Човек идва, отива си, но миризмата остава… Повече от 100 години, СССР претендираше да бъде преродената светлина, нова невиждана цивилизация, която да измете всичко старо, да го рециклира и присади в нещо невиждано. Майсторски се съчиняваха легенди и се раждаха научни идеи, за това което ще бъде цивилизация, след като си заминат колонизаторите и експлоататорите в историята.
Но защо в България, ние все повече се отплесваме по онази вселенска патетичност, типична за съвета на Съветите? Все по-често ние чуваме отново натрапчивите изрази „Статукво“ и „Цивилизационен Избор“. Поставя се все по често въпроса за избора, за Ляво или Надясно, за Изток или на Запад, за Светлина и Мрак. Понятия идващи с много емоции и патос, истерия не допускаща аргумент, но кухи на съдържание. Понятия майсторски отново запълвани с омраза и ненавист. Докато в съзнанието ни се рисуват Марксистки плакати и лозунги от времето на ранният СССР. Времена когато религиите бяха заклеймени в Опиум на Народа, парите бяха Зло, а науката която щеше да строи заводи бе всичко. Изплуват образи като картината използвана по нагоре, от 1934 година, наречена Човечеството на Кръстопът. От едната страна виждаме морално упадъчния, егоистичен и разрушителен Запад, а от другата страна са прогресивните пролетариати, които чрез просветата и прогреса ще спасят човечеството и природата. До тук с добрите намерения и обещания за светло бъдеще и без класово общество, въпроса е какво в крайна сметка означава етикета Цивилизация. Все пак всичко си имаше етикет и име в СССР.
20-ти Век бе времето на силните лидери и големите празни обещания, придвижващи се мълниеносно по света, дори и в най-затънтените му краища. Време, в което гръмко се лъжеше и лесно се вярваше от гладните за промяна хора. Това бе столетие на шарлатани и безумни идеологии. Епоха на информацията, радиото, телевизията, евтината преса, шарените мамещи плакати, както и наивната непорочна публика подвластна на шарлатаните оказали се на гребена на вълната. Това бе столетието, което взимаше в името на народа, националираше, изкореняваше злото в лагери и гулаци, даваше титли и ордени на всеки, в което мракобесието бе наречено цивилизация. Би било прекалено наивно да вярваме, че Комунизмът си е отишъл, само защото 20-ти Век си отиде. Просто ей така, като съборим някой друг паметник, или издигнем нов, дори и това да е светещ кръст. Все пак то това и бе у нас комунизма, възможност за шарлатаните да яхнат вълната.
(В пропагандата на СССР, Западната цивилизация винаги е носела разруха. Като посланията са че капитализма, води до завоевания, воини с цел печалба и облагодетелстване на алчния финансов елит… експлоатация и разрушаване на природата.)
Наскоро ми попадна интервю на Теодор Ушев, (син на художника Асен Ушев, художник и дизайнер мастодонт от времето на Комунизма, член на Съюза на Художниците по времето на тоталната пропаганда, доносниците и цензурата.) по БТВ, „120 минути“ от 4-ти Декември, 2022. В предаването той говори за номинацията си за Оскар, за статуквото, за хората по площадите, за народовластието, за това че трябва да сме единни, както и че трябва да изметем статуквото един път за винаги. Прозвуча все едно е време, да се сменят поколенията, бащите и дядовците да отстъпят най-накрая път на младите. Като онази древногръцка битка, между Титаните и техните деца пожелали Олимпа.
(Кадър от φ1.618, безсмъртните био титани отлитат с летящата чиния от Бузлуджа.)
