Нараненото лице на България са трите наводнени села в Карловско, където българите бяха оставени на произвола на съдбата през изтеклата година.Грозен белег оставя и събирането на капачки за купуването на линейки в болниците, някои от които са ръководени от доста заможни доктори.
Това е тъжно, вярно и за съжаление, не е единствения случай в разградената ни държава.
Нима не е откачено да нямаме читава детска болница, някои села да нямат водоснабдяване и канализация, нито пък нормални шосета в 21 век, а овластените от нас да харчат парите ни за какви ли не свои приумици?!
Само и само да се подмазват, харесват и да не се излагат пред чужденците. Явно майките им са пропуснали да им обяснят, когато е трябвало, че никой не уважава вечно просещия и хленчещ партньор, защото в това няма нито грам лично, нито грам национално достойнство.
В началото на декември данъкоплатците от селата Богдан, Каравелово и Слатина излязоха на протест срещу безхаберието на местни и централни институции, които им подхвърлиха някакви фургони за зимата, по близо 300 лв. парична помощ и до края на предходната година обещаваха да пуснат така нужния мост в пострадалите селища – от седмица на седмица лъжеха хората и им замазваха очите с ялови обещания.
Обещаваха им дърва за зимата, ама те да си ги превозват и режат с каквото намерят и както сварят, което си откровен цинизъм, към хората, осигуряващи заплати на чиновниците, работили цял живот съзнателно и всеотдайно.
А нима не е срамно да събираме капачки за линейки в болниците, някои от които бяха разкостени до арматура в годините на бандитския преход.
И на фона на някакви чутовни заплати, огласени преди време, на щефове на лечебни заведения! Не страдам от сиромахомилство, ама не е нужно Евростат да ни навира в очите факта, че сме една от държавите с най-голямо неравенство в доходите, което дори на европартньорите ни от ЕС им изглежда съмнително е лошо.
Но българинът е търпелив, много е търпелив и кротък, не случайно Чудомир е обрисувал един свой съселянин „…като бивол“.
Положението в татковината и преди, и сега е: „С чужди драг, вкъщи враг“ – както прозорливо е писал патриарха на българската литература Иван Вазов в пиесата си – сатира на суетата, лъжите и нравите в обществото. То не се променя от тогава, досега.
Няма нужда да посочвам още актуални примери за сравнение – всички българи с акъла си са наясно.
Източник: Novini.bg