Проведох малък експеримент: попитах 12 мои познати как се казва партията на Стефан Янев. Нито един не знаеше точния отговор, а са все хора, които се интересуват какво става в държавата. Закъсаха с отговорите и на въпроса с какво са го запомнили като служебен министър-председател. Почти всички обаче бяха чували слухове за негова любовна афера с шефката на кабинета му. Подчертавам: слухове.
Какъв точно въпрос задават в социологически анкети, та най-обикновени граждани от страната да се сетят за Янев и за неговата новоизлюпена партия?
Колкото й да се цупят социолозите, мирише на манипулация.
Защото няма убедителен отговор, каквото й да ни обясняват.
Първо: никой не свързва Янев с името на партията му, защото самата тя не е известна на хората като наименование.
Второ: Ако хората са питани за партията, те не свързват дадената формация с определено име, освен ако не става дума за 4-5 от най-известните политически субекти.
Трето: Над 40 от партиите, които са около 150 имат в името думата „български/а“. Как така анкетираните се сещат именно за тази на Янев, за да и дадат доверието си?
Следва друг, не по-малко важен въпрос: Кой и защо пробутва упорито неатрактивен, некомуникационен, нехаризматичен партиен лидер и формация с проруски позиции? Не е ли това пореден руски политико-инженерен проект? Москва ли плаща? Знам, какво възпаление ще предизвикат тези питания, но само преди дни Янев критикува изгонването на 70-те руски дипломати и служители от посолството, като обяви, че „решението е вредно за България“. Явно новият кандидат за слава вече не може да диша един въздух с „Продължаваме промяната“, които го изолираха от най-свидното му – властта, най-малкото защото този въздух не ухае на „Красная Москва“…
Освен това съоснователката на партията Ралица Симеонова напусна часове преди учредяването като заяви: „Формацията е обект на нездрав интерес и се пълни със странни партийни отломки и компрометирани личности„. Симеонова със сигурност знае повече, а Янев със сигурност има какво да крие.
Прави впечатление и щедрият достъп до медиите, осигуряван на Янев, какъвто нито една друга извънпарламентарна структура няма. Приписваното му „обществено доверие“ също буди много съменния.
Не знам дали този човек става за политик, но натрапеното му присъствие в публичното пространство поражда въпроси. Чувам от различни места, че имал нарцистични амбиции не просто да е във властта, а да е на върха. Малка държава сме, а пълна с наполеоновчета и путинчета. И не е само Янев, но за него очевидно се полагат специални грижи от специално място.
Дори когато се използват методи за манипулиране на общественото мнение, това трябва да се прави незабелязано, учат класиците. В случая с Янев е точно обратното и това отблъсква.
Огнян Стефанов
Източник: Frognews.bg