В предаването, представителят на нашата нова интелигенция, разказва за новия си Арт и некомерсиален филм, който не само визуално, но и като послания напомня на Фантастичните шедьоври от времето на СССР – Кин Дза Дза и Сталкер. Режисьорът разказа, че това е филм в който Био Титаните, класа на безсмъртни (вампири) експлоататори, след като са изсмукали живота от земята се опитват да я напуснат. Тази корпорация от хора трансформъри, са използвали и унищожили всички ресурси на земята и търсят нови колонии, които да експлоатират в Космоса. Но един луд им променя плановете, както се случвало винаги според режисьора. В интервюто Ушев също така споменава за „пълзящ фашизъм“, като го обясни че това е статуквото. Филмът на Ушев е финансиран почти напълно от Национален филмов фонд, като получава подкрепа и от Канадски грант.
(Визията на φ1.618, визуален реверанс към Съветското фантастично кино от 70-те и 80-те години.)
Да, 20-ти век бе времето на празните думи и хора. Те бяха леви. Те могат да бъдат и десни, националисти или либерали, консерватори или религиозни фундаменталисти, те могат да бъдат всичко, което е нужно. Те са адаптивни, в желанието си да оцелеят в бурните и турбулентни времена, в които се намира света от началото на този 20-ти Век. Те не се свенят да рецитират Маркс в сряда и да пеят в неделя песнопения. Те са просто шарлатани, на които дори Хитър Петър би свалил шапка. Но все пак зад думите, понякога може да се намерят и разумни обосновани обяснения.
(Представата за природата и отношението ни към нея според Съветската социалистическа пропаганда. Паркове, градинки, залесявания, озеленявания, усмихнати пионерчета и всички заедно на съботниците пред бетоните блокове. Вампирите и паразитите, вредили на природата са унищожени след Октомврийската Революция, в България след 1944 година.)
Статуквото е латинска фраза, означаваща съществуващото положение на нещата, особено по отношение на социални, политически, религиозни или военни въпроси. В социологически смисъл статуквото се отнася до настоящото състояние на социалната структура и/или ценности. По отношение на политическия дебат то означава какви са условията, противопоставени на възможна промяна. В демократичните процеси решаващият глас често ще бъде подчинен на обичай, който се подава на статуквото – сърцевината на правилото. Професорът по Икономика Кларк Кер бе казал че „Статуквото е единственото решение, на което не може да се наложи вето.“.
(Мозайка от чинията на Бузлуджа. Майката Природа, Космос, Рицарство и прогрес.)
Днес Човечеството е пред прага на края на своя път, раздирано от много страни, стремящи се да запазят нещата такива каквито са, благосклонни за тях. Генералният секретар на ООН предупреди, че съвременната човешка цивилизация е на крачка от опустошителна ядрена война и е в опасност, каквато не е имало. „Досега имахме изключителен късмет“ – заяви Антонио Гутериш, „на фона на нарастващото глобално напрежение човечеството е само на едно недоразумение, на една грешна преценка разстояние от ядрено унищожение“- добави той. В интервю за ABC от 18-ти Декември, 2022 Папа Франциск заявява, че Светът се намира в Третата Световна Война и няма изгледи тя скоро да приключи!
(Мозайка от чинията на Бузлуджа. Навярно изобразяваща полета на човешкия прогрес.)
В това, че и други цивилизации са се появявали и изчезвали, няма нищо странно от историческа гледна точка. Въпреки че за първи път в историята на човечеството ние сме в състояние със собствените си ръце да унищожим живота на Земята като цяло. Но преди да преминем Рубикона, нека се опитаме да си отговорим, докъде стигнахме ние хората в нашето цивилизационно развитие? Ако трябва да съдим нашата Човешка Цивилизация по Скалата на Кардашев, ние все още не сме даже 1-ва Степен!
Цивилизациите
Как технологично напредналите цивилизации се развиват в продължение на десетки хиляди или дори милиони години? Какво се случва с една цивилизация след толкова много време. На какво са способни те? В какво се превръщат? Това са въпросите, които руският пионер на SETI Николай Кардашев си задава през 1964 г. Неговият отговор е известната днес „скала на Кардашев“. Кардашев е първият, но не и последният учен, който се опитва да формализира стъпките (или етапите) на еволюцията на цивилизациите.
