След като „Има такъв народ“ разтури четворната коалиция, от ГЕРБ побързаха да внесат вот на недоверие заради „провала в публичните финанси и икономиката“ на кабинета. Ако вотът мине, правителството на Кирил Петков ще се превърне в най-краткото редовно — след 10 ноември.
Дори кабинетът „Орешарски“, подложен почти през цялото време на яростни протести, се задържа на власт година и два месеца. За мнозина не е изненада, че
четворната коалиция издържа само половин година.
Макар прословутото им споразумение да е до 2025 г., краткият живот на предишните два парламента, в които не се стигна и до гласуване на кабинет, подсказваше, че коалицията ще се крепи на доста компромиси. На Кирил Петков и парламентарната група на „Продължаваме промяната“ неведнъж им се наложи
да лавират между червените линии
на коалиционните им партньори. Въпросът дали да изпратим оръжие на Украйна противопостави БСП и „Демократична България“. Представители от двете партии заговориха за червени линии и флагове. В крайна сметка, за да се тушира напрежението и да няма сърдити, парламентът взе решение в стил „ни риба, ни рак“ — да окажем военнотехническа помощ на Украйна, включваща ремонт на военна техника, но не и доставка на оръжие.
Горе-долу по същото време вървеше и процедурата за избор на управител на БНБ. От ИТН очаквано номинираха Любомир Каримански, когото готвеха за поста още в 46-ото НС. Но от ПП излязоха със собствена кандидатура — председателят на Парламентарната им група Андрей Гюров, което отвори първите сериозни пукнатини между двете партии.
Последваха взаимни нападки, съмнения за скрити договорки между ИТН и опозицията за подкрепа. Кирил Петков оттегли Гюров и предложи същото да направят и от ИТН и да потърсят обща кандидатура, но Трифонов не се съгласи. Каримански остана единствен кандидат, но коалиционните партньори изказаха притеснения, свързани с неговата професионална биография и той получи само гласовете на собствената си партия и ДПС. Прокраднаха се съмнения, че това може да извади ИТН от управляващото мнозинство, но Тошко Йорданов успокои, че „кандидатът за БНБ е извън коалиционното споразумение“.
Така четворната коалиция, наричана от ГЕРБ и пригласящите им критици „политически франкенщайн“, въпреки сигналите за нестабилност, продължи да управлява. До 8 юни, когато министрите на ИТН напуснаха правителственото заседание, а по-късно Слави Трифонов от телевизора и от Фейсбук обяви, че изтегля министрите си и слага край на „тая агония“, а
причината е Македония.
Първите обвинения от ИТН, че министър-председателят Петков заобикаля коалиционното споразумение в частта му за македонското вето дойдоха в началото на април. Те бяха придружени с недвусмислен намек, че за да не се стига до нови избори и сътресения, премиерът трябва да ревизира отношението си. Петков отговори от парламентарната трибуна, че „Няма да се вземе каквото и да било решение без Народното събрание“. Но от партията на Слави не останаха доволни и постепенно втвърдиха тона. По време на кулминацията в последните седмици определението
„национално предателство“
започна да се използва все по-често. Стигна се до изслушване на външния министър в оставка Теодора Генчовска пред НС, което трябваше да бъде закрито заради представяне на секретни документи (паметна бележка от разговор на заместника на Генчовска — Васил Георгиев, с еврокомисаря по разширяването Оливер Вархей). Но заседанието не беше закрито и се превърна в половинчат преразказ на министър Генчовска и Тошко Йорданов за паралелна външна политика на правителството, в който нищо не се разбра достатъчно ясно — или още по-лошо, всеки разбра това, което го устройва. Друг е въпросът за разсекретяване на паметната бележка, повдигнат от Андрей Гюров и Кристиан Вигенин. По толкова бурно дебатирана тема, която ни тласка към избори, засекретяването й може да доведе само до догадки и инсинуации. Без темата за РСМ министър Генчовска можеше да си остане един от най-незабележимите ни първи дипломати и да я запомним само с опита за назначаване на бившия председател на ДАНС Петко Сертов и други кадри на ДС за нейни съветници. Но в оставка тя се превърна в изпълнител на „евтин сценарий“ за едни, и за разобличител на предатели — за други. Единственият реален резултат от това заседание беше, че от ИТН поискаха оставката на председателя на НС Никола Минчев, защото не е провел закрито заседание. Която бе приета ден по-късно със 125 гласа „за“ от ИТН, ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Това повдигна въпроса може ли да се оформя
нова четворна коалиция?
Слави Трифонов опроверга този вариант във Фейсбук: „Няма никаква коалиция между “Има такъв народ”, ГЕРБ и ДПС. И няма и да има. Никога“, беше категоричен партийният лидер. Но реакциите под поста му показват едно — толкова смеещи се човечета трудно би събрал и с най-забавния си виц от шоуменската си кариера.
И като стана дума за официалния Фейсбук на Трифонов, който най-често използва като трибуна, за да се обърне към „суверена“, бърз преглед на постовете му от встъпването в длъжност на кабинета до 8 юни, който няма претенции за изчерпателност, показва следното: Три са водещите теми за лидера на ИТН — Кандидатурата на Каримански за шеф на БНБ, войната в Украйна и … Македония. Без да мерим тяхното значение — само можем да се запитаме къде остава съдебната реформа, смяната на главния прокурор и борбата с корупцията. Кои са истинските приоритети за България? Дори темите от собствения му референдум са на заден план — за партийната субсидия от 1 лв. става дума само в публикация от края на м.г. А за намаляване на броя на депутатите и мажоритарния вот изобщо не се споменава. Партията претърпя сериозен удар, след като вече 6 депутати, начело с министъра на спорта Радостин Василев, я напуснаха и обявиха подкрепа за кабинета. Последва, разбира се, размяна на грозни обвинения между довчерашните съпартийци, в които преобладаваха думи като задкулисие, мафия и мутри. Трифонов предположи, че „Най-вероятно са купени с пари и постове“. Интересен коментар, след като сме чували за стриктния подбор, който прави Слави — с кастинги, въпросници, дори и прословутия детектор на лъжата — явно системата му не е много читава. Отцепниците отрекоха и се позоваха на принципите си, а премиерът Петков на пресконференция пресоли с патетика и ги нарече „смели хора“ и заключи, че „мафията е загубила коалиционния си партньор“. Очакваше се напусналите ИТН да са дванадесет, но те останаха наполовина. Може би идеята на това прибързано изявление беше да се привлекат колебаещите се от партията на Слави. Но ако правителството не събере 121 гласа в своя подкрепа, целият патос ще се окаже напразен.
Автор: Руми Рафет
Източник: „Дарик“