Телевизионната водеща Анахид Тачева почина на 18 ноември на 82-годишна възраст. Тя е едно от любимите лица на Първа програма на националната телевизия от 1962 година нататък. Първият ѝ съпруг е актьорът Коста Цонев, за когото се омъжва за първи път през 1958 г., веднага след завършване на гимназия и докато е омъжена за него се появява на екрана под името Ани Цонева. Те се развеждат и после отново се женят и развеждат. Последният ѝ брак е с Васил Тачев, успешен бизнесмен. През 2012 година умира съпругът ѝ Васил. През 2016 г. умира и първородният ѝ син Димитър Цонев.
Снимка: БГНЕС
Големият български писател Антон Дончев почина на 20 октомври на 92-годишна възраст. Той е известен в страната и в чужбина с романа си „Време разделно“. Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г. Неговата втора книга „Време разделно“, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор). Романът е превеждан и издаван в чужбина. Романът е екранизиран (филмът „Време разделно“ е в две части с подзаглавия „Заплахата“ и „Насилието“) през 1987 г. на режисьора Людмил Стайков. От 2003 г. Антон Дончев е академик на БАН.
Снимка: БГНЕС
Социологът Антоний Гълъбов почина внезапно на 20 септември 2022 г. на 58 години. Доц. Гълъбов е роден в София през 1964 г. и завършва социология в Софийския университет през 1989 г. Той преподава в СУ и в Нов български университет, където е доцент в департамента „Политически науки“. Автор е на монографиите „Граничната идентичност. Социологически профили на отклоняващо се поведение“ и „Девиантно поведение в училищна среда“. Негови студии и статии са публикувани на английски и френски език в редица авторитетни западни научни списания.
Снимка: БГНЕС
Антраник Шаварш Арабаджиян – Астор почина на 15 май 2022 г. на 78-годишна възраст. Той е единственият илюзионист в Европа, който е награден със „Златният Оскар“ от Международното братство на маговете през 1981 г. Собственик на магичен театър „Астор“, където се намира и къщата на мистер Сенко. В кариерата си е направил над 16 хиляди представления по целия свят.
Снимка: БГНЕС
Виктор Вълков почина на 6 юли на 86-годишна възраст. Бивш министър на външните работи непосредствено след промените през 1989-1990 г. и член на така наречения кръг „Монтерей“. Вербуван и регистриран е в службите през октомври 1957 г. и пререгистриран още веднъж през февруари 1964 г. Като депутат във 7 Велико Народно събрание Вълков участва в изработването на Конституцията, приета на 12 юли 1991 г. Дългогодишен функционер на казионния Българския земеделски народен съюз (БЗНС), през 1990 той става негов председател. Участва в правителството на Димитър Попов (1990 – 1991) като вицепремиер и външен министър. От 1993 до 1998 г. е посланик в Анкара, а от 2002 до 2006 г. – в Загреб.
Снимка: БГНЕС
Георги Атанасов е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), министър-председател в 78-ото правителство на България и член на Политбюро на ЦК на БКП от 1986 до 1990 г. Между 1962 и 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Първи заместник-председател на Държавния комитет за планиране. От 1977 до 1986 г. Атанасов е секретар на ЦК на БКП, отговарящ за организационните въпроси и отдел „Организационен“ на БКП, като по този начин се нарежда като втори човек в йерархията на БКП след Тодор Живков, а от 1981г. до 1986 г. е и заместник-председател на Държавния съвет и председател на Комитета за държавен и народен контрол с ранг на министър в правителството на Гриша Филипов. В началото на 1985 година е част от специална временна комисия от висши функционери, която координира т.нар. Възродителен процес. През март 1986 г. заменя Гриша Филипов като председател на Министерския съвет, оглавява 78-ото правителство на България /до февруари 1990 г./. През 1990 г. Георги Атанасов е освободен от всички постове в преименуваната Българска социалистическа партия. През 1992 г. е осъден на 10 години затвор за финансови злоупотреби, но е помилван от президента Желю Желев през 1994 г. по здравословни причини.
Снимка: БГНЕС
Любомир Милчев – Денди почина на 27 март. Български журналист, телевизионен водещ, колумнист и писател. На 17 февруари т.г. Денди бе намерен в безсъзнание в апартамента си. Предположенията бяха, че е бил пребит и полицията разследва опит за убийство. По-късно се появи и версията, че е паднал и се е наранил. Поставен е в медикаментозна кома. На 27 март 2022 г. в 6:30 сутринта Денди умира в софийската болница „Св. Анна“.
