4,4% от населението на България се самоопределят като роми, а 8,4% – като турци. И при двата етноса има леко намаление в сравнение с 2011 г. Руснаците са петият етнос в България и се увеличават с над 40% за десет години. Ромите са най-слабо образовани и с най-голям дял неактивно население. Турската етническа група е съсредоточена в няколко области, докато ромите са по-равномерно разпределени в страната. Българите са малцинство в Кърджалийска и Разградска област.
Това показват данните за етнокултурните характеристики на населението, които представя днес Националният статистически институт. Тази статистика се събира само в рамките на националните преброителни кампании, затова е и една от най-очакваните в рамките на Преброяване 2021.
ЕТНОСИ
Към 7 септември 2021 г. българската етническа група обхваща 5 118 494, или 84.6% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.2 процентни пункта.
Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8.4% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 0.4 процентни пункта в сравнение с 2011 г.
Към третия по численост ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4.4% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.
Друга е картината при децата на възраст до 14-годишна възраст. Етническата структура на населението в тази възрастова група е следният:
– българска етническа общност – 78,7%;
– турска етническа общност – 9%;
– ромска етническа общност – 9.1%;
– друга – 0.9%;
– не мога да определя – 0.7%;
– не желая да отговоря – 1.6%.
ДРУГИТЕ ЕТНОСИ
Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%. Тук са арменци, украинци, англичани, помаци и т.н. Най-голямата група тук са помаците – близо 15 000 души. Следва руската етническа група, която е петият етнос в България – 14 000 души. За десет години те са се увеличили с над 40%. За българо-мохамедани са се обявили почти 11 000 души. 5306 души са арменците. Украинската група е след арменската – 3239 души, но войната вероятно значително е променила тази картина. 2894 са англичаните у нас, 2071 са каракачани, 1625 са гърци, 1153 са евреите. Като македонци са се определили 1143 души, като татарска етническа група са се заявили 1129 души. Италианците са 865, поляците – 824, румънците – 683 души. Тези данни се отнасят до етноса, а не до гражданството, напомни Магдалена Костова, шеф „Демография и социална статистика“ в НСИ.
Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 63 767, или 1.0% от отговорилите лица. И при двете групи е голям делът на младото население, т.е. статистиците предполагат, че много родители не са пожелали да определят етноса на децата си.
МАЙЧИН ЕЗИК
Сходни са данните и за майчиния език. Българският е майчин език за 5 037 607 души, или 85.3% от населението, турският – за 514 386 души, или за 8.7%, и ромският – за 227 974 души, или за 3.9% от отговорилите на въпроса. Друг майчин език са посочили 62 906 души, или 1.1%. Има обаче и 10 633 души, които са заявили, че не могат да определят майчиния си език (0.2%), а 49 602 души не са пожелали да отговорят на този въпрос (0.8%).
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 481 521 души (95.8%) майчин език е турският, а за 19 354, или 3.8%, майчин е българският език. При ромската етническа група картината е малко по-разнородна – 82.8% са посочили за майчин език ромския, 11.3% – български, а 5.4% – турски.
КОЙ КЪДЕ ЖИВЕЕ
Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 77.5% от българския, 38.4% от турския и 51.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен засяга турската етническа група, преобладаващата част от която през целия период 1900 – 2021 г. продължава да живее в села, коментират от НСИ.
Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29.0 и 39.7% от населението на областта.
Дял на самоопределилите се като българи по области:
Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално главно в областите Кърджали (64.5%), Разград (50.4%), Търговище (37.7%), Силистра (37.1%) и Шумен (31.3%). Общо в петте области живее почти половината от населението, самоопределило се към турската етническа група – 48.4%.
Дял на самоопределилите се към турската етническа група по области
Ромите са по-равномерно разпределени в цялата страна. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен – 15.3%, и Монтана – 11.5%, следвани от Шумен – 8.0%, Добрич – 7.2%, и Ямбол – 7.1%.
Дял на самоопределилите се към ромската етническа група по области
ЕТНОС И ПАЗАР НА ТРУДА
Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост 66.8%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група – 21.6%.
Безработицата е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (51.2%) от икономически активните лица от този етнос са били безработни през наблюдавания период. Всеки пети икономически активен на възраст 15 – 64 навършени години от турската етническа група също е бил безработен през наблюдавания период. Най-нисък е този показател при самоопределилите се от българската етническа група – 8.4% от икономически активните лица.
62.6% от младите роми – на възраст 15-29 г., не учат и не работят. Този дял е три пъти по-малък при българите на същата възраст – 17.5%, а при турците е 38%.
ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ
Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 4 219 270, или 71.5% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни – 4 091 780, или 97.0% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание – 69 852 (1.7%), католическо – 38 709 (0.9%), и 5 002 (0.1%) са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго християнско“ са избрали 13 927, или 0.3% от отговорилите на въпроса.
Мюсюлманско вероизповедание са посочили 638 708 лица, или 10.8%, юдейско – 1736, а други вероизповедания изповядват 6451 лица. Увеличение има само при изповядващите мюсюлманско вероизповедание и юдейско, при другите има намаление.
Към 7 септември 2021 г. 305 102 (5.2%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.
От предишното преброяване в анкетата е включен и въпрос за религиозност. Религиозните хора у нас намаляват – били са 60.4% преди десет години, а сега 3 031 289 души или 51.4% отговарят с „да“ на въпроса „Религиозен ли сте?“. Жените са по-вярващи от мъжете.
Комбинирането на въпросите за вероизповедание и религиозност показва, че 77.6% от самоопределилите се към мюсюлманско вероизповедание са посочили, че са религиозни, докато при самоопределилите се към християнско вероизповедание този дял е 59.1%.
Източник: „СЕГА“