Скалата на Кардашев и Еволюцията
Въпросът на Кардашев, кои стъпки в напредването на една цивилизация по стълбата на технологичното усъвършенстване ще бъдат универсални, за да се превърнат в критерии? Основната идея тук е, че всички (или поне повечето) цивилизации ще преминат през някакви количествено измерими етапи, докато се развиват, и някои от тези стъпки могат да бъдат отразени в начина, по който бихме могли да ги открием. Но макар че основният интерес на Кардашев е бил да открива сигнали от екзоцивилизации, неговата скала ни дава ясен начин да мислим за тяхната еволюция.
Класификационната схема, която Кардашев използва, не се основава на социалните етични системи (етнология). Вместо това тя се основава на енергията, която е нещо близко и скъпо на всеки, който поне малко разбира от физика. Добиването и използването на енергия може да осигури основата за универсалните етапи на цивилизационната еволюция, защото не може да се извърши работата по изграждането на една цивилизация, без да се използва енергия. Така че Кардашев е разгледал какви енергийни източници са били на разположение на цивилизациите в хода на техния технологичен напредък и ги е използвал, за да изгради своята скала.
От гледна точка на Кардашев има три основни типа или „видове“ напредък по отношение на събирането на енергия, през които трябва да премине една цивилизация.
Тип 1 – Планетарни цивилизации: Цивилизациите, които могат да уловят всички енергийни ресурси на родната си планета, представляват първия етап. Това би означавало да се улови цялата светлинна енергия, която пада върху света от неговата звезда-приемник. Това е логично, тъй като звездната енергия ще бъде най-големият източник, наличен на повечето планети, на които може да се формира живот. Например Земята получава от Слънцето стотици атомни бомби енергия всяка секунда. Това е доста мощен източник на енергия и един вид от тип 1 би могъл да използва цялата тази енергия на разположение за изграждане на цивилизация.
Тип 2 – Звездни цивилизации: Тези цивилизации могат да събират всички енергийни ресурси на родната си звезда. Носителят на Нобелова награда за физика Фрийман Дайсън изпреварва мисълта на Кардашев по този въпрос, когато си представя напреднала цивилизация, изграждаща огромна сфера около своята звезда. Тази „сфера на Дайсън“ би била машина с размерите на цялата Слънчева система за улавяне на звездните фотони и тяхната енергия.
Тип 3 – Галактически цивилизации: Тези свръхцивилизации могат да използват цялата енергия, произвеждана от всички звезди в родната им галактика. Една типична галактика съдържа няколкостотин милиарда звезди, така че това е много енергия. Един от начините за това е цивилизацията да покрие всяка звезда в своята галактика със сфери на Дайсън, но може да има и по-екзотични методи.
По Скалата на Кардашев
Изкачвайки се от тип 1 нагоре, ние преминаваме от въображаемото към божественото. Например не е трудно да си представим използването на много гигантски спътници в космоса за улавяне на слънчева енергия, която след това да се изпраща на Земята чрез микровълни. Това би ни довело до цивилизация от тип 1. Но за създаването на сфера на Дайсън ще е необходимо да се сдъвчат цели планети. Колко време ще мине, докато се сдобием с такава енергия? Как ще трябва да се променим, за да стигнем дотам? А щом стигнем до цивилизациите от тип 3, ще се мислим за богове с възможности да конструират цели галактики.
