През последните години свикнахме с мисълта, че компенсациите са неразривна част от икономическия живот и държавната политика. Първо Covid пандемията, а после войната на Путин в Украйна предизвикаха катаклизми, които изискваха такъв отговор. Към днешна дата обаче е редно да се направи някаква равносметка за ефекта от огромната финансова помощ, която бе предоставена и продължава да се дава преимуществено на бизнеса.
Днес няма как да не се запитаме дали предприетите правителствени мерки смекчиха кризата, породена от високите енергийни цени през 2022 г. От данните е видно, че определено са се отразили отлично на съществена част от подпомаганите фирми и бизнеси, но не и на потребителите на техните драстично поскъпнали стоки и услуги.
Политиката на предишната и сегашната власт не се различава особено, доколкото е подчинена на идеята да се раздават пари „на калпак“, без предварително поставени цели – например енергийна ефективност, преминаване към други източници на енергия или внедряване на ВЕИ, без моделиране на очаквания ефект, без изисквания да се отчете използването им и без последваща оценка как са се отразили върху бенефициентите.
И мисленето за изпипаните пари е – откъдето дошли, там отишли. Тоест, бизнесът плаща за скъп ток, държавните електроцентрали трупат печалби, държавата им ги взема и ги връща на бизнеса – пито, платено.
Но всъщност не е така, защото в крайна сметка потребителят плати сметката – с инфлацията, каквато уж не трябваше да има в такива размери, именно заради финансовите компенсации.
Реално погледнато, политиците просто си купиха спокойствие срещу евентуални брожения на работодателските и синдикалните организации, които биха им създали проблеми в сегашната перманентно предизборна ситуация.
Това пролича особено при почти единодушното решение на сегашното Народно събрание да продължи плащането на компенсации за тока и през 2023 г., при спад на цената му на свободния пазар. Това решение бе взето в спешен порядък, помощите отново е предвидено да се раздават на всички, без никакви условия, че дори и в по-голям размер. С ясното съзнание, че идват поредните предсрочни избори.
Картинката в числа
През 2022 г. са изплатени близо 6 млрд. лв. компенсации на фирми, общински предприятия, училища, болници, храмове и пр., срещу едва 179 млн. лв. за битовите потребители на природен газ и топлофикациите, които да ги компенсират за екстремните цени на газа миналата година. При тока за домакинствата ръстът бе сведен от енергийния регулатор до 3.4% пак с печалбите от държавните енергийни фирми.
Помощите за небитовите потребители на електроенергия бяха увеличени и за 2023 г., отново на калпак и отново без оценка дали наистина имат такава голяма нужда от подпомагане. Пари за ток получават дори банките, отчели в същото време 1.5 млрд. лв. печалби и непрестанно вдигащи таксите си за обслужване. Както и телекомите, които също се представят повече от добре, а потреблението им на ток не е толкова голямо, че да ги събори финансово. За капак и трите мобилни оператора вдигат цените на абонаментите си с 15 процента от февруари.
Толкова е средногодишната инфлация за 2022 г., според Националния статистически институт, но пак по негови данни доходите на над 67 на сто от домакинствата е останал без промяна към октомври 2022 г., а за близо 5 процента те дори са намалели. НСИ отчита среден ръст на заплатите от 10 на сто и се оказва, че съществен принос в домакинствата започват да имат увеличените пенсии, чийто среден ръст е 44 на сто.
Храните в България са повишили стойността си през изминалата година с 25.6 на сто. Ресторантите, чийто ДДС остава 9 процента и през тази година, уж за да не вдигат цените си, всъщност са ги увеличили с 23 на сто. Хлябът, който пък е с нулева ставка за данъка върху добавената стойност, е поскъпвал с 20 процента. Обещанието на бизнеса от края на ноември, че като продължи да получава помощи за тока ще намали цените си засега е просто празни думи. Само за декември инфлацията е добавила 0.9 процента, а поскъпването на храните е 0.6%.
В същото време над 75 процента от българите изпитват затруднения да покриват всекидневните си разходи, отново по данни на НСИ. Част от тях са засегнати от поскъпването на парното и на газа, за които не са предвидени помощи за настоящия отоплителен сезон. „Продължаваме промяната“ внесе проекторешение, с което да задължи служебното правителство да предвиди такава програма и предстои да се види дали ще бъде приета от депутатите. Компенсации за ползващите въглища, дърва и пелети пък изобщо досега не са давани и не се предвиждат, а потърпевшите негодуват: „Защо за едни има, за други – не?“.
Когато едни групи в обществото се чувстват пренебрегнати спрямо други, е нормално да има недоволство. Далеч по-важното е обаче да се оцени адекватността на прилаганите от българското правителство мерки за смекчаване на енергийната криза.
