Инвазията на Русия в Украйна най-накрая накара ЕС да осъзнае стратегическото значение на Западните Балкани и възможността Москва да използва неразрешените спорове в региона срещу Запада.
Сега европейските лидери трябва да се възползват от геополитическия момент и да преразгледат интеграцията в ЕС на шестте малки, икономически слаби държави с общо население под 18 милиона или да бъдат подготвени Русия и Китай да ги използват в своите игри за власт.
Въпреки дълбокото разочарование от бавния темп на процеса, откакто ЕС официално обяви перспективите за членство на балканските страни през 2003 г., членството все още е най-доброто решение, което можете да си представите – не само за Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, но и за останалата част от Европа.
Ако ЕС продължи да държи тези страни на една ръка разстояние, те биха могли да се доближат до Русия или ще се появи зона от необвързани не либерални държави от Унгария до Турция, или още по-лошо, спирала от нов въоръжен конфликт с токсична смес от организирана престъпност и миграция.
В някои административни центрове на Западна Европа, по-специално в Париж и Хага, където умората от разширяването на ЕС се усеща по-силно, самонадеяно смятат, че статуквото може да бъде контролирано и не представлява сериозна заплаха за европейската сигурност. След ужасите от 90-те години на миналия век хората в Западните Балкани са уморени от войни.
Изглежда ситуацията е под контрол, но това не може да продължава вечно. Няма гаранция, че неразрешените конфликти в Босна или между Косово и Сърбия ще останат замразени, само от време на време с малки изблици на агресия, или че местното политическо насилие няма да ескалира, привличайки вниманието на външни играчи и провокирайки нов приток на бежанци и поток от оръжия и наркотици към Европа. Неотдавнашните сблъсъци за регистрационните номера на косовските сърби показаха как една малка искра може да запали сух прах. Още: ЕК предлага енергийна подкрепа от 1 млрд. евро за Западните Балкани
От началото на инвазията на руския президент в Украйна, много хора на Балканите са на ръба, като ултранационалистическите настроения нарастват сред проруските сърби и смъртта и разрушението изплуват в съзнанието на оцелелите от югославските войни през 90-те години.
Москва се опитва да разпалва православно-славянския национализъм и използва разделенията навсякъде, където може. Тя подкрепи босненския сръбски лидер Милорад Додик в заплахата да отдели Босна от Херцеговина и да разпространи дезинформация с цел да засили враждебността на косовските сърби към правителството в Прищина.
Китай, от своя страна, инвестира предимно в икономиката и се ангажира с местните лидери във формат 14+1 в преследването на амбициозни инфраструктурни и отбранителни проекти в рамките на инициативата „Един пояс, един път“.
По отношение на Западните Балкани Пекин следва примера на Русия в Съвета за сигурност на ООН и използва финансовата си мощ, за да разубеди балканските страни да подкрепят критични резолюции за правата на човека в Синдзян и Хонконг.
Проправителствените сръбски медии излъчват руската версия на конфликта в Украйна, а медиите, собственост на Москва, допринасят за истерията срещу войната в Косово. Русия и Китай помогнаха на Сърбия да се въоръжи. Кремъл също има мощни енергийни лостове: Сърбия получава 80% от газа си от Русия, докато Босна и Херцеговина зависят на 100% от нея. Отчасти поради това Сърбия отказа да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия, което предизвика раздразнение в Брюксел.
В балканските страни, с изключение на Сърбия, има широко разпространено обществено желание за присъединяване към ЕС. Така че при този факт ЕС има по-мощни лостове, които може да използва дълго време, ако, разбира се, иска. Въпреки това Франция и Нидерландия са сред основните противници на експанзията, главно поради опасения от миграцията и организираната престъпност.
Гърция и България отдавна пречат на бившата югославска република Северна Македония да стане кандидат за членство в ЕС и НАТО, като настояваха за промяна на името на страната или за приемане на версията на София за нейната история и българското малцинство.
Дори след като страната се съгласи да се преименува на Северна Македония през 2018 г., Франция наложи вето на преговорите със Скопие и Албания, изисквайки реформи в процеса на присъединяване, за да включи принципа на обратимост в случай на не спазване. Преговорите в крайна сметка започнаха през юли, но Северна Македония все още не е променила конституцията си, за да включи условията, договорени с България, което в случая е политически капан, защото правителството няма квалифицирано мнозинство.
Когато лидерите на ЕС побързаха да предоставят статут на кандидат за членство на Украйна и Молдова през юни в отговор на руската агресия, елитите на Западните Балкани разбираемо се страхуваха, че техните страни ще бъдат избутани по-назад в опашката за членство. Когато германският канцлер Олаф Шолц поиска от ЕС да промени системата за вземане на решения, за да премахне правото на вето на страните върху санкциите и данъчната политика, преди да приеме нови членове, чакането изглеждаше още по-дълго.
И така, какво следва да направи ЕС сега? Първо, трябва да покаже повече политическа ангажираност.
Тази година Брюксел започна годината по-добре с акцент върху пренебрегвания регион. Вече се проведоха две срещи на върха на ЕС – Западни Балкани, като една от тях за първи път се проведе в този регион. Освен това Берлинският процес беше възобновен в подкрепа на регионалната икономическа интеграция в подготовката за присъединяване към единния пазар на ЕС. Лидерите на Западните Балкани присъстваха на първата среща на върха на новата Европейска политическа общност, която се проведе през октомври в Прага, организирана по инициатива на френския президент Еманюел Макрон.
Второ, необходимо е да се говори за ползите от присъединяването и участието.
ЕС трябва да промени неудобния процес на присъединяване, за да разпредели по-добре финансовите и пазарни ползи от членството, докато кандидатите прилагат реформи. Сега те получават само малка помощ, преди да се присъединят.
ЕС трябва да кани министри от региона на неформални срещи на Съвета по въпроси от всякакъв вид. Това би трябвало да насърчи страните от Западните Балкани да изберат наблюдатели за изборите за Европейски парламент през 2024 г., така че да имат думата, ако не и влияние, върху законотворчеството на ЕС.
Разбира се, по-голямата част от тежката работа трябва да бъде свършена от самите страни кандидатки, някои от които далеч не отговарят на основните условия за демокрация, върховенство на закона, свобода на словото и борба с корупцията.
И отново сме изправени пред проблем с кокошката и яйцето. Защо балканските политици биха приели такива болезнени реформи, които могат да отслабят властта им и да намалят средствата им, за такава далечна и несигурна перспектива? ЕС ще трябва да работи по-усилено отдолу нагоре, за да подкрепи гражданското общество, организациите на жените и малкия бизнес като двигатели на промяната, като същевременно предоставя стимули и натиск отгоре.
В такъв геополитически момент ЕС просто не може да си позволи да остави региона сам с проблемите му.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: Actualno.com