През 1960 г. в Съединените щати е направен първият съвременен опит за откриване на извънземни комуникации („Проект Озма“). Ръководен от Франк Дрейк, създател на уравнението на Дрейк и обявен за „баща на SETI“, този експеримент е проведен с помощта на радиотелескопа в Националната радиоастрономическа обсерватория в Грийн Банк, Западна Вирджиния. Този експеримент наблюдава две близки слънце подобни звезди – Тау Цети и Епсилон Еридани – за радиосигнали в диапазона 1420 MHz, съответстващ на честотата на студения водороден газ в междузвездното пространство. Макар че проектът не успява да открие нищо друго освен статични радиосигнали, Ozma проправи пътя за много по-амбициозни SETI (и METI) усилия. Той също така вдъхновява астрофизиците по целия свят да обмислят какво трябва да търсят бъдещите проучвания. Кардашев предлага класификационна схема за класиране на развитието на дадена цивилизация. Тя ще стане известна като Скалата на Кардашев, която и до днес остава една от най-влиятелните концепции в SETI.
По времето, когато търсенето на извънземен разум беше по-скоро мисловен експеримент, отколкото реална дисциплина, физиците в СССР формулират много от основополагащите идеи, които се запазват и до днес. Сред тях Николай Кардашев е един от най-ранните и най-значимите мислители, а идеите му остават основополагащи за областта на SETI. Пораснал в следвоенната епоха, Кардашев учи при Йосиф Шкловски (1916-1985), прочутия автор на книгата „Разумният живот във Вселената“. Тази книга е първият общ трактат за това как хората могат да търсят технологично способни същества в космоса. Книгата на Шкловски е преведена (и допълнена) от Карл Сейгън и се превръща във вдъхновение за много учени след публикуването ѝ през 1966 г на Запад.
Година преди това, Кардашев завършва Московския държавен университет, където обучението му е насочено към радиоастрономията – новопоявила се по това време област. След това работи в Астрономическия институт „Щернберг“ в Москва и през 1962 г. защитава докторска дисертация. Ранният досег на Кардашев с фундаменталните предпоставки на SETI го кара да насочи изобретателния си ум към това как радиоастрономията може да се използва за откриване на предавания, които не са от земен произход.
Вариации на Скалата
От времето на Кардашев насам се предлагат много допълнения и разширения на Скалата. Някои препоръчват да се добавят класификации, които попадат между трите типа, а други са да се добавят допълнителни типове. Това включва класификация Тип 0 (описваща пред индустриални цивилизации) и Тип IV и V, които се отнасят до цивилизации, които могат да използват енергията на цялата Вселена или дори на колекции от Вселени, съответно. Предлага се Скалата да бъде преначертана, като се използват различни показатели. В книгата си „Космически връзки: Извънземна перспектива“ Карл Сейгън предлага цивилизациите да бъдат класифицирани въз основа на тяхното ниво на „информационно майсторство“. Това означава, че колкото по-напреднал е видът, толкова повече информация има на една ръка разстояние. Скалата на Сейгън използва азбуката като система за класификация, като всяка буква представлява 10 милиона (106) уникални бита информация.
Но може би Джон Д. Бароу – английски космолог, теоретичен физик, математик и член на Кралското дружество (FRS) – е този, който въвежда най-радикалната интерпретация. В книгата си от 1998 г. „Невъзможност: Невъзможността“ (The Limits of Science and the Science of Limits) Бароу показва как технологичният прогрес на човечеството ни е позволил да разширим контрола си върху околната среда до все по-малки мащаби. Вместо да характеризира една цивилизация по количеството космическо пространство, което владее, Бароу смята, че по-напредналите видове ще се развиват, за да използват цялата мощ на вътрешното пространство. На тази основа той създава така наречената Скала на Бароу – обратна класификация, която се състои от седем типа:
Тип I-минус: способни да манипулират обекти, подобни по размер на тях самите (изграждане на структури, добив на руда, паметници и т.н.)
Тип II-минус: способни да манипулират и променят развитието на живи същества (трансплантация на органи, изучаване на ДНК, генно инженерство и т.н.).
Тип III-минус: способни да манипулират молекули и молекулни връзки, за да създават нови материали
Тип IV-минус: способни да манипулират отделни атоми, да създават нанотехнологии и сложни форми на изкуствен живот
Тип V-минус: способни да манипулират атомни ядра и да конструирта съставящите ги нуклеони
Тип VI-минус: способни да манипулират елементарните частици (кварки и лептони).
