Монархията е централна британска институция, но централна за всичко най-лошо – от колониализма до аристократичните привилегии, класовото неравенство и недемократичното управление на елита. Време е да гласуваме дали я искаме.
През последните години фамилията Уиндзор бе въвлечена в скандали – от расизма спрямо Меган Маркъл, до участието на принц Андрю в аферата Джефри Епщайн.
Мнозина негодуват от липсата на реакция към тези скандали. Много републиканци отдавна смятат, че е възмутително една фамилия да бъде превъзнасяна по кръвна линия, считана за „кралска“, следствие от историческата бруталност и насилията.
В публичното пространство се налага съгласието с монархията, а несъгласието не се допуска за обсъждане.
След смъртта на Елизабет II много антимонархисти бяха арестувани заради мирните си протести. Жена, която държеше табела с надпис Fuck imperialism в Единбург, бе задържана пред катедралата Сейнт Джайлс за нарушаване на реда.
Смъртта на Елизабет получи широко медийно отразяване, но мненията на републиканците не бяха допуснати. В същото време парламентът прекъсна своята работа, въпреки задълбочаващата се икономическа криза. Спортните игри също бяха отменени – без обществено съгласие.
Дори говоренето за премахване на монархията е забранено: според раздел 3 от Закона срещу държавната измяна от 1848 г., все още са криминализирани печатни публикации за премахване на монархията, като максималната присъда за това „престъпление“ е доживотен затвор.
Въпреки тази заплаха, проучване на YouGov от юни 2022 г. разкри, че приблизително 62% от британското общество подкрепя Уиндзорския двор, докато 22% или над 10 милиона възрастни, искат монархията да бъде премахната.
Националният център за социални проучвания – най-старата агенция за изследване на общественото мнение във Великобритания, регистрира, че през 2021 г. само 55% от британците са заявили, че е „много или доста важно“ страната да бъде монархия. Това е най-ниският процент, регистриран въобще, докато мнението на тези, които смятат, че монархията е „неважна“ или трябва да бъде премахната, за първи път достигна 25%.
По-младото поколение е по-склонно да иска премахване на короната: едва 14% от лицата под 35 години смятат, че за Великобритания е важно да се запази; при възрастните над 55 години процентът е 44.
Има редица причини, подхранващи нарастващата съпротива срещу кралските особи. Монархистите твърдят, че Уиндзорите носят печалби от туризма, но реалността е, че издръжката на короната струва на данъкоплатеца десетки милиони всяка година, при това безвъзмездно.
Над една трета от земята в Англия и Уелс е собственост на 36 000 членове на аристократичната класа; само именията на короната представляват 358 000 акра на стойност над 6,6 милиарда паунда.
Чарлз III е освободен от плащане на данък наследство върху личното богатство на майка си; не е длъжен да съблюдава законодателството, отнасящо се до здравното осигуряване, безопасността, пенсиите, правата на работниците в двора.
Служителите в кралския двор не могат да подават жалби до съда за сексуална или расова дискриминация, полицията не може да влиза в именията, да разследва престъпление без предварителното съгласие на краля.
Уиндзор е част от традицията на монарсите, които бяха начело на британския колониализъм; те разделиха Индийския подконтинент, което причини над милион смъртни случая; огромното им богатство е откраднато от глобалния Юг.
Много страни, на които бе наложена британската монархия, вече я отхвърлиха; други заявяват намерението си да го направят, като Гастън Браун, министър-председател на Антигуа и Барбуда, който обяви, че в рамките на три години ще проведе референдум.
Монархията не е толкова беззъба, както се натрапва на обществото, въпреки че е „конституционна“, изпълняваща само церемониални функции. Короната не винаги е била аполитична.
През 2013 г. британският вестник Guardian разкри вътрешни документи на Уайтхол, които показват, че най-малко 39 законопроекта са били предмет на обсъждане или блокирани от висшата кралска особа.
През 2021 г. бяха публикуванни документи от Националния архив, разкриващи, че кралицата е принуждавала депутати да променят законодателството. Въпроси като войната в Ирак, гражданските сдружения, личните карти и висшето образование трябвало да получат кралска благословия.
Кралицата наложи вето на Законопроект от 1999 г. за войната срещу Ирак, целта на който бе да прехвърли правомощията за разрешаване на военните удари от кралицата към парламента. Този акт контрастира на твърденията на Бъкингамския дворец, че монархът дава само формално съгласие за законопроектите.
Официално, Великобритания е демократична страна, в която монархията трябва да стои настрана от политиката. Но след възкачването на Чарлз на трона, антидемократичният въпрос за намесата може да стане спорен.
Чарлз отдавна е обвиняван в опит за намеса в политическите работи по широк кръг от въпроси – от околната среда до архитектурата и алтернативната медицина.
Монархията подкрепя несправедливата икономическа система, която дава власт на богатите за сметка на работническата класа, в същото време когато националното здравеопазване и системата за обезщетения се разрушават, жилищните наеми стават недостъпни, а правата на работниците се отменят.
Въпреки че мнозина биха искали Уиндзорите да останат, кампанията по референдума за Брекзит показа, че свежият полъх по даден въпрос може да се окаже фундаментален, когато мнозина променят мнението си, след като поддръжниците на напускането или оставането изтъкнаха своите аргументи.
Публичен референдум в навечерието на изборите ще представлява отлична възможност да се повиши осведомеността относно пълната неуместност на тази фамилия.
Монархията не е добро нещо, както мнозина си представят; символ е на грубо неравенство, поддържа системата на класовата йерархия и гарантира процъфтяването на аристокрацията. Тя е основен фундамент на британската класова система, която векове възпира развитието на милиони.
Кралските особи се намесват в британската политика. Те са имунизирани срещу законите, които хората трябва да спазват, а същевременно ни бъркат в джобовете. Така че не е ли крайно време британската общественост да бъде консултирана дали една привилегирована фамилия трябва да властва над всички ни?
Превод: д-р Радко Ханджиев
Източник: /Поглед.инфо/