„Лекарската грешка“ и властта: Когато медиците играят руска рулетка с пациентите си

Най-четени

Ген. Кирил Радев: Оградата на границата може да спре само дивите животни, не мигрантите

Оградата на границата може да спре единствено дивите животни, не мигрантите. Това коментира ген. Кирил Радев, бивш директор на...

Приземяване и обедняване: Европейците все по-трудно свързват двата края

През второто тримесечие на 2022 г. повечето граждани в държавите-членки на ЕС, участвали в тримесечното събиране на данни за...

Кличко: Путин няма да ни открадне Коледата

Киевските власти заявиха, че планират да поставят коледни дървета из украинската столица, предаде Ройтерс. "Никой няма да отменя Нова година...

„При медицинската дейност не се дължи резултат, а надлежно поведение, което отговаря на правилата на лекарската професия и лечебната дейност.“ Това се казва в едно съдебно решение за обезщетение заради лекарска грешка. Тези дела се множат, но властите не показват, че забелязват. Може би се успокояват, че не са се увеличили случаите на настъпване на вреди при оказване на медицинска помощ, а по-скоро пациентите са станали по-информирани, а обществото по-чувствително към темата.

 

През 2019 г., когато публикува второто си изследване на делата за лекарски грешки, специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова коментира, че е време да се предприемат мерки за превенция на лекарските грешки и подобряване качеството на медицинските услуги. Първата стъпка е да се създаде система за докладване и анализ на тези събития. Законодателна инициатива за това обаче и досега няма. А това прави уязвими както пациентите, така и работещите в здравната система.

Неотдавна „Сега“ разказа случая на пациент с карцином на простатата, който окончателно осъди пловдивската болницата „Св. Мина“ за 25 000 лв. обезщетение, след като се оказва, че на практика е излъган, че туморът му е отстранен. „Подобни дела не трябва да са самоцел и целта в никакъв случай не е назидание. Но това е единственият начин да се избегнат подобни случаи занапред“, коментира пред „Сега“ адвокат Шаркова, водила делото на пациента с уж отстранения тумор.

Според нейните наблюдения зачестяват случаите на закъсняла диагностика или пък обратното – на свръхдиагностика и презастраховане. Това се дължи на затруднения достъп до медицинска помощ по време на пандемията.

И трите случая, които ще разкажем по-долу, обаче са отпреди ковид. Съдебните решения за присъждане на обезщетения са все още само на първа инстанция.

Пациентка, на която е причинена пареза на гласни връзки и тежки усложнения след операция на щитовидната жлеза,

 

успява да осъди директно застрахователя на ВМА

 

– „Булстрад“, да й плати 30 000 лв. за неимуществени вреди, както и близо 15 хил. лв. за имуществени вреди. Това са разходите на жената, опитала да поправя лекарските грешки и в клиника в Турция. Решението(link is external) на Софийския градски съд вече е атакувано от застрахователя пред апелативния.

Историята на С.Х. започва съвсем прозаично. Тя има уголемена щитовидна жлеза, която трябва да се оперира. Избира това да стане във ВМА. Дъщеря й свидетелства по делото, че майка й се насочва към тази болница, защото я смята за „голяма и сигурна“. Операцията е на 30 ноември 2017 г. След нея жената е изписана, без в документите да бъде отбелязано, че има усложнение – пареза на гласни връзки. Проблемите не закъсняват – гласът й отслабва, има задух и затруднено дишане, както и подуване в областта на шията. С.Х. започва да обикаля лекари, назначена й е рехабилитация, която не дава резултат. Два пъти е приета по спешност в болница заради остър задух. Налага се да бъде оперирана още няколко пъти. Опитала и лечение в Турция, но то отново било неуспешно.

Експертите, назначени по делото, стигат до заключение, че С.Х. е с пълна двустранна парализа на гласните връзки, която е настъпила в резултат на травматично увреждане на възвратния нерв при операцията във ВМА. Вещите лица сочат, че гласовата, дихателната и гълтателната функция на пациентката са необратимо нарушени.

Така в крайна сметка на жената е присъдено 30 000 лв. обезщетение за болките и страданията. Това е пълният размер на подадения от нея частичен иск. Сега тя ще може да заведе ново дело за остатъка до 100 000 лв., като първото решение ще има сила на пресъдено нещо за основанията, т.е. че има причинена вреда. Съдия Валентин Борисов пише, че претенцията за 100 хил. лв. е напълно обоснована, като се има предвид, че здравето на жената е трайно и непоправимо увредено.

По друго дело УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е осъдена да плати общо

 

320 хил. лв. обезщетение на вдовицата и двете деца на пациент,

 

починал след операция на жлъчката. И това решение(link is external) на Софийския градски съд не е окончателно.

В.Б. постъпва в болницата на 6 януари 2014 г. с оплаквания и отклонения в някои кръвни изследвания. На 10 януари му правят ендоскопска операция, но настъпват усложнения. Това налага спешно отваряне на коремната кухина, за да се спре кървенето от дванадесетопръстника. Въпреки това обаче състоянието на пациента не се подобрява и се налага повторна операция, при която е махната жлъчката. Тази операция довела до усложнения, настъпили в следващите дни, заради което последвали още 8 операции. В резултат на развилите се усложнения пациентът умира.