Тип Омега-минус: способни да манипулират основната структура на пространството и времето
В съответствие със Скалата на Бароу напредналите цивилизации няма да се фокусират върху завладяването на повече пространство и ресурси, а ще оптимизират пространството, което вече заемат. Вместо да изследват галактиката и отвъд нея, те биха избрали да останат в рамките на своята слънчева система и да използват силата на своето слънце. Един от сценариите включва възможността те да превърнат цялата материя в своята система в компютроний и да я подредят на слоеве около звездата – създавайки мегаструктура, известна като „мозък на Матрьошка“.
Критики
Изследванията поставят под въпрос много от предположенията, използвани в Скалата на Кардашев. Сред тях на първо място е убеждението, че извънземният разум ще бъде принуден да колонизира далеч отвъд родната си планета и родната си звезда в търсене на енерго ресурси. Това е оспорено въз основа на идеите, повдигнати от Скалата на Бароу и други изследователи, които наблягат на „оптимизирането на пространството“ пред разширяването.
Друг аргумент срещу Скалата на Кардашев се основава на липсата на наблюдаеми доказателства за напреднали цивилизации, особено от тип III. Тъй като Вселената съществува от 13,8 милиарда години, а нашата Слънчева система – едва от последните 4,6 милиарда години, изглежда вероятно няколко цивилизации вече да са успели да достигнат ниво на развитие от Тип III.
Дори с нашите скромни средства би било много трудно за хората да не открият признаците на такава цивилизация. Фактът, че все още не сме открили такива, би означавал, че или: не търсим на правилните места; не търсим правилните неща; не сме търсили достатъчно дълго; всичко изброено по-горе. Единствените други възможности са, че все още не са се появили такива или че никой не е там във вселената освен Човешката цивилизация на Земята.
Друга критика е свързана с идеята, че цивилизациите ще се разширяват на галактическо разстояние. Тази възможност е подробно разгледана от Джефри А. Ландис в статията му от 1993 г., озаглавена „Парадоксът на Ферми“, където той твърди, че ограниченията, наложени от релативистичната Вселена, означават, че екзоцивилизациите са в състояние да се разширяват само дотолкова, доколкото е възможно в цялата галактика. По думите на Ландис цивилизациите по-скоро ще се „просмукват“ навън, отколкото да се колонизират последователно и бързо навън. Той също така смята, че не всички видове биха избрали да тръгнат по този път:
„Тъй като това е възможно, при достатъчно голям брой извънземни цивилизации, една или повече със сигурност биха предприели това, вероятно с непознати за нас мотиви. Колонизацията ще отнеме изключително дълго време и ще бъде много скъпа. Съвсем разумно е да се предположи, че не всички цивилизации ще бъдат заинтересовани да направят толкова големи разходи за възвръщаемост далеч в бъдещето. Ако погледнем човешкото общество, то се състои от смесица от култури, които изследват и колонизират, понякога на изключително големи разстояния, и култури, които нямат интерес да го правят.“
Като се имат предвид времето и енергията, които биха били необходими за достигане дори до най-близките звезди, и забавянето при изпращане на съобщения, логично е да се предположи, че някои видове биха избрали да се откажат от междузвездна експанзия! Подобен аргумент, в който се разглеждат опасностите от космическите пътувания и заселването на чужди светове, беше изтъкнат през 2019 г. от професор Адам Франк и екип от изследователи на екзопланети от Nexus for Exoplanetary Systems Science (NExSS) на НАСА.
В изследване, озаглавено „Парадоксът на Ферми и ефектът на Аврора“ Франк и колегите му твърдят, че заселването на галактиката ще става на клъстери, защото не всички потенциално годни планети ще бъдат гостоприемни за хора или други извънземни форми на живот.
