание биха принесли в жертва препитанието на българските, полските и които и да било миньори и работещи във въглищни централи. Както и да принудят цялото население на ЕС да плаща по-скъп ток (опс, ама те май вече го правят).

Идеята е въглищата (и изкопаемите горива като цяло) да бъдат заменени с възобновяеми енергийни източници като слънцето и вятъра, например. Да се намалят (драстично) въглеродните емисии и да заживеем в една екологично по-чиста среда. Похвално, а и вероятно ВЕИ са бъдещето на енергетиката, но всичко с времето си. Към момента електроенергията, произвеждана от слънчеви панели и вятърни перки, е твърде скъпа, а добиването ѝ – твърде несигурно (за да се осигури постоянно производство, е необходимо да се инсталират мощности в различни точки на света, които да се свържат с магистрални кабели – така, когато на едно място няма слънце/вятър, на друго да има).

 

 

Знаете ли кога бензиновите автомобили напълно са изместили файтоните като средство за придвижване? Не? И аз не знам. Защото не се е случило с директива (макар у нас най-вероятно да е било по времето на социализма, централното планиране и директивите). Просто в един момент колите са станали икономически по-изгодни. Така би трябвало да е и с ВЕИ – да изместят въглищата, защото са станали по-рентабилни, а не с европейска директива. Ама те, „брюкселци“, все ги влече към директивите – а повечето от тях не са живели в соца…

Но да спрем дотук с въглищните централи. Това е поредният епизод, в който „Европа“ вреди на България. Ето още няколко казуса:

Ветото за Шенген ни удря по джоба.

Варварският натиск, на който бяхме подложени, за да вдигнем ветото спрямо Република Северна Македония, беше в тотално противоречие с националния ни интерес. А и видно е, че по никакъв начин не намали антибългарската истерия в Скопие.

 

 

Обявяването на аборта за „основно човешко право“ в ЕС е косвена атака срещу самото ни съществуване като нация, предвид демографската катастрофа.

Пакетът „Мобилност“ 1 ни показа озъбеното лице на „нашите европейски партньори“, колчем икономическите ни интереси се сблъскат.

Отказът на ЕС да признае ядрената енергия за „зелена“* подрива енергийната ни сигурност (плюс тази на съседите ни, които често разчитат на нас). Не сме забравили и че трябваше неоснователно да затворим два реактора в АЕЦ „Козлодуй“ като условие за приемането ни в Евросъюза.

 

 

Еврозоната също има и негативни страни, макар членството там да не е задължително…

Изобщо, безметежните времена, когато ползите от членството ни в ЕС категорично доминираха над неудобствата (а дали изобщо усещахме неудобства?) отминаха. И трябва да свикнем с това. И като общество, но най-вече като политически елит, на когото все по-често ще се налага да се конфронтира с Европейската комисия или с отделни държави.

Една част от тези конфликтни ситуации (ще) са плод на сблъсък на интереси между различните държави членки. Нещо неизбежно, и на практика непреодолимо, колкото и да се „федерализира“ Европейския съюз.

 

 

Друга част (какъвто е казусът с въглищните централи) обаче са функция на доминиращите тенденции „на Запад“ – както сред брюкселските чиновници, така и сред западноевропейските общества. Климатичните безумия, зеленият талибанизъм и прочие са дълбоко вкоренени в днешния западноевропеец. Дали заради инфантилния копнеж по някакъв неизживян социализъм, или заради целенасочено облъчване (от политическата класа, медиите, научните институти и т.н.), е трудно да се прецени. Но днешна Европа търпи последствията от глупостта на европейците. Включително като стои на по-тъмно и по-студено от нормалното. А и какво друго да ѝ се случи, след като една от водещите икономики (Германия) започна да затваря ядрените си централи, а друга (Франция) изпитва недостиг на ядрени физици и инженери, въпреки че си вкарва съвсем легално по 100 хиляди имигранти годишно от Магреба.

 

 

Въпреки всичко, решението в никакъв случай не е излизане от ЕС (или поне не, докато все още сме на далавера). Далеч по-привлекателно изглежда да погребем Евросъюза в сегашния му вид. И да изиграем едно „Дунавско хоро“ отгоре му. Без да плащаме на „Музикаутор“.

*проверка на factcheck.bg от 16.09.2022 г. показва, че твърденията, че ЕС е признал ядрената енергия за „зелена“, са подвеждащи

 

автор: Димитър Петров за News.bg

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Автоматична Чернова

От 2021 г. досега в страната се проведоха избори общо седем пъти - пет за парламент, един за президент...

СУ и Съдебната палата получиха сигнали за бомба

Заплаха за поставено взривно устройство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" е подадена тази сутрин, съобщиха за БТА от МВР. На електронен адрес във висшето...

Вижте къде в България вече има умни домове

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как...

Един от възможните служебни премиери подаде оставка

Един от възможните варианти за служебен премиер - заместник-омбудсман Елена Чернева-Маркова, подава оставка. Това стана ясно, след като от председателя на парламента Росен Желязков, който...

Александър Сано е водещият на „Островът на 100-те гривни“ 

Актьорът Александър Сано е водещият на новото приключенско риалити „Островът на 100-те гривни“, което ще завладее тази есен зрителите на bTV. На едно от...

Вижте още