Експертите по делото сочат много пропуски в лечението на В.Б. Като например, че при ендоскопията не са спазени всички фази – не е направено контрастно изследване на жлъчните пътища. После с операцията в малките часове на 11 януари не е бил отстранен пробивът на дванадесетопръстника, недопустимо пациентът е „затворен“, без да се установи източникът на перфорация. А операцията от 16 януари е закъсняла. Според вещите лица смъртта е могла да бъде предотвратена при правилно извършена първа операция.

От свидетелските показания по делото се разбира, че съпругата на пациента е била бременна в 7-ия месец, когато се случило нещастието. Първото им дете, момиченце на 7 години, също много тежко понесло загубата на баща си, с когото били много близки. Момиченцето не искало братчето си, тъй като свързвала появата на бебето със смъртта на бащата.

Не по-малко тежка е и следващата история. Тя се открива в решение(link is external) на Софийския градски съд от 7 август т.г. С него на първа инстанция Медицински център „Фемина“ и д-р Ж.К. са осъдени да платят 25 001 лв. на А.П. Това е частичен иск от този за 150 хил. лв.

 

Обезщетението е за смъртта на мъртвороденото й дете,

 

починало на 21 март 2019 г. в резултат на проявена лекарска небрежност при проследяване на бременността на жената, както и от лекарска небрежност при проведен на 18 март 2019 г. преглед от д-р Ж.К., който записът от тоновете на бебето не е разчетен правилно и е неглижирано състоянието на родилката, при което е съществувала заплаха за живота на плода.

По това време жената е на 41 г., а това е първата й бременност, което я слага в графата „рискова“. Карала я без оплаквания и си работила. Експертите, назначени по делото, твърдят, че няма лекарска грешка.

Патологът обаче открива в плацентата на жената проблемни участъци – зони с инфаркт, които би трябвало да се видят и при прегледите, проследяващи бременността й. Тъй като инфарктът причинява некроза на специфична област на плацентата, която става анемична, това влияе на развитието на плода. При аутопсията е отчетено тегло на плода от 2540 г,  при положение че е бил доносен. „Установяването на инфарктните участъци на плацентата не е невъзможно, то се изучава и практикува от преди повече от 25 години в България и няма основание като добра практика да не е било извършено по отношение на А.П.“, се казва в решението. Индикациите за възпалителни процеси, както и изоставането в теглото на плода също е било червена лампа за проблеми в изхранването му от плацентата.

Терминът на жената е на 13 март. В този ден е трябвало да бъде обсъдено незабавното й раждане, тъй като е имало много данни за проблеми, става ясно още от решението на съдия Вергиния Мичева-Русева. Вместо това въпреки всички негативни фактори лекарят насочва жената към ежеседмично наблюдение.

„Съдът не може да възприеме безусловно заключенията на вещи лица акушер гинеколози. Отговорите на трите вещи лица съдът обсъди наред с останалите доказателства по делото, прецени ги във връзка с правилата на логиката, на своя житейски и професионален опит и намира, че следва да възприеме заключението на съдебния лекар досежно неадекватността на поведението на медицинските специалисти в медицинския център“, пише съдията.

„Забавянето на раждането със седмица при минимални количества околоплодна течност (което сочи на хронологично преносване), при плацента, която не осигурява нормална среда, при родилка в рискова възраст, е било равностойно на игра на руска рулетка, което съвременната медицина не следва да допуска. Действията на медицинските специалисти са били, меко казано, такива, каквито биха били векове назад – прослушване на тонове и изчакване на естествено раждане. Съвременната медицина позволява навременна намеса при рискова бременност и предотвратяване на фатални резултати, от каквато възможност ищцата е била лишена“, продължава още съдът.

 

Автор:ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА

Източник: „СЕГА“

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Ген. Кирил Радев: Оградата на границата може да спре само дивите животни, не мигрантите

Оградата на границата може да спре единствено дивите животни, не мигрантите. Това коментира ген. Кирил Радев, бивш директор на...

Приземяване и обедняване: Европейците все по-трудно свързват двата края

През второто тримесечие на 2022 г. повечето граждани в държавите-членки на ЕС, участвали в тримесечното събиране на данни за условията на живот, съобщават за...

Кличко: Путин няма да ни открадне Коледата

Киевските власти заявиха, че планират да поставят коледни дървета из украинската столица, предаде Ройтерс. "Никой няма да отменя Нова година и Коледа. Трябва да създадем...

Свят, стъпил върху тероризма

В Понеделник на 21-ви ноември Парламентарната асамблея на НАТО (ПА на НАТО) подкрепи предложенията на украинската делегация и прие единодушно резолюция, с която призна...

Имал-дал: Президентството си слага слънчеви панели за 165 000 лв.

Президенството ще похарчи 165 951 лв. без ДДС изграждане на фотоволтаична инсталация само за собствени нужди на покрива на администрацията на бул. „Княз Александър Дондуков“...

Вижте още