История на любовта между българина и колата му и как нито една партия преди изборите не се интересува от войната на пътя
Две са причините най-добрият, прекрасен, работлив, безалкохолен и върл противник на дрогата (според жена му и приятеля му) Димитър Любенов да убие с поршето си французина Лорен Пети на околовръстното с кокаин и 1,73 промила алкохол в кръвта, пише Слави Ангелов в 24 ЧАСА.
Първата я знаем всички – държавата в България трайно отсъства. А втората – в невероятно мощната емоционална връзка между българина и личния му автомобил. Силата на тези взаимоотношения започва да се развива бурно от дефицита по време на социализма. Тогава, за разлика от свободния свят, у нас трябваше да се запишеш за закупуване на кола, да внесеш сериозен депозит в банка и да чакаш 10 години да дойде твоят ред, ако партията нещо не е против, разбира се.
Затова притежаването на произведена в СССР жигула или москвич беше невероятен емоционален успех и истински триумф в живота. Никога няма да забравя как на паркинга пред блока бяха паркирани само такива коли и в събота и неделя под много от тях стърчаха навън краката на собственика. В почивния ден тези мъже бяха избрали да не играят някъде мачле с приятели, да не пият с тях бира на обяд, да не стоят при жена си вкъщи.
Те жадуваха да лежат под жигулата
Нещо да поправят по нея, да проверят маслото, да преработят, да подобрят и усъвършенстват. Толкова много отдадени любители автомонтьори в онези години не можеше да откриеш никъде в западния свят.
Когато капитализмът връхлетя България, очаквах, че монтьорската мода ще отмине рязко и българинът ще започне да гледа на автомобила си най-вече като на полезна вещ. Демокрацията обаче още повече разпали тази автолюбов, а и някои хора си останаха в социализма като мислене и като доходи. Годините на прехода настъпаха силно българина – непрекъснато го лъжеха, крадяха и прецакваха. Притиснат от всички страни и озлобен, той само гледаше как животът му се изплъзва като пясък между пръстите. И автомобилът се оказа единственото, което можеше наистина да контролира. Само там, вътре, зад волана, той се чувстваше истински значим и специален. Можеше и да е пълен лузър, налял последните си стотинки в резервоара, но на светофара беше истински Шумахер в своя болид голф 1-ца в очакване на зеления сигнал.
Връзката между българина и автомобила стана толкова силна, че едно напълно сериозно и официално изследване преди 10-ина години показа, че той дава 6 пъти повече пари за поддръжка на колата си, отколкото за здравето си. Много по-често кара автомобила в сервиз, отколкото си прави изследвания в болница. Всъщност той доброволно никога не си прави изследвания. Само при пряка опасност за живота. Колата да е здрава! Социалистическият автопарк постепенно бе подменен със западен. И в крайни квартали пред панелни блокове можеше да видиш паркирани в калта суперскъпи коли. Не е важно къде и как живееш, а какво караш. Защото зад волана си номер 1 и никой не може да те прецака. Така в тази умопомрачителна любов между българина и автомобила страната ни завзе завинаги първа позиция в Европа по брой загинали в катастрофи и единственото място в Европейския съюз, където на пътя постоянно някой ти присветква, притиска те, избутва те – точно като кола на НСО в Кресненското дефиле.
В добавка към тази отдавна наложена трайно културна и толерантна обстановка на пътя в последните години убийството на Милен Цветков, на Хариет и Христина от Георги Семерджиев, на французина Пети от Димитър Любенов показват, че няма закони, на никой не му пука от държавата и ситуацията няма да се подобри, а ще става все по-агресивна и кървава, вече почти задължително с дъх на алкохол и дрога.
За да няма респект към правилата, причините са крайно глупави пропуски в законите, прекалено бавно и меко правосъдие, невъзможност глобите да се събират бързо. С една дума, веднага щом си нарушил, болезнено да разбереш, че това няма да се толерира.
Всичко това в обикновените държави е работа на парламента. Но в необикновена България депутатите не могат да се справят, защото половината от тях не знаят как са се озовали там и какво точно правят, а другата половина не са депутати, а адвокати.
