Инфлацията през последната една година взима от джобовете на тричленно семейство около 400 лв. на месец. За издръжката на двама съпрузи с едно дете под 14 години са необходими 2376 лв. на месец, изчислиха от КНСБ. Това е с 391 лв. повече спрямо миналата година по това време.
За издръжката на човек, който живее сам, месечно са необходими 1320 лв., което е с 217 лв. повече спрямо миналата година, показват изчисленията на КНСБ. За да получава човек нетно такава сума, месечната му брутна заплата трябва да е 1701 лв. А за да могат да издържат семейството си, двама родители с едно дете трябва да имат брутни заплати по 1531 лв.
Увеличението на необходимата сума за издръжка е с близо 20% за година, което е повече от официалната инфлация от 18,7%. Причината за това е, че основните стоки, които хората купуват най-често, са поскъпнали най-много.
Около 1,8 млн. българи работят, но доходите им са по-ниски от необходимата заплата за издръжка на сам човек, показват данните на КНСБ. През последната една година броят на работещите бедни нараства. Хората с доходи под необходимите за издръжка преди година са били с около 100 хил. по-малко.
Според КНСБ минималната заплата трябва да осигурява достоен стандарт на живот и необходимите средства за издръжка. У нас обаче минималната заплата е само 46% от необходимото възнаграждение за издръжка на едно дете от двама работещи родители. Причината за рязкото покачване на необходимите пари за издръжка е високата инфлация. Искаме заплатите през декември тази година да са с около 20% по-високи спрямо миналия декември, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. В редица предприятия заплатите вече са вдигнати. В индустрията например увеличението на възнагражденията до юни е със 17% на годишна база. Преговорите на синдикалните организации за вдигане на заплатите в редица предприятия продължават. На 11 ноември от КНСБ са насрочили национално протестно шествие, в което ще се включат хиляди автомобили.
Според синдикалната организация са налице обективни предпоставки, които дават възможност на бизнеса да пренасочи средства за увеличение на заплатите, което да покрие инфлацията. Националният статистически институт ревизира данните си да ръста на брутния вътрешен продукт – през второто тримесечие има ръст от 3,9%, каза Пламен Димитров. До голяма степен това се дължи на увеличение на потреблението. Ако заплатите не бъдат повишени, няма да има и икономически ръст. Редица предприятия отчитат добри резултати. В преработващата промишленост има ръст от 12,7%, а в енергетиката – с 51,3%.
Инфлацията не е само внос, а се дължи и на фактори в България. Има необясними надценки, каза Пламен Димитров. Според него, ако регулаторните органи работят по-добре, за да сработи пазара, повишението на цените няма да е толкова голямо.
За да не се налага всяка година да има дебати за минималната заплата, от КНСБ искат тя да се определя като 50% от средната заплата за второто полугодие на предходната година. Сред другите искания на КНСБ е компенсациите за бизнеса за скъпия ток да продължат и през 2023 г., като компенсации да има и за предприятията на газ. Това е необходимо, за да се запази заетостта, каза Пламен Димитров.
Трябват 700 млн. лв. в хазната
850 лв. минимална заплата от януари
Приходите са подценени
Минималната заплата да стане 850 лв. от 1 януари 2023 г. искат от КНСБ. Според разчети на Министерството на финансите за това са необходими 700 млн. лв. в държавния бюджет. Тези средства може да бъдат осигурени чрез по-реалистична прогноза за брутния вътрешен продукт (БВП) и за капиталовите разходи в бюджета за следващата година, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него очакваните приходи в подготвения от Министерството на финансите проект на бюджет за следващата година са подценени. Заложено е увеличение на брутния вътрешен продукт с 12 млрд. лв., или номинално с 8%. Само инфлацията ще е по-висока, каза Пламен Димитров. Освен това в бюджета за следващата година са заложени капиталови разходи в размер на 11,5 млрд. лв. Никога България не е успяла да усвои толкова средства, заяви президентът на КНСБ. Предишният министър на финансите Асен Василев беше заложил 8,4 млрд. лв. капиталови разходи за настоящата година, но те няма да бъдат реализирани.
По данни на КНСБ
Можем да купим по-малко храна
Цената на кошница от 20 основни стоки е нараснала с 45% за година.
Основните храни в Хърватия и Румъния са по-евтини отколкото у нас, а минималната заплата в тези страни е по-висока. От КНСБ следят цените на 20 основни стоки – храни в една от големите търговски вериги, както и бензин. У нас за покупката на кошница от тези 20 стоки са необходими 95 лв., или 48,60 евро. Това е с 45% повече спрямо миналата година по това време.
За покупката на същата кошница с храни и бензин в Хърватия са необходими 47,30 евро, а в Румъния – 41,21 евро.
Същевременно минималните заплати в тези две страни са по-високи – съответно 622 евро и 516 евро, при само 363 евро в България.
С една минимална заплата у нас човек може да купи 7,5 кошници с тези 20 основни стоки, а с минималната заплата в Хърватия човек може да купи почти двойно повече – 13,2 кошници. Но най-добре се оказва, че са в Германия. Там кошницата с основни храни и бензин струва 55,86 евро. Но с минималната заплата от 1744 евро човек може да купи 31,2 кошници. Това е над четири пъти повече от стоките, които човек на минимална заплата може да купи в България.
Източник: „ТРУД“