Какви са разходите за тока на небитовите клиенти?
Програми в помощ на небитовите потребители на ток, сред които не са само фирмите, но и общини, болници, учебни и образователни заведения, има от октомври 2021 г. До февруари 2022 г. парите идват от бюджета. След това компенсациите започнаха да се финансират през Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) с иззетите от държавните енергийни компании – основно АЕЦ „Козлодуй“, НЕК и ТЕЦ „Марица Изток 2“, средства от свръхпечалбите им, постигнати именно от скъпо продадения от тях ток на борсата.
Бюджетът за компенсиране на цената на тока за небитовите потребители до края на 2022 г. индикативно е 9.5 млрд. лева, заявява Министерството на финансите в отговор на парламентарен въпрос.
От тях от 1 октомври 2021 г. до края на ноември 2022 г. са изплатени 5.5 млрд. лв, посочват от МФ.
От отговори на ФСЕС до Mediapool става ясно, че фондът е покрил фактури за ток на този вид клиенти за близо 3.9 млрд. лв за периода от 1 февруари до края на 2022 г. Мрежовите оператори – държавният „Електроенергиен системен оператор“, „Електрохолд“, ЕВН и „Енерго-Про“, са взели над 484 млн. лв. компенсации заради закупувания от тях ток.
Тази помощ позволи токът за домакинствата да поскъпне едва с 3.4 на сто от 1 юли 2022 г., но помощи за 2023 г. за мрежовите оператори не са предвидени, което не е ясно как ще се отрази върху бъдещите тарифи за електроенергията за домакинствата след 1 юли 2023 г.
ВиК операторите са били компенсирани с 38.6 млн. лв. заради по-скъпия ток, но това не попречи на повишаването на цената на водата в 13 области, като на места увеличението стигна до 45 на сто.
За битовите газифицирани потребители и за топлофикациите са предоставени 178.6 млн. лв. от ФСЕС като обезщетение на част от разходите им за скъпия газ.
За подпомагане на студенти и докторанти са предоставени малко над 730 хил. лв.
Разликата в полза на фирмите и публичните институции е огромна, но не е ясно каква част от сумите са отишли в обществените сектори на образование, здравеопазването и администрацията, за да могат те да продължат да функционират относително безпроблемно.
Превъртени милиарди
От данните на ФСЕС става ясно, че съществена част от помощите са просто превъртени печалби на енергийните дружества от скъпия ток. Тоест, така до известна степен нетно се неутрализира ефектът от повишаването на цените на електроенергията на европейския и българския пазар.
„Българският енергиен холдинг“ е превел близо 3.2 млрд. лв. от свръхпечалбите на своите дъщерни дружества АЕЦ „Козлодуй“, НЕК и ТЕЦ „Марица Изток 2“.
Следващото голямо перо на приходите е от продажбата на държавни парникови емисии – над 2.1 млрд. лв. От 5-процентните отчисления от приходите на всички производители на ток са влезли над 868 млн. лв., а от таксата „задължение към обществото“, която плащат всички потребители на ток, са постъпили над 149 млн. лв.
92.6 млн. лв. са преведени във фонда от останалите в енергийното министерство средства от действащата първа програма за подпомагане на бизнеса.
A Flourish chart
Така ФСЕС навлиза в новата година с остатък от предходната от близо 1.9 млрд. лв. и принципно разполага с пари, но дали това е най-правилният начин за харченето им – само за небитовите потребители засега. И то при положение, че ЕК изрично настоява свръхпечалбите в енергетиката заради кризата да отиват и за уязвимите домакинства. У нас обаче това не е предвидено.
Изчисленията на ФСЕС сочат, че за януари 2023 г. ще трябва да се осигурят около 400 млн. лв. за плащане на разликата във фактурите на небитовите потребители между определения таван от 200 лв./МВтч и реалната цена на тока на борсата, коментира пред Mediapool Диан Червенкондев, председател на ФСЕС.
За сравнение, до края на декември таванът на тази помощ беше 250 лв. Тоест, сега бизнесът ще получава повече помощи и то при относително успокояващ се пазар на електроенергията.
Ако януари 2022 г. стартира със средна цена на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) от близо 374 лв./МВтч в сделките за следващия ден, а през август достигна над 846 лв., през декември той затвори със средна стойност над 482 лв/МВтч. Средната цена за цялата 2022 г. е била малко над 494 лв., а от началото на януари цените на БНЕБ варират от 196 до 378 лв./МВтч в търговията ден напред, което е под декемврийската средна цена. Със свалянето на тавана на помощта, обаче, предприятията ще продължат да получават солидни компенсации, независимо, че според общественото мнение те не изпълняват предназначението си да не допускат поскъпване на стоките и услугите.
