През последните седмици световният шампион Магнус Карлсен подпали шахматния свят почти безмълвно. Първо, в началото на септември той рязко напусна престижен турнир в Сейнт Луис след загуба. После в началото на тази седмица той демонстративно се отказа от онлайн партия, след като направи само един ход.
Общото между двете събития беше опонентът на Карлсен – 19-годишен американски гросмайстор, наречен Ханс Моке Нийман.
Карлсен така и не каза изрично какво мисли. Но шахматната общност бързо разкодира посланието му и стигна до заключение, че Карлсен смята Нийман за мошеник.
Нийман, който победи Карлсен в първата им среща и получи служебна победа в понеделник, бурно отрича всяко твърдение, че е мамил в игра на живо. Само че лично призна, че е получавал нерегламентирана помощ в онлайн партии в два предишни случая, които определи като „младежко неблагоразумие“. Специализираният сайт Chess.com, който отстрани Нийман от своята платформа, посочи в изявление, че мащабът на неговата измама е „много по-голям“.
В основата на цялата свада обаче стои много по-фундаментален въпрос:
Как играч може да мами на шахмат и да му се размине?
Отговорът е в джоба на всеки. През последните 20 години шахматната технология напредна толкова много – и стана толкова преносима, че всеки човек със смартфон е способен да достъпи уебсайтове със софтуер, достатъчно мощен, за да повали Магнус Карлсен. Тези „шахматни двигатели“, както са популярни, разполагат с толкова забележителни изчислителни сили, че могат да анализират ходове в далечното бъдеще на партията за броени секунди.
„Всяка шахматна програма на мобилен телефон може да подбира по-добри ходове дори от тези, които прави световният шампион“, казва американският гросмайстор Морис Ашли.
Оттук-нататък е въпрос на достигане на препоръките на шахматния двигател до играча. Иронията е, че след като софтуерът стана толкова изтънчен, измамите в шахмата се превърнаха в определено нискотехнологично начинание. Незаконните схеми, първоначално измислени от някои от най-добрите тактически умове в света, включват най-вече ходене до тоалетната за тайно поглеждане в телефона.
През 2006 г. например, екипът на Веселин Топалов обвини Владимир Крамник в подозрително често посещение на тоалетната по време на мача за световната титла. Макар съмненията така и да не бяха доказани, организаторите реагираха, като постановиха двамата играчи да ползват една и съща тоалетна.
Най-странното е, че това не беше единственият Тоалетен скандал на най-високо ниво в шахмата. Най-скорошният случай беше през 2019 г., когато латвийският гросмайстор Игорс Раусис, който също така представяше Бангладеш и Чехия в кариерата си, беше дисквалифициран от международната федерация FIDE, след като беше хванат да ползва смартфона си в банята.
Тоалетните приключения намаляха, когато пандемията премести много елитни турнири онлайн. Но не и измамите. Всъщност те избухнаха. Така се случи и с инфраструктурата за разкриването им. През ноември 2020 г. Chess.com докладва, че за 30 дни са били закрити 18 000 акаунта заради нарушения на феърплея – повече от всеки друг месец от съществуването на сайта преди това. Сред заличените профили е имало както любители аматьори, така и гросмайстори, поясниха от платформата.
Но това, което се превръща в екзистенциална криза за играта днес, е
усещането, че е възможно да мамиш на най-високото ниво
по време на игра очи в очи, без да бъдеш разкрит. Необходим е само съучастник, шахматна машина и малко шпионски умения. „Всичко, от което се нуждаете, е достатъчно сложно комуникационно устройство, за да може да извършите подобен нагъл акт“, казва Ашли.
Съществуват най-различни предмети, с които някой може да опита да се промъкне – от почти невидими слушалки, до миниатюрни устройства, които вибрират или бръмчат така, че да бъдат усетени само от човека, който ги носи.
Освен ако съдията не хване даден играч на местопрестъплението – или в тоалетната, е много трудно да се каже със сигурност дали някой гросмайстор е мамил в конкретна партия на живо. На това ниво играчите не може да бъдат подозирани за всеки ход. Двубоите обикновено се печелят или губят във фини комбинации в мителшпила, които леко накланят баланса.
На практика това означава, че мошеникът има нужда от помощ само в някои ключови моменти – светкавично жужене, което да му покаже, че оптималната тактика е, да речем, ход с коня вместо преместване на още една пешка.
До някаква степен този скандал не е много по-различен от онзи, който разтърси бейзбола през 2017 г., когато „Хюстън Астрос“ крадеше сигналите на противниковите питчери и ги предаваше на своите батери чрез удряне по металните кофи за боклук край резервната скамейка. От друга страна, онова беше напълно различно – дори да знаеха какво хвърляне предстои, играчите на „астронавтите“ трябваше да съумеят да ударят топка, летяща с 95 мили/ч. Но когато знаеш хода в шахмата, единственото, което трябва да направиш, е да преместиш фигура.
И изведнъж партията се превръща в дуел между човек и компютър.
След като Карлсен загуби от Нийман и напусна турнира в Сейнт Луис едва след третия кръг, организаторите на проявата засилиха охраната, макар да казаха, че не са открили нищо подозрително или нередно. Играчите бяха претърсвани с металодетектор, а излъчването на партиите беше умишлено забавено с 15 минути – контрамярка, целяща да възпре външна помощ, тъй като на теория всеки, който гледа от разстояние, би могъл да стои зад измамата.
Шахматни специалисти допуснаха, че ще са необходими много по-строги методи – като по-дълги забавяния и по-стриктни проверки.
Руският гросмайстор Ян Непомняшчи по-скоро се пошегува, като допусна вероятността да се наложи „да играем голи в заключена стая“. Но самата идея подсказа колко необичайни трябва да станат правилата, за да бъде премахнат дори полъхът на съмнение за странни действия.
Необезпокояван от обвиненията, Нийман отдаде победата си над Карлсен в Сейнт Луис на своя собствен ускорен прогрес.
Макар че той беше най-ниско ранкираният шахматист в турнира, това беше неговата втора победа в първите три партии. „Вероятно е срамно за световния шампион да загуби от мен – каза той в онзи момент. – Мъчно ми е за него.“
В следващите си шест партии Нийман записа само загуби и ремита.
Автор:Уолстрийт Джърнъл
Източник: „СЕГА“