Те нямат интерес да решават обществени проблеми, защото обслужват интереса на клиентите си – тези, които нарушават законите. Неслучайно страната ни от толкова години е в правосъден нокаут – съдебният процес е умишлено формализиран, бавен и вместо да носи справедливост и възмездие, атрофира обществото и създава герои като Георги Семерджиев и Димитър Любенов.
Само комисия от експерти към МВР и правосъдното министерство може да реши проблемите, като не се опитва да направи открития за Нобелова награда, а просто прегледа как в държавите по света се поддържа ред на пътя. Постоянно се спори например ще се реши ли проблемът с високи глоби. Най-болезнени са те в богатите Дания, Норвегия, Монако. Във Финландия обаче наказанията са обвързани с доходите на нарушителя. Така един милионер преди време искаше да напуска страната, защото заради превишение на скоростта от 23 км/час получи глоба от 54 хил. евро. Още по-богат от него шеф в “Нокиа” плати 116 000 евро глоба, защото със своя “Харлей Дейвидсън” вдигнал 75 км/час при разрешени 50.
Аз лично мисля, че глобите в България за повечето нарушения вече са достатъчно високи и големият проблем е, че не се събират бързо (Семерджиев и Любенов са натрупали фишове отпреди почти 20 г.). Тук добър пример може да ни бъде Гърция. Там законите са сурови и се прилагат бързо и безотказно. Всеки е виждал как карат много тарикати до Кулата, но щом преминат гръцкия Промахон, се превръщат в мишоци на пътя.
Доскоро за много нарушения в южната ни съседка ти сваляха номерата на колата – много добър стимул да платиш бързо, още повече ползваш 50 процента отстъпка, ако го направиш в първата седмица (морков и тояга в едно). Известно е, че в Гърция за превишена скорост не наказват само първия автомобил от колоната, а всички накуп и там разговорът с полицая никога не започва и не завършва с репликите: “Ти къде работиш? И сега какво ще те правим?”.
У нас също разрешиха свалянето на регистрационни табели на нарушители през 2017 г. Но тази мярка не проработи, защото се оказа, че от 500 шофьори, заловени за седмица да шофират без книжка или под влиянието на дрога и алкохол, само 150 карат своята кола, останалите 250 са зад волана на чужда и не можеш да им свалиш номерата. Най-често возилото е на лизинг — точно като поршето на Димитър Любенов. Затова, ако искаш да постигнеш резултат, често трябва да помислиш как да промениш няколко закона — така, че да не оставяш вратички за измъкване. Не може лизингът да пази и създава убийци на пътя.
Крайно неприемливо е също така да чакаме 20 години, за да връчим лично наказателно постановление на нарушител. Да се промени законът, така че то да влиза максимално бързо, дори и в случаите, когато засегнатият не е уведомен лично – в. “24 часа” разказа вчера за подобна електронна система, която е вече разработена, но никой не желае да я вкара в действие.
Освен това е абсолютно ненормално да натрупаш 20 или 30 фиша. И тук трябва корекция в правилата – ще получиш фиш веднъж, два пъти, три пъти – после ще бъде акт. Не е нормално и актовете да са безброй, след третия – затвор. Може и за 10, 20, 30 дни, както наказват в съседните Гърция и Сърбия, но да има бърз отговор на държавата.
Шофирането с отнета книжка също трябва да се третира много по-сериозно от закона. Защо не като незаконното притежаване на оръжие? Един неадекватен човек зад волана може да причини много по-тежки последствия за околните от човек с пистолет.
Трябва още да се завиши и наказанието за всеки, който откаже тест за алкохол и дрога
Прекалено много опасни на пътя шофьори се възползват от тази възможност, а трябва да приемем, че дрогата отдавна вече не е някаква екзотика и все по-често има дни, в които полицията хваща повече дрогирани, отколкото пияни нарушители.
Въобще с половинчати и синхронизирани със законодателството в Европа мерки войната на пътя у нас няма да бъде спряна. Българинът не е европеец в автомобила – зад волана той е некултурен, нетолерантен и агресивен. И трябва да получи пропорционален отговор – истинска война. Справедливи и работещи закони, които се прилагат безотказно – тук и веднага.
Но фактът, че в кампанията преди изборите нито една партия не се занимава сериозно с този проблем, въпреки че в същото време тресе обществото, ясно показва, какво няма да се случи и в следващия парламент и колко адекватно е представителството на обикновените хора в управлението на държавата…