Най-доброто, което Иван Гешев може да направи, е да си подаде оставката. Ще направи денят ми много хубав“. Това заяви Кирил Петков в сутрешния блок на БТВ през уикенда. Думите му не са изненада, тъй като с качването си на политическата сцена съпредседателят на „Продължаваме промяната“, а и всички останали фактори в партията неизменно повтарят този рефрен.
От което, разбира се, нищо не произтича.
„Ако направим правителство, ще реформираме не само правосъдието, но и цялата система за сигурност“, зарече се Асен Василев пред президента по време на консултациите миналата седмица. И си заслужи репликата на държавния глава, че нищо не е било направено за реформа на правосъдието при кабинета „Петков“.
Което прозвуча като шамар!
През последните години темата за съдебната реформа беше иззета първо от „Демократична България“, а след това и от „Продължаваме промяната“. Те я превърнаха в лайтмотив на всичките си предизборни и следизборни послания. И след като дойдоха на власт, се видя, че тези партии не могат да направят съдебна реформа.
Идеите на ПП в областта на правосъдието са всеобхватни – част от тях минават през конституционни промени, друга част са в правомощията на обикновено Народно събрание чрез промени в Закона за съдебната власт, в Наказателния кодекс, НПК. Основното им искане обаче са измененията в закона за КПКОНПИ и ограничаване функциите на главния прокурор.
И тук точно не знаят как да стане това. Оказа се, че това, което те си представят като съдебна реформа, е разрушаване на структури, закриване на институции, кадруване и създаване на бухалки (КПКОНПИ). И не се притесняват да си го кажат.
Още в първите дни, когато в края на 2021-а пое държавното управление, прясно заклелият се да спазва Конституцията и законите на страната Кирил Петков обясни пред „Панорама“ възгледите си за съдебна реформа така: „Нашата роля е да сложиме хора в прокуратурата“. Това му мислене не се е променило досега.
Кирил Петков е опериран от възприятието за институционалност, като конструкт е лишен от чувството за съблюдаване на демократичните норми в една парламентарна република с разделение на властите.
Затова и през цялото време докато „Промяната“ бе на власт те виждаха съдебната реформа в България през призмата на две личности – Рашков да стане шеф на КПКОНПИ“, а Гешев да си ходи. Което е брутално газене с ботуши в една система, за която Конституциата повелява, че е независима от изпълнителната власт. Подобно поведение не само, че показва тотално неуважение към върховенството на правото, но разкрива и същинското желание на „Промяната“ да се подсигурят с техни кадри в институциите, призвани да охраняват обществения интерес. Времето и тоталната им политическа нищета не им позволи да извършат това, което бяха замислили. Затова пък лозунгът им за нулева толерантност към корупцията се спихна като спукан балон след излезлите факти с корпуционен привкус около „Джемкорп“ и енергетиката.
Проблемът с неслучилата се съдебна реформа излезе на преден план и в новото 48-мо Народно събрание.
В началото на първата сесия главният прокурор изпрати писма до всички депутати с искане за диалог за необходимостта от съдебна реформа. С желанието да подаде ръка за професионален дебат към законодателната власт, Гешев се срещна с политическите ръководство на парламентарно представите партии. На поканата му откликнаха БВ, ГЕРБ, ДПС, БСП. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ отказаха разговор.
От публично проведените дискусии в парламента стана ясно едно – правосъдната реформа е отговорност на всички, законодателството е остаряло, а Гешев иска, хората, които ще пишат новите закони, да чуят и мнението на експертите. Сблъсъкът беше видим, особено с БСП.
Остана усещането, че коалиция за истинска правосъдна реформа може да се направи, само, ако всеки направи крачка назад. Но истината е, че никой не иска да стори това. Затова срещите протичаха като разговори между глухи. Никой не иска да се заеме истински и задълбочено с реформиране на правосъдната система, защото това изисква професионална задълбоченост, консолидирано мнение на гилдията, обществен и парламентарен консенсус.
Нито една политическа сила не е в състояние да направи това.
На всичкото отгоре за мнозина е видно, че в последните години законите у нас се пишат от едни влиятелни адвокатски кантори, където едни богати хора диктуват на едни зависими депутати. Самото ликвидиране на спрецправораздаването стана под диктовката на лобисти и първите от тях предстои да получат индулгенции от съдебната система. Очаква се да паднат запорите по делата на знакови влиятелни олигарси.
А реформа е необходима – не само в прокуратурата, в цялата съдебна система заради отсъствието на справедливост и възмездие в обществените отношения. Политиците повтарят това като мантра, но ето, вече четвърти парламент не може да заработи така, че поне да бъде даден старт на съдебната реформа.
Стигна се до абсурда депутатите на „Продължаваме промяната“ да напуснат последното заседание на правната комисия и да не подкрепят собствения си антикорупционен закон.
В медиите обаче темата за правомощията на главния прокурор продължава да бъде централна.
Тази тема стои пред България от ноември 2009 г., когато ЕСПЧ за пръв път коментира недосегаемостта на ръководителя на държавното обвинение в решението си по делото „Колеви срещу България“, заведено от наследниците на разстреляния през 2002 г. прокурор Николай Колев.
