Bloomberg: Русия търси по света оръжия за войната срещу Украйна

Най-четени

Loading

В края на миналия месец търговски кораб, на който САЩ налагат санкции, преминава през турския проток Босфора на път от Сирия за Русия. Служители на европейското разузнаване, които са проследили „Спарта II“, твърдят, че той е превозвал военни превозни средства за подпомагане на войната на президента Владимир Путин в Украйна. Пътуването на кораба до черноморското пристанище Новоросийск подчертава усилията на Кремъл да набави ресурси за инвазията, която продължава вече шести месец, тъй като линиите за снабдяване се натоварват под натиска на най-голямата война в Европа след Втората световна война, пише Bloomberg, цитирана от БГНЕС. 

Докато Украйна е получила оръжия за милиарди долари от САЩ и Европа, за да се защити, Русия трябва да разчита на собствените си ресурси, за да подкрепи фронтовите сили на фона на съобщенията за големи загуби. По оценки на САЩ десетки хиляди руски войници са убити или ранени, а хиляди бронирани машини са унищожени. Служител, запознат с въпроса, заяви, че американското правителство смята, че Русия е използвала търговски кораби, за да пренася военни товари в Черно море. Тази информация потвърждава докладите на европейското разузнаване. Служителят е помолил да не бъде идентифициран, тъй като обсъжда поверителна информация.

Според служителите на разузнаването и сателитните снимки от 17-25 юли, видени от „Блумбърг”, „Спарта II“ почти сигурно е докарал военни превозни средства от сирийското пристанище Тартус, което се използва от Русия. Източниците заявяват, че точното естество на превозните средства не е ясно. Корабът е бил забелязан в Сирия с превозни средства в трюма си, забелязан е да пресича Босфора и по-късно е идентифициран в Новоросийск с поне 11 превозни средства, които вероятно е разтоварвал.

Данните за проследяване на морските пътища показват, че корабът, собственост на дружество, на което САЩ наложиха санкции през май и което се контролира от руското министерство на отбраната, е извършил пътуването на тези дати, очевидно безпрепятствено от страна-членка на НАТО –  Турция.

Анкара се позова на Конвенцията от Монтрьо, за да затвори пролива за военни кораби скоро след инвазията на Путин на 24 февруари, въпреки че търговските плавателни съдове могат да преминават през него. Смята се, че Русия е използвала товарни кораби на компанията Оборонлогистика OOO по същия маршрут и друг път тази година. В миналото тя многократно е превозвала военни товари от Русия до Сирия.

Говорител на Държавния департамент на САЩ препрати запитванията по въпроса към турското правителство. Турски служител, запознат с въпроса, заяви, че търговски кораб ще бъде проверяван само ако има сигнал или подозрение за нередност. Говорителят на Белия дом отказа да коментира дали САЩ са разговаряли с турски високопоставени лица по въпроса.

Със сигурност Русия е натрупала огромни запаси от въоръжение по време на десетилетната програма за модернизация, ръководена от Путин, и високопоставени представители на Кремъл отричат да има проблеми с доставките. Въпреки това американски и европейски представители твърдят, че загубата на голям брой танкове и бронетранспортьори принуждава Москва да се потапя в запасите от по-старо оборудване, включително танкове Т-62.

Подобно на Русия, Украйна не разкрива мащаба на военните си загуби, въпреки че е изправена пред логистични предизвикателства срещу много по-голям противник, особено в началото на войната. В интервю за „Wall Street Journal“ от 22 юли президентът Володимир Зеленски заяви, че загубите на бойното поле са намалели до около 30 души дневно от високите 100-200 души дневно през май-юни – число, което не е независимо проверено.

Путин разполага с войски в Сирия, откакто през 2015 г. разпореди операция за подкрепа на изпадналия в беда президент Башар Асад. През 2017 г. руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви, че военните са тествали там над 160 вида модерни оръжия, включително изтребители, лазерно управляеми ракети, танкове, методи за електронна война и системи за противовъздушна отбрана.

През последните седмици се засили напрежението между Армения и Азербайджан по отношение на спорния регион Нагорни Карабах на фона на опроверганите от Москва съобщения, че Русия е разредила мироопазващи сили с численост до 2000 военнослужещи, които да изпрати в Украйна. През март САЩ заявиха, че Русия е пренасочила част от войските си към Украйна от отцепилия се от Грузия регион Южна Осетия, където държи хиляди войници след войната през 2008 г.

Русия се обръща към Иран, за да се опита да закупи въоръжени безпилотни самолети, заяви директорът на ЦРУ Уилям Бърнс на американски форум по сигурността миналия месец, като каза, че това показва „недостатъците на руската отбранителна индустрия днес и трудностите, които изпитват след значителни загуби“.

Северна Корея също може да се превърне в нов източник на артилерия, тъй като разполага със системи с прилично качество. Миналия месец Пхенян призна контролираните от Кремъл Донецка и Луганска народна република в Източна Украйна за независими.

