Хаосът след закриването на спецправосъдието

Най-четени

Тихомир Безлов: Може и да не бъдат приети окончателно промените в Закона за хазарта

Рекламата на хазарт е забранена и в момента, но регулаторите пренебрегват това. Това каза пред БНР Тихомир Безлов от Центъра...

ЕП с кампания за изборите: „Използвай гласа си. Или друг ще реши вместо теб“.

Между 6 и 9 юни 2024 г. над 370 милиона души в 27 държави членки ще бъдат призовани да отидат...

Фалшифицирали ли са документи Лена Бориславова и Кирил Петков?

"Не съм била търсена от органите на реда. По никакъв начин не се притеснявам от проверка, свързана с това общо...

На 28 юли 2022 г. специализираното правосъдие престана да същaествува, след като управляващата тогава коалиция ПП, БСП, ИТН и ДБ, с подкрепата на Възраждане, го закриха.

 

Вероятно много хора си задават въпроса каква бе целта на тази мащабна реорганизация в наказателното правораздаване, какви ще са последиците за различните страни в започналите, но неприключили наказателни производства, както и какво отражение ще има закриването върху бъдещите дела от компетентността на специализираните съдилища.

Поставят се въпроси и за това в чия услуга е закриването на определен вид правораздаване, каква всъщност е ползата му, както и кой би бил ощетен.

Според представителите на партиите, които закриха специализираното правосъдие, причината за елиминирането му е, че то било „бухалка“ за неудобните на предишната власт. Тоест специализираното правосъдие било инструмент в полза на властта за политическа саморазправа с политическите u противници.

Тезата, че закриването на специализираните прокуратури и съдилища се е наложило, понеже са „политическа бухалка“, не е вярна и това е елементарно проверимо. Няма нито един политически представител на опозицията в предходните парламенти или на старата власт в лицето на ГЕРБ, които да са били „атакувани“ от това правосъдие. Нещо повече – под наказателна отговорност пред специализираните органи бе подведен действащ министър именно в правителството на Борисов.

 

 

Но не беше ли всъщност осъществена политическа репресия именно от тези, които закриха специализираното правосъдие – без никаква намеса на последното? Не бяха ли арестувани лица от опозицията, чиито арести съдът обяви за незаконни, а на 22.08.2022 г. с окончателно Решение №5341 Административен съд София град потвърди решението на Софийски районен съд, че арестът на лидера на опозицията Бойко Борисов е незаконен и няма нито едно доказателство за участието му в престъпна дейност.

Тоест самият съд постановява, че има политическа репресия, осъществена от полицейски органи – без никаква връзка със закритото спецправосъдие?

Има ли подобно съдебно решение, което така очевидно показва политическа репресия, във връзка със специализираното правосъдие? Ако на някой този въпрос изглежда риторичен, то той не е. Съвсем сериозно питам и дали има съдебен акт на специализирания или на апелативния специализиран наказателен съд срещу политически опонент на определена власт, който е отменен с мотиви, че не покрива стандартите за законност и непроизволност?

 

 

Но да се върнем към това кой има полза от закриването на специализираните структури и съответно кой ще бъде ощетен?

Лесен отговор на този въпрос може да бъде изведен, ако хвърлим поглед на страните (участниците) в един наказателен процес. Основни страни във всяко наказателно производство са лицето, срещу което е повдигнато обвинение за определено престъпление – подсъдимият, и пострадалите от това престъпление лица – частни обвинители и граждански ищци!

Кое от тези лица има полза от закриване на съда? Естествено подсъдимият! Закриването на един съд безспорно ще проточи съдебния процес непредвидимо дълго в бъдещето.

Кой ще е ощетен? Естествено пострадалите? Кога те ще получат справедливост и обезщетения за причинените им вреди? Вероятно никога…

Защо тогава държавата закри това правосъдие? Отговорът се налага – за да имат полза подсъдимите!

 

 

Какво се случи след закриването?

Половината от всички съдии в Специализирания съд продължават работата си в Софийски градски съд. Софийският градски съд и без това е най-натовареният съд в страната където и в момента има трудност в обезпечаването на съдебни зали и кабинети за съдии и служители.

Получава се така, че физически ще е невъзможно да се настанят хората от специализирания съд, поради липса на свободни кабинети. Дори и да имаше кабинети за тези съдии обаче, проблемът със свободните заседателни зали от години е огромен. Както споменах и преди закриването на специализираното правосъдие често се чака с часове да се освободи съдебна зала, което изключително затруднява работата на този най-натоварен съд.

След закриването на специализираното правосъдие още по време на съдебната ваканция настъпва очакваният организационен хаос. Поради липса на място в Съдебната палата, прокурорите и съдиите, които бяха преназначени съответно в Софийска градска прокуратура и Софийски градски съд, останаха физически да упражняват трудовата си дейност в сградата на закрития специализиран съд. Същото се отнася и за служителите.

