Все повече страни в Европа обмислят да забранят пушенето на всякакви видове електронни, бездимни цигари и наргилета в закрити помещения. Тенденцията е регулациите срещу тютюнопушенето под всякаква форма да се затягат, а контролът да става по-строг.
През седмицата италианското правителство обяви нови мерки срещу традиционните цигари и новите тютюневи и никотинови продукти. Предвижда се да бъдат въведени нови мерки, за да успее кабинетът да постигне целта по Европейския план за борба с рака за създаване на „поколение без тютюн“.
Мярката предвижда
удължаване на забраната за пушене на открити места
в присъствието на малолетни и бременни жени и не позволява обособяване на помещения за пушене. Причината е, че в последните години, за да избегнат икономическите ефекти от мерките срещу цигарите и лулите, големите световни компании се ориентираха към производство на всякакъв вид алтернативи – електронни цигари и нагреваеми тютюневи изделия.
Целта, определена от Брюксел, е до 2040 г. пушачите да останат най-много 5% от населението на Общността. На този етап това изглежда по-скоро мираж някакъв, но еврочиновниците отдавна са доказали, че тях подобни проблеми изобщо не ги вълнуват. Италия, например, предупреди неотдавна, че на Ботуша броят на пушачите се увеличава и вече почти всеки четвърти италианец “дими”.
„През 2022 г. има
около 800 000 повече пушачи, отколкото през 2020 г.“,
коментираха от здравното министерство в Рим.
Българите пък сме най-страстните пушачи в ЕС. По данни на Евробарометър около 40% от българите пушат, а страната ни е с най-голям дял в ЕС на хората, които всекидневно пушат цигари – 29% от населението над 15-годишна възраст. Затова през 2018 г. здравното министерство предложи разширяване на забраната за пушене на закрито, за да важи и за бездимните цигари и наргилетата. Освен това бе предложено да се промени дефиницията за закрито обществено място, така че в нея вече ще попадат и преградените с найлони тераси, тротоари и дворове.
Това предложение обаче се провали и на следващата година депутатите приеха
само забрана за пушене на наргилета от юноши до 18 години.
Тогава в медиите се появиха предположения, че това се е случило, за да не се навреди на нечии икономически интереси и защото управляващите се притесняват да не загубят подкрепа от влиятелни бизнесмени в развлекателния бизнес.
Като цяло България е сравнително толерантна към пушачите – няма ограничения за пушене на бездимни цигари на закрито, а електронните цигари могат свободно да се купуват и продават на вътрешния пазар. Забраната за тютюнопушене в барове, ресторанти или работни места изглежда строга, но на редица места не се спазва, особено в кварталите на големите градове или в малки населени места, където хората се познават.
По форумите в интернет често се срещат оплаквания от т. нар. бездимни цигари от типа IQOS, които редовно се пушат на закрити пространства като молове, гари, включително и на места за хранене. Оплакванията са, че отделяната миризма от този тип бездимни тютюневи изделия не се различава особено от тази от дима на конвенционалните цигари, което я прави
също толкова неприятна за околните.
В последните години става все по-трудно да се балансира между полезните политики, правата на хората и поведението на държавата като на бавачка. „Държавата бавачка“ е термин с британски произход и се отнася за свръхпротекционистките политики на дадено правителство, които ограничават стопанската дейност и личния избор.
Тютюнопушенето – без значение дали на обикновени или алтернативни цигари – е порок. А твърденията, че електронните папироси са по-малко вредни, според учените са си най-обикновени митове и легенди. Или търговски хватки, заобикалящи регулациите. Факт, който не отменя днешната ни тема – трябва да има обособени пространства, където пълнолетните – по собствено желание, на своя отговорност и за собствена сметка – да практикуват порока си.
Ограничаването на това право няма да откаже пушачите от цигарите и ще е поредното неадекватно решение, с което се отчита единствено дейност, а не и положителни резултати.
Източник: „Банкеръ“