Следващите правителства ще трябва да преразгледат данъчната политика и да преструктурират разходите в хазната, за да се свие прогнозираният огромен бюджетен дефицит, така че страната ни да отговори на критериите за присъединяване към еврозоната. Прогноза на финансовото министерство за следващите три години направена служебно, без участието на отделните министерства, показва, че дефицитът в бюджета само през 2023 г. ще достигне 11,4 млрд. лв. или 6,8 на сто от БВП.
Това обясни служебният министър на финансите Росица Велкова, която вчера представи предварителна Средносрочна прогноза за периода 2023-2025 г.
В случай, че не се променят политиките ще се наложи държавата да тегли дълг в размер на 15 млрд. лв. всяка година за предстоящите три години до 2025 г. По този начин съотношението на дълга към БВП би достигнало 40 на сто, ако не се променят политиките, показва базисния прогнозен сценарий на ведомството. Социални и здравни разходи не дават гъвкавост и ако не се предприемат действия от редовното правителство за промени в данъчната и в разходната политика, много лесно бихме стигнали до процедура по свръхдефицит и съответно ще се отдалечим от целта на 1 януари 2024 година се станем част от еврозоната, подчерта Великова.
Според представените данни икономическият ръст на България през 2023 година ще се забави до 2,2% (спрямо досега очакваните 4,8%, като брутният вътрешен продукт (БВП) ще достигне 166,6 млрд. лева. Инфлацията ще се забави до 5,8 на сто. Причината за този спад обаче е свиването на потреблението както в България, така и в ЕС заради ръста на цените на природния газ и последиците от войната в Украйна, обясни Велкова. Очакваната инфлация през 2022 година е 12,6 на сто, а ръстът на БВП – 2,9 на сто. Прогнозите за ръста на БВП остават непроменени от последната актуализация на бюджета, направена през юли 2022 г., но прогнозата за инфлацията е завишена допълнително, тъй като се очакваше тя да е в размер на 11,9 на сто.
Следва да се има предвид, че спрямо средносрочната бюджетна прогноза, която е приета през май тази година, без да са отразени политиките в частта на пенсии, целевите нива са за дефицит за около 5.2 млрд. лв., посочи още Велкова.
Прогнозата на служебното финансово министерство е направена на база на статистическите данни към 17 август 2022 г. и ще бъде актуализирана отново през септември, посочи Велкова. Тя е в служебен вариант, тъй като при направата є не не са ангажирани министерствата и ведомствата. В прогнозата са взети предвид действащите данъчни политики, като са изключени всички еднократни разходи като мярката за подпомагане на потребителите с 25 стотинки за л/кг гориво, която изтича в края на годината. Не е отчетена и политика по доходите, ръст на работната заплата, но са взети предвид действащите намалените ставки и акцизи.
Гласуван ни е нов държавен дълг в размер на 10,3 млрд. лв., а в момента сме усвоили близо 1,8 млрд. лв., посочи още служебният министър. “Очакваме да излезем както на вътрешния, така и на външния пазар при подходящи условия още през месец септември и да усвоим целият лимит, който ни е гласуван от парламента”, обясни Велкова.
Няма да подготвят актуализация
Оставят сценарии за нов бюджет
Служебното финансово министерство няма да подготви актуализация на бюджета, която да бъде използвана от следващото редовно правителство, но ще предложи различни сценарии, които евентуално избраният от депутатите кабинет да използва според политиката, която избере да следва. Това обясни служебният министър на финансите Росица Велкова.
“Актуализация на този етап считаме, че е невъзможно да бъде разработена, тъй като приходите са изключително напрегнати. Не очакваме преизпълнение на приходите. Очакваме максимални усилия да положат двете приходни администрации, за да могат да съберат тези приходи, които са гласувани с актуализацията на закона”, обясни още Велкова.
“Единственият вариант, който считаме, че следва да се използва, това са икономии и преструктуриране на разходите до размера, до които са възможни”, добави служебният министър на финансите.