„Това може да стане само чрез конституционни промени“, е позицията на Иван Гешев, споделяна и от конституционалисти. Гешев има предвид „внимателно обмислена конституционна реформа“, а не „да се даде оръжие в ръцете на една политическа групировка“.
Ако трябва да се върнем назад в годините, ще видим, че още от времето на Филчев Костов и неговите производни партии полагаха неимоверни усилия за овладяване на прокуратурата. И понеже това не им се получи, им остана като фикс-идея, върху която и до днес изграждат политическата си физионимия.
И е прав Радомир Чолаков, когато каза, че има „сили и кръгове“, които не искат да се реши проблемът с недосегаемостта на главния прокурор, а го превръщат в „парен чук, с който се удря политическата и съдебната система непрекъснато“.
Дали същинският дебат за правосъдието ще се състои и дали ще доведе до резултат, все още е въпрос с много въпросителни. На този тап обаче няма сблъсък на идеи, а окопно позициониониране. Дори Корнелия Нинова, която като бивш следовател знае в дълбочина слабостите на системата, не демонстрира удоволствие от „вниманието“ на Гешев, а края на двучасовия дебат депутатите от БСП пак поискаха оставката му.
„Идеята, че като махнеш един човек една система ще се оправи, е изключително глупава. Защото след няколко години ще има друг човек, след още няколко – трети“, заяви по този повод проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ.
Какво ни каза Венецианската комисия относно проекта, изпратен до нея от бившата правосъдна министърка Надежда Йорданова, за създаването на механизъм за разследване и контрол над главния прокурор?
„Правете, каквото правите, но не изграждайте система, при която всеки следващ главен прокурор може да бъде разклатен политически, всеки път, когато си поискат политическите сили“ – разчете го проф. Даниел Вълчев
И даде конкретен пример, който потвърждава, че атаките срещу главните прокурори у нас имат персонален характер: „Навремето едни много силно либералстващи мои приятели обясняваха как, ако г-н Цацаров не бил главен прокурор, еди какво си щяло да стане. И сега какво? Той не вече не е главен прокурор и … какво се промени“
Естествено логиката на която и да е система в държавата не бива да се базира на това дали харесваме или не харесваме дадена личност, а да търсим проблемите в процедурите.
Вторачени в „изчегъртването“ на Гешев политическите сили тотално погазват законите с неизлъчването на своите представители в определени органи: повече от година Конституционният съд е с непопълнен състав от парламентарната квота; на 2 октомври изтече мандатът на 11-те души от парламентарната квота на ВСС; Инспекторътът към ВСС – също е с изтекъл двугодишен срок. Парламентът не прави и минимално усилие да избере техните приемници. Това може да се обясни с факта, че всички те сe избират с 2/3 мнозинство от депутатите, каквото и в този парламент няма да се събере, както беше абсурдно и в предишните.
Никой не казва как може да се разсече този институционален блокаж. Никой не прави и стъпки. Политическото противопостяване вече е толкова зловредно, че удря по основополагащите постаменти в държавата.
Правителството на Кирил Петков записа в Плана за въздействие и устойчивост (ПВУ) реформата на прокуратурата и въвеждането на ясни процедури за ангажиране на отговорността на главния прокурор като условие България да получи достъп до близо 13 милиарда лева безвъзмездни средства по този План. Без никой да го иска това. Но фиксацията на ПП и ДБ върху Гешев се превърна национален проблем. В ПВУ е предвидено е да се регламентира временно отстраняване от длъжност, когато е образувано наказателно производство срещу главния прокурор и неговите заместници и това да става с обикновено мнозинство – 13 от 25-членния състав на ВСС. Ще се търси да се намали властта на главния прокурор, като Народното събрание не издига прокурори и следователи от собствената си квота – тази постановка граничи с дискриминация, защото изискванията за член на ВСС са установени в Конституцията. В ПВУ e посочена мярка, свързана с въвеждането на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за отказ да образува наказателно производство.
Всичко това изисква промени в Конституцията. А за тях е необходимо СЪГЛАСИЕ. За разлика от съдиите, фигурата на главния прокурор съдържа самостоятелни правомощия на ниво Конституция, Закон за съдебната власт, Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и др., които му дават допълнителна формална и неформална власт, но и празнота като какъв може да бъде търсена потенциално (дисциплинарна и наказателна) отговорност – като магистрат (изобщо) или като административен ръководител, допустимост за временно отстраняване или само за освобождаване от длъжност. Предложената процедура, преминала през оценка от Венецианската комисия може и да не стане действаща, но до средата на 2023 г. трябва да има решение.
Новите обществени отношения изискват пълномащабна правна реформа, която да постави на съвременни релси българският наказателен процес – прекалено остарял, несиметричен, изработен навремето по съветски модел. Написването на нов Наказателен кодекс, създаването на изцяло нов механизъм за независимо разследване на главния прокурор, прецизиране на правомощията му – за това е нужен огромен кадрови и експертен ресурс.
Гешев се опита да предизвика този дебат.
Засега без успех.
Ако все пак приемем, че началото е поставено, то пътят, който трябва да бъде извървян е много, много дълъг.
Автор: Валерия Велева
Източник: „Епицентър.бг“
*Заглавието е на Glednatochka.com