Руските доставки от Сирия вероятно се включват в цялостната логистика, тъй като Новоросийск се използва за снабдяване на базите в съседен Крим, който Путин анексира през 2014 г., а оттам – за окупираните Херсон и Запорожие в Южна Украйна, казва един от служителите на европейското разузнаване. Наскоро Русия е преразпределила сили и оборудване в района, тъй като Украйна заплашва с контраофанзива в Херсонска област.

Русия прехвърли значителен брой войски в Крим в подготовка за разполагане в Южна Украйна и най-малко осем батальонни тактически групи, които включват от 800 до 1000 войници, бяха преместени от източния регион Донбас, което увеличи натиска върху маршрутите ѝ за логистични доставки, каза лицето.

Вместо широкомащабна офанзива, Украйна може би се стреми да примами руските сили в района на Херсон, където те ще бъдат по-уязвими за нападение, заяви на 7 август в Twitter Филипс О’Брайън, професор по стратегически изследвания в университета „Сейнт Андрюс“ в Шотландия. „Освен това въпросът за снабдяването на руснаците е много по-сложен с реките, по които могат да бъдат прекъснати мостове, и само няколко тежки железопътни линии“, каза той.

Пентагонът твърди, че от февруари досега е предоставил 9,1 млрд. долара помощ за отбрана на Украйна, включително 1 млрд. долара, обявени в понеделник, за увеличаване на доставките на артилерийски боеприпаси с голям обсег, противотанкови оръжия и медицински превозни средства. Правителството в Киев е получило и още милиарди в оръжия от Великобритания и други съюзници от Организацията на Северноатлантическия договор.

Напоследък украинските сили, използващи доставяната от САЩ далекобойна артилерия HIMARS, все по-ефективно атакуват руските снабдителни линии и складове за боеприпаси зад фронта, както и ключова инфраструктура. „Доставките на западно оръжие позволяват на Украйна да нанася удари по мостове, което усложнява логистиката и доставките“, заяви Игор Коротченко, ръководител на базирания в Москва Център за анализ на световната търговия с оръжие. „Все пак артилерията и щурмовите самолети са ключовите оръжия в настоящата офанзива и нямаме недостиг на нито едно от тях“, допълва той.

До 80 000 руски военнослужещи са били убити или ранени във войната, заяви в понеделник на редовния брифинг на Пентагона заместник-министърът на отбраната на САЩ по политическите въпроси Колин Кал. Оценката на САЩ също така е, че Русия е изразходвала значителен процент от своите прецизно управляеми боеприпаси, включително ракети, изстрелвани от въздуха и морето, и е загубила до 4000 танка и други бронирани машини, каза той. „Голяма част от това се дължи на противотанковите системи като Javelin, като AT4, но също така и откровено на креативността и изобретателността в начина, по който украинците са използвали тези системи“, каза той.

Путин не се е опитал да укрепи армията си, като нареди масова мобилизация, вероятно защото това би довело до риск руската общественост да се сблъска с цената на войната, която досега е държал настрана от нея. Но регионалните власти предложиха парични стимули, за да насърчат хората да се включат като доброволци на краткосрочни договори, а долната камара на парламента през май отмени горната възрастова граница за служба в армията.

Миналия месец руското правителство също така предприе стъпки за стимулиране на производството на оръжие, като поиска правомощия за облекчаване на трудовите разпоредби в отбранителните компании, позовавайки се на „краткосрочно нарасналата необходимост от ремонт на оръжия и военно оборудване“.

Според нов доклад на Кралския институт на обединените служби в Лондон, базиран на изследване на останките от оборудването, използвано в Украйна, руските военни системи се опират на микроелектронни компоненти, проектирани и произведени в САЩ, Европа и Източна Азия.

Дори когато се стреми да укрепи армията си на бойното поле, руските успехи в източната част на Украйна продължават да бъдат изключително ограничени и бавни през последните дни, според представителите на разузнаването.

Василий Кашин, руски военен експерт във Висшето училище по икономика в Москва, заяви, че държавите не трябва да подценяват ресурсите на Русия. Но той заяви, че вносът на оръжия все пак може да си струва, като отбеляза, че Северна Корея разполага с многоцелеви реактивни системи с голям обсег, които са „по-мощни от тези, с които разполага Русия“. „Разбира се, Русия има някои проблеми на бойното поле, но не виждаме доказателства, че внася оръжия за войната си срещу Украйна“, каза той. „Въпреки това, може би си струва да се направи“, категоричен е Кашин.

 

Източник: Actualno.com

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Делян Добрев: ПП ги интересува единствено да сложат свои главен прокурор и шеф на КПКОНПИ

Скъпи приятели и неприятели, убедихте ли се, че ПП не ги интересува нито Шенген, нито Еврозоната, нито България.Искат единствено...

Вижте още