Механизмът за битовите потребители на ток – поне до края на годината
Няма пари за газови компенсации
Няма свободни средства от капиталовите разходи
В бюджета няма предвидени средства за компенсации на бизнеса и потребителите заради скъпия газ.
Бюджетът не дава възможности за газови компенсации, въпреки подобни твърдения в общественото пространство, посочи служебният министър на финансите Росица Великова. “Всичките тези твърдения са базирани на излишъка, с който приключи бюджета към 31 юли от 1,5 млрд. лв.”, посочи тя. Но подчерта, че всяка година през последните хазната е на плюс в края на първото полугодие, но в края на годината се отчита дефицит. Тези резултати не означават, че “има едни свободни средства, срещу които могат да се правят непредвидени разходи”, допълни Велкова. И посочи, че битовите потребители на ток ще продължат да бъдат компенсирани поне до края на годината, тъй като този механизъм вече е заложен в бюджета.
Служебният финансов министър подчерта и че голяма част от на пръв поглед сериозният резерв в капиталовите разходи на бюджета на практика е блокиран и не може да се използва освен по първоначалното си предназначение.
4 млрд. лв. от капиталовите разходи в бюджета са европейски средства, които няма как да бъдат преструктурирани дори да има икономия за разходи по национален бюджет, подчерта Велкова. И допълни, че други 1,1 млрд. лв. са капиталови разходи на общинските бюджети, които също няма как да бъдат преструктурирани за допълнителни непредвидени разходи, които да се правят от национален бюджет. В бюджета на регионалното министерство има предвидени 1,2 млрд. лв., но 400 млн. лв. от тях вече са предвидени за капиталови разходи за пътища и водна инфраструктура на общините, а паралелно с това се водят разговори и с пътните компании за разплащане на дължимите им суми по договорите за текущ ремонт и поддръжка, възлагане на нови поръчки и отпушване на изграждането на магистрала “Хемус” и скоростният път Видин-Ботевград.
1,1 млрд. лв. са капиталови разходи в сектор “Отбрана и сигурност”, които предвид ситуацията с бежанците и войната в Украйна също едва ли е целесъобразно да бъдат преструктурирани, посочи Велкова. Останалите 500-600 млн. лв. са капиталови разходи по разпоредители с бюджет, които са над 40 на брой. “Неминуемо ще има някаква икономия в капиталовите разходи, която ще бъде преструктурирана, но тя не е в такъв значителен размер, какъвто се обсъжда в общественото пространство”, посочи още Велкова. Средства трябва да бъдат пренасочени към провеждане на изборите, настаняване и здравно осигуряване на украинските бежанци.
Плащаме реформите по Националния план за възстановяване
Осигурителните вноски не покриват пенсиите
Растат два пъти по-бавно
Осигурителните вноски не покриват разходите за пенсиите.
Ръстът на разходите за пенсии от предкризисната 2019 г. до прогнозната 2023 г. е 93 процента. За същия период средно осигурителният доход нараства малко над 40 процента. Така че основната тежест за осигуряване на средствата, необходими за пенсии е от трансфера, който идва от държавния бюджет, обясни служебният финансов министър Росица Велкова.
Осигурителните приходи не могат да покрият увеличението на пенсиите, подчерта тя.
Най-големият ръст на разходите в размер на 5 млрд. лв., прогнозиран от служебния финансов кабинет е именно в сферата на социално и здравноосигурителните плащания. Разходите за пенсиите са в размер на 3,8 млрд. лв. Другият сериозен ръст в разходната част на бюджета са разходите за персонал в размер на 1,6 млрд. лв. Има увеличение и на капиталовите разходи в бюджета през 2023 г. Причина за това ще е започването на реформите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, като през следващата година ще се наложи да се правят повече реформи за сметка на по-малко приходи от ЕС по плана, докато през тази година картината е точно обратната, посочи още Великова.
Източник: „ТРУД“