Друга критика е свързана с едно от основните предположения, представено в оригиналното изследване на Кардашев. Това е убеждението, че напредналите цивилизации биха били мотивирани да излъчат своето съществуване в полза на други видове. „На първо място – пише Кардашев, – тук приемаме, че една от основните задачи на подобни комуникационни усилия би била предаването на информация от по-развита цивилизация към по-слабо развита.“
Възможността развитият интелект да бъде принуден от точно противоположни подбуди (елиминиране на потенциална конкуренция, страх, ксенофобия, нужда от определен ресурс и т.н. Както и просто поради огромна разлика в цивилизационното развитие, могат да постъпят с нас, както ние се избавяме от паразити и вредители. В крайна сметка, това е основна характеристика на всички расистки идеологии на Земята.) е подробно проучвана от изследователи и учени от SETI. Примери за това са хипотезата за „Берсеркера“, за „Тъмната Гора“ и различни тълкувания на „Великия филтър“, при който желанието за самосъхранение или доминация стимулира междузвездните комуникации или експанзия.
До колко е разумно човечеството да излъчва своето съществуване в Космоса?
(„Излел е Дельо хайдутин“ на Валя Балканска и „Аадия“ на Диана Дафова са Българските песни летящи в Космоса и прославящи цивилизационното ниво на развитие на България пред междузвездните разуми. Първата се носи в Космоса от 1977, втората е изпратена през 2012 година, случайно ако са ни чули, но не са ни разбрали. Все още битува наивната вяра, че зад етно представления, ние можем да прикрием недостатъците си, като тотална корупция и системен дефицит, пред напредналите Западни Цивилизации. Докато те продължават да наливат огромни ресурси в желанието да ни облагородят и превърнат в цивилизация по тяхно подобие. Навярно надеждата е била за подобни присъединителни програми на извънземния разум, който би чул нашите народни песни? )
Такива опасения са повдигат в контекста на „Изпращане на съобщения до извънземен разум“ (METI), който се очертава като отделна и самостоятелна област от SETI. Като се има предвид възможността там да има дори една враждебна напреднала цивилизация, разумно ли е човечеството да излъчва своето съществуване в космоса? Нещо повече, възможно ли е друг интелигентен живот отдавна да е стигнал до същото заключение и затова да продължава „Голямото мълчание“?
Подобна загриженост изразяват и изследователи, които предполагат, че извънземното предаване може да представлява заплаха. Тук, на Земята, правителствата редовно извършват кибератаки срещу други правителства, за да получат информация или да саботират жизненоважна инфраструктура. По същия начин хакерите използват компютърни вируси фишинг измами и насърчават потребителите да споделят лична информация. Възможно ли е извънземни цивилизации (или дори групи и отделни разумни същества) да изпращат съобщения, заредени с вируси, предназначени да парализират нашата инфраструктура или да ни измамят по някакъв начин?
Какво представлява Скалата на Кардашев?
Сами ли сме във Вселената? Възможно ли е там да има безброй разумни форми на живот, които само чакат да бъдат открити? Ще ги срещнем ли някой ден и ще можем ли да обменим знания? Ще ги разпознаем ли изобщо като разумни форми на живот, ако/когато ги срещнем, а те нас? Когато става въпрос за астробиология, търсенето на живот във Вселената, не знаем какво да очакваме. Затова и всички спекулации и теоретични изследвания по тези въпроси са толкова богати и разнообразни!
Силно Марксистко повлияна концепция за търсенето и разработването на източници на Енергия и Колонизация на нови пространства. Ако погледнем дори и днес постсъветската пропаганда, стъпила върху руините на СССР и Ленино-Марксистките свето възприятия, играе на енергия и колонизатори в своите опити да аргументира своите послания.
