Защо в Дубай, Българска православна църкво? Защо Ваше велемъдрие е решило да открие българска черква тъкмо там? Пред посланика на Обединените арабски емирства в София Султан Рашид Султан Алкайтуб Алнуайми БПЦ аргументира богобоязливо и елейно, че така се грижи за потребностите на своето паство в Дубай.
Благочестивите (предполагаемо) български заселници в Дубай по различни оценки наброяват около 4000-5000 души. В момента, за да удовлетворяват своите неотложни духовни нужди, те трябвало да пътуват до съседно емирство и да целуват иконите в руска черква. Това безспорно създава големи неудобства за българите в Дубай, които са заети хора и в малцинството си навярно не притежават комфортни високопроходими превозни средства.
Виж, руската черква едва ли ще е проблем за такива видни дубайски българи като Васил Божков или за сина на Ирена Кръстева, която според bird.bg притежава в околността недвижим имот за над половин милион долара. Според други български медии пък, слабост към Дубай имал и лидерът на ГЕРБ г-н Борисов, но като анти-Путин той вероятно няма да се черкува в храм под егидата на раб Божий Владимир Михайлович Гундяев, известен повече като патриарх Кирил, който наскоро призова за домашни молитви за здравето и благополучието на кремълския повелител.
Българите в Германия не са толкова важни
Но да оставим настрана богатите и могъщите и да помислим за същинските овчици, за които би трябвало да се погрижи БПЦ. Само в германския град Дуисбург, по информация на „Вестдойче алгемайне цайтунг“, живеят близо 14 000 българи, т.е. около три пъти повече, отколкото в Дубай. Фейсбук-групата на българите в Дортмунд наброява над 10 000 последователи, което показва, че и в този германски град цифрата е приблизително същата, ако не и по-висока. Ако мислите обаче, че в тези доста по-бедни от Дубай общини, където и социалното напрежение около мигрантите е сериозно, има български черкви – лъжете се.
Няма и другаде в Рурската област, няма в Кобленц, няма в Офенбах, няма в Билефелд, няма в Оснабрюк – поне според информацията в сайта на БПЦ и според няколко справочни страници за българите в Германия. А само в изброените общини и региони със сигурност живеят поне 100 000 български граждани. Кой се грижи за техните „духовни потребности“?
За пари ли става дума?
Дали би било уместно предположението, че БПЦ предпочита да вдига храмове там, където има повече пари? Където например властва една абсолютистка монархия, потънала в петродолари, а жените трябва да се увиват в тъкани от глава до пети? И където една българска черква положително ще намери щедри спомоществователи в средите на българската общност, каквито в Дуисбург и в Дортмунд трябва със свещ да търси – и пак няма да открие?
Оставяме настрана въпроса дали Негово превъзходителство посланикът на Дубай в София също не е загатнал за някаква държавна подкрепа (монетарна), която би облекчила богоугодното дело на БПЦ в емирството. Разбира се, всичко това са само предположения и въпроси без отговор.
А иначе – на добър час на бъдещата българска черква в Дубай. И дано в първата си проповед свещеникът каже някоя и друга дума по въпроса за сребролюбието.
Автор:
Източник: „Дойче веле“