Тоест делата се изпращат в една сграда – тази на градски съд, а служителите в друга – тази на спецсъда!

 

Но това не е всичко…

В Софийски градски съд се образуваха нови първоинстанционни състави, а второинстанционните са реорганизирани така, че в тях досегашните места на младши съдии вече се заемат от преназначените от специализирания съд съдии, които хем доглеждат делата с даден ход в закритите си състави, хем са титуляри на новообразуваните вече към СГС състави, на които вече се разпределят дела, включително и такива, които на първа инстанция се разглеждат в троен състав.

И така, за да се разгледа едно първоинстанционно дело от тричленен състав на съда, чийто председател и член се намират в сградата на Съдебната палата, а вторият член се намира в сградата на закрития СНС, съдията, който физически се намира в сградата на ул. „Черковна“, трябва да отиде на бул. „Витоша“ в Съдебната палата за провеждане на заседанието.

Секретарят на състава – също. Или обратното – другите двама членове на състава трябва да отидат от Съдебната палата до сградата на закрития СНС. Делата също трябва да се преместят физически за самото заседание, заедно с томовете, разбира се, които понякога са от няколко десетки до няколкостотин.

Често за по-добра организация на работата членовете на въззивните (второинстанционни) състави насрочват първоинстанционните си дела, които се разглеждат от троен състав, в същия ден, в който се провеждат и заседанията на самия въззивен състав. Освен проблемът с недостатъчните заседателни зали, съществува и друг проблем. Тъй като това е натоварен съд, с тежки дела, и досега често се случваше заседания в Софийски градски съд да завършват след 19:00, дори след 20:00 часа. С последните промени се очаква кошмарно висене из коридорите на Съдебната палата, особено след изтичането на съдебната ваканция.

Освен това, СНС (закрит) и СГС работят с различни деловодни системи. Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), която се въведе в СГС през 2021 г. и на която служители и съдии, макар и минали специални обучения, все още се учат да работят, е абсолютно нова и непонятна за съдиите и служителите от закрития СНС. Като прибавим към това и че същите работят и с дела от деловодната система на закрития вече съд, които доглеждат – хаосът е пълен.

 

 

Допълнително затрудняващо работата се явява и обстоятелството, че делата на СНС, по които не е даден ход до закриването му, се преразпределят на нов състав. Има дела, образувани отпреди няколко години, по които не е проведено разпоредително (първо) заседание и това не е по вина на съда. Такива са делата с повече на брой подсъдими. По неписано правило по тези дела винаги има някой подсъдим, който не се явява в съдебно заседание, защото не е бил редовно уведомен (не е намерен) или някой, който не се явява и за него се представя болничен лист. Често и адвокатите им са или болни, или служебно ангажирани. Подсъдимите и техните защитници използват всички способи за отлагане на делата и проточването им във времето.

Със закриването на специализираното правосъдие за тях всичко започва отначало, а това е един много хубав подарък от доскорошните управляващи от ПП, БСП, ДБ и ИТН. Това означава още години в дела!

Специализираното правосъдие е закрито едва от месец, а вече започват да се появяват съществени проблеми по организацията на работата, макар и в момента да е период на т. нар. съдебна ваканция. Очаква се след средата на септември работата на СГС да стане изключително затруднена, дори на моменти невъзможна.

 

 

От това печелят извършителите на престъпления и техните адвокати (които между другото също бяха много активни за закриването на специализираното правосъдие).

Губи обаче правосъдието като цяло, губят държавата и обществото, защото хаосът, който се създаде в съдебната система със закриването на органите на спецправосъдието, ще помогне на много от извършителите на престъпления да останат ненаказани и на свобода. А ненаказаното престъпление е стимул за извършването и на други такива, както и сигурно отклоняване от дългия и труден път.

 

 

Автори: Росен Димитров, адвокат Мариела Петрова, правен сътрудник

Източник: „ТРУД“

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Тихомир Безлов: Може и да не бъдат приети окончателно промените в Закона за хазарта

Рекламата на хазарт е забранена и в момента, но регулаторите пренебрегват това. Това каза пред БНР Тихомир Безлов от Центъра...

ЕП с кампания за изборите: „Използвай гласа си. Или друг ще реши вместо теб“.

Между 6 и 9 юни 2024 г. над 370 милиона души в 27 държави членки ще бъдат призовани да отидат до урните, за да гласуват...

Фалшифицирали ли са документи Лена Бориславова и Кирил Петков?

"Не съм била търсена от органите на реда. По никакъв начин не се притеснявам от проверка, свързана с това общо събрание". Така Лена Бориславова от...

ЦИК каза колко партии и коалиции ще се явят на изборите на 9 юни

Надявам се в началото на следващите дни да имаме избран изпълнител за машините за изборите за НС и ЕП на 9 юни. Единственият участник...

Цветница е! Честит празник!

Цветница се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви)...

Вижте още