Тепърва ще стават ясни печалбите, но растежът е солиден
От самото финансово министерство признават, че е „невъзможно да се установи с точност въздействието от прилагане на програмите върху ръста на печалбите на данъчно задължените по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) лица за 2022 г., респективно върху бюджетните приходи от корпоративен данък“. Обяснението на ведомството е, че все още не са подадени годишните финансови отчети на предприятията, което става до края на юни.
„По данни на Националния статистически институт индексът на производство в преработващата промишленост е нараснал с 14.8 % за периода януари-септември 2022 г. спрямо същия период на миналата година. Сред секторите с най-голям принос за растежа са производствата на метални изделия, хранителни продукти, напитки, машини и оборудване. За същия период, по данни на Евростат, брутната добавена стойност (БДС) в преработващата промишленост е отбелязала рекорден реален растеж от 28%. За цялата икономика растежът на БДС за деветте месеца на годината е 3.7 %, като освен преработващата промишленост с положителен принос се открояват и секторите търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“, пише в отговора на финансовото министерство на въпрос на депутата от „Български възход“ Георги Самандов.
Просто казано, фирмите, които твърдяха, че ще фалират без помощи, всъщност са отбелязали доста голям растеж, както и цените като цяло.
При това положение остава неясно защо парламентът отказа да се прецизира помощта според степента на засегнатост на съответните бизнеси. С мотива, че ако има разделение на помощите, ще трябва нотификация от Еврокомисията, депутатите бързо коригираха решението си за различен таван на компенсациите, обвързан с енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници в производството.
А можеше да е другояче
Според икономиста на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов правителството е можело да предвиди отделни схеми за подпомагане на големите, малките и средните потребители, каквито са схемите в много европейски страни. „За големите да има пазарен тест и помощта да е под условие, да се проверява пазарната динамика и да се анализират отчетите на фирмите по тримесечия“, дава пример той пред Mediapool. Тогава Брюксел ще трябва да одобри помощта, но тя ще е целенасочена и ще стига до онези, чиято дейност наистина е застрашена, отбелязва той.
„Има компании, на които токът им е много малък разход. Банките реализират милиард и половина печалба, а ние ги субсидираме. Същото е с телекомите, просто им даваме едни пари. За тях токът не е толкова важен, както например за едно металургично предприятие„, коментира Богданов.
Според него е трябвало да се направи анализ какви са разходите за ток на различните бизнеси и как те се прехвърлят върху потребителите, как на местните фирми влияе конкуренцията на вноса на европейския и световния пазар.
„Въпросът не е номинално дали се вдигат или падат цените у нас, а дали имат различно поведение спрямо конкурентите от други страни – за храни и други продукти. Ако преди инфлационната ситуация нашите стоки са били на съща цена или по-евтини с други продукти аналог, дали като им се дава компенсация, цените им са останали по-ниски от конкурентите им или не? Това е много сложно изследване“, посочва Богданов. По думите му е проверимо и дали големите индустриални компании с борсово търгуемите стоки – олово, цимент, торове, са щели да оцелеят без компенсации. Това обаче налага проверка пазар по пазар, каквато българското правителство досега не е казвало,че смята да направи. „Да се види как цените на тяхната продукция на борсата са се променили и какви биха били разходите им без компенсации. Някои заводи вероятно е щяло да затворят, други не. Ако са си увеличили шест пъти печалбите, надали са имали такива проблеми, каквито твърдят“, допълва икономистът.
Той е на мнение, че не трябва да се правят схеми за подпомагане, които консервират и насърчават старите навици, а фирмите трябва да бъдат тласкани към адаптация спрямо условията на пазара и икономическата среда.
Невземането на решения за подпомагане на топлофикациите и газифицираните домакинства Богданов си обяснява с това, че подобна схема би била чисто фискален разход. При тока компенсирането е нетно неутрално – вземат се парите, изкарани от производителите на ток в резултат на високите борсови цени, и се връщат на потребителите, които са ги дали. При обаче газа не е така, допълва Богданов: „Той е вносна стока и трябва да се вземат от бюджета пари, за да се подкрепят новите квартали на София и Бояна. Ако хората имат други източници на отопление, защо да насърчаваме използването на скъп вносен газ, вместо по-евтиния ток“.
Макар че парламентът задължи правителството да плаща новата компенсация, все пак то трябва да реши как точно да става подпомагането и би могло да приложи някакво фино настройване на помощта. Съмнително е обаче дали кабинетът ще предприеме такова прецизиране, по-вероятно е да продължи да си купува спокойствие с изсипвани накуп пари без отчет.