Снимка: БГНЕС
Дянко Марков почина на 17 февруари на 99 години. Той е народен представител от Съюза на демократичните сили и ОДС, председател на партия Български демократичен форум, полковник от запаса, военен летец, защитавал небето над София през Втората световна война и участвал във втората фаза на войната срещу нацистка Германия, носител на Орден за храброст. Дянко Марков е последният офицер от Царство България.
Снимка: БГНЕС
Известният бизнесмен Манол Велев почина на 25 март на 62-годишна възраст, след като беше 15 години в будна кома. Той бе прострелян от неизвестен в центъра на София на 11 юли 2007 г. и от този момент бе в будна кома. С настоящия министър на спорта в служебното правителство Весела Лечева са семейство от 1986 г. В момента на покушението Манол Велев беше съветник на президента Георги Първанов, а Лечева беше председателка на Държавната агенция за младежта и спорт. Извършителят и поръчителят на покушението така и не бяха установени.
Снимка: БГНЕС
Известната журналистка Нери Терзиева почина на 2 юни в пловдивска болница на 70-годишна възраст. Между 1975 и 1989 година работи като репортер и водещ в Пловдивския телевизионен център, а от 1990 до 1993 година е продуцент и водещ на новинарската емисия „По света и у нас“ с Асен Агов и програмен директор в Българската национална телевизия. Основател и директор на Ефир 2. В периода 1996 – 2002 г. Нери Терзиева заема длъжността прессекретар на президента Петър Стоянов. Чете лекции по медиазнание и връзки с обществеността в Пловдивския университет, а в Софийския университет – Новинарство в катедра Европеистика на Философския факултет.
На 9 февруари, на 93-годишна възраст, почина колоритната певица Ахинора Куманова, по-известна като Нора Нова. Под името Нора Нова тя става първата българка, участвала в музикалния конкурс на „Евровизия“ и влязла в западноевропейски класации. Част от детството си прекарва в Берлин, където баща ѝ е посланик по времето на цар Борис III. С настъпването на комунизма чичо ѝ е убит от Народния съд, а баща ѝ лежи два пъти в лагера Белене. Впоследствие самата Ахинора е възприемана като „вражески елемент“ поради участието си в оркестъра „Джаз на оптимистите“. По време на унгарските събития лежи в затвора, а впоследствие е насилствено разведена с първия си съпруг Паскал. Успява да напусне България през 1960 г. след фиктивен брак по предложение на германец от ГДР. Сключва договор с „Електрола“, с която има издадени 3 грамофонни плочи, а впоследствие още 7 грамофонни плочи, издадени от „Ариола“ (днес част от Sony Music). Продуцент е известният Нилс Нобах, който по това време продуцира и изпълнители като Марлене Дитрих, Далида, Нана Мускури, Жилбер Беко. През 1964 г. Нора Нова е избрана да представлява ФРГ на песенния конкурс на Евровизия с песента „Man gewohnt sich so schnell an das Schone“ („Колко бързо свикваме с хубавите неща“). След третия си развод се премества в Мюнхен, където развива успешен моден бизнес. В апогея на бизнеса си държи 6 бутика, като част от тях са в хотели като „Хилтън“ и „Шератон“. Впоследствие отваря бистро „Casa-Nova“, а в годините преди завръщането си в България се занимава с антики и мебели. През следващите години Ахинора Куманова се завръща в България, където участва активно във формирането и организацията на СДС. Занимава се с меценатство.
Снимка: БГНЕС
Бившият депутат от Великото народно събрание и бивш заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност ген. Тодор Бояджиев почина на 83-годишна възраст на 25 ноември. Работил е повече от 30 години в българското разузнаване. Започнал като лейтенант разузнавач, стига до заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност. През 1990 година става първият главен секретар на МВР и получава генералско звание. Паралелно с кариерата си на разузнавач е заместник търговски представител на България в САЩ и пълномощен министър в мисията ни към ООН в Ню Йорк. Депутат в 7-ото Велико народно събрание и 39-ото Народно събрание.
Снимка: БГНЕС
Бившият депутат и зам.-председател на Атака Десислав Чуколов почина на 8 март след кратко боледуване на 47-годишна възраст. Член е на партия „Атака“ от учредяването ѝ на 17 април 2005 г., а от 11 юли 2005 г. е народен представител в 40-о Народно събрание. От 21 септември 2005 г. е заместващ представител на България в делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Снимка: БГНЕС
Източник: Dnes.bg