Путин.
САЩ.
И толкоз – това щеше да е достатъчно, за да предизвика всякакви престрелки, внимания, клетви в едната или другата посока и т.н. Но въпреки всичко изглеждаше и ограничено явление – да кажем, че основно най-хиперактивните читатели реагираха и създаваха впечатлението, че не само те, но и всички останали са погълнати от геополитическия шахмат.
Вероятно протестите срещу Пеевски бяха последният момент, в който разговорът за вътрешната политика все още нямаше онзи геополитически примес, който днес е задължителен. И като казвам задължителен, нямам предвид правдивост, а досада. Ако прегледате пресконференции на Бойко Борисов например, ще забележите, че той вече не ги говори съвсем за тукашно потребление; нещата са разпределени 50 на 50, нещо за електората и нещо за консумация в посолствата. При другите партии е или същото, или с превес към второто.
Преди същите десет години беше почти невъзможно в обикновен разговор някой въобще да подхване външнополитически въпрос. Сега отиваш на фризьор и разбираш всичко за войната в Украйна за една прическа време. После отиваш на ветеринар и коронавирусът спира да има тайни – нещата се изясняват, докато се кастрира котка, надве-натри разбираш всичко. Естествено, геополитическият разговор най-често е конспиративно геополитически – понеже така е бързо и лесно.
Кирил Петков например заяви нещо подобно – че в началото, когато обещавал нулева корупция, не бил чак толкова наясно, че корупцията всъщност е руско явление, че е геополитическа корупция. Но повластвувал малко и разбрал. Със сигурност – такава корупция има и тя е сериозна. Но такова нещо ли бе например десетилетния и повече грабеж на еврофондовете, отчислението на пари към партийните каси, разпределението на едни проценти нагоре по етажите, за да може една работа да се свърши така, че последен по веригата да е общественият интерес? Къщите за гости, стадиони, фамозни „усвоявания“ като строеж на огради за планински кози, за да не паднат, или пък финансиране за отглеждане на кози, при което има финансиране, а кози няма; всичко това, което се случи по време на управлението на ГЕРБ: и то ли бе геополитическа корупция? Влизането на хора с шлифери, натъпкани с пари, купуването на колосален апартамент на мижава цена като разменна монета за лобистки закон – и това ли е геополитическа корупция?
Повече от убеден съм, че на предстоящите избори всичко това ще удари своя предел. Каква ще бъде политическата платформа на партиите? Образование – скука. Здравен сектор – ясно е, същото. Дългосрочна стратегия за каквото и да било – кой има време за такива работи. Вместо това дебатът ще се води в токсична комбинация – на ниско клюкарско-комроматно ниво и в супер широк геополитически обхват. Затова да направим това, което вече предложих:
Путин. САЩ. И да почваме.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com