Идеологията и Въображението
За мен това е част от смисъла на Скалата на Кардашев. Използването ѝ за размисъл при откриването на техносписъци е важно, но още по-силна е способността ѝ да ни помогне да направляваме въображението си. Умът може да остане празен, взирайки се в стотици или хиляди хилядолетия, и затова се нуждаем от инструменти и водачи, които да фокусират вниманието ни. Това може би е единственият начин да видим какъв може да стане животът – какви можем да станем ние – щом се появи възможност да се отправим към границите на пространството, времето и възможностите.
Човечеството не е даже тип 1 по Скалата на Кардашев
Човешката цивилизация е постигнала някои невероятни неща по време на краткото си съществуване на тази планета. Бяхме на Луната, можем да създаваме ваксини за борба с пандемиите и дори сме на прага на създаването на летящи автомобили. Както и сме оказали доста голямо влияние върху климата на нашата планета, е това не е точно постижение, с което да се гордеем, но поне показва, че сме нещо голямо, нали?
Грешка. Ние дори не сме цивилизация от „тип 1“ и няма да бъдем такава до около 2371 г. според учените от НАСА. Дори и тогава това не е неизбежно; може да сме на прага да бъдем филтрирани от съществуването си, ако не спрем да унищожаваме собствената си планета.
Анти Цивилизацията
За да достигнем дори основното ниво на „цивилизация от тип Кардашев 1“, трябва да направим поне две неща:
- Да разработим по-напреднала технология и да я споделяме отговорно с всички. Споделянето е критерият за цивилизация, основен. Национализъм, патриотизъм, фашизъм, тоталитаризъм, феодализъм, шовинизъм, етно центризъм, комунизъм, корупция, племенни институционни структури, беззаконие определено са характеристиките на анти цивилизацията.
- Да направим възобновяемата енергия достъпна за всички части на света. Говорим за правителства и частни предприятия и за сътрудничество. В противен случай, предупреждават авторите, човечеството няма да може да избегне „Големия филтър“(цивилизационен край или както някои други го наричат Апокалипсис) и няма да може достигне статута дори на елементарна цивилизация в своят край.
(Поп, Сектант, Мула, Равин и кукловода финансист, които правят на глупаци народа. Плакат от времето на СССР.)
Наскоро в една дискусия на НАСА се постигна консенсус какво означава Цивилизация Тип 7– нещо, което покрива критериите за Тип 6, но всичко останало не можем да си го обясним, и нямаме разбиранията за него. Това което не разбираме или неглижираме е какви са Анти Цивилизациите, техните характеристики и особености, в контекста на нашето цивилизационно развитие като Човечество. Нека условно да ги наречем Аномалия или просто шарлатани…
Метаморфози и Катарзиси
Когато цивилизационният ти път започне от Распутин, премине през Октомврийската Революция и завърши с Распутин, се прокрадват съмнения, че всичките тези гръмки приказки, са били като хелий в един балон, който е трябвало да се спука. Вече 20 години наследника на СССР се опитва да си играе с Християнството, с традиционализма и консерватизма. Две десетилетия, в които Русия заложи на всякаква форма на шантаж, на купуването на корумпирани политици, използването на бившите си сателити като подривни сили и инвестициите в крайно десни радикали. И накрая на този цивилизационен преход, се оказа че единственият що годе съюзник е Комунистически Китай, Комунистическа Северна Корея, Комунистическите Куба и Венецуела. А на същия този Комунистически, Конфуциански, Рационален и Атеистки Китай, основния съюзник се оказа най- религиозно радикалната сила на планетата, с мисия да победи Дявола. И разбираш че това което ни се продава от Ленин до Путин, е било просто шмекерия. Няма и помен от прословутите социални лозунги. Няма и следа от онази възвишена борба между материалното и науката, която уж щеше да спаси планетата, но създаде едни от най- добрите ракети които са в състояние да я разрушат. Лутането между плоската земя и без лимитния космос изглежда нерешимо. И осъзнаваш, че всички приказки за цивилизации и звездни разуми е било просто един идеологически тероризъм.
Автор: Илиян Кузманов
