На 15-ти юни в прес центъра на БТА в Пазарджик се проведе Форум „Аз обичам България“. Темата бе институциите и демографската криза, пречупена през личната история на най-успелият ни писател за 2021 и социални предприемачи Илиян Кузманов. Общественикът Николай Янев бе в основата на форума с желанието си да не позволяваме изтичането на кадърни и социално ориентирани хора.
Инициативата на Янев се превърна в граждански форум, поставящ въпроси върху най-наболелите ни проблеми. Форумът запита институциите, а и обществото ни в лицето на политическите партии и гражданите, защо позволяваме хората, които не са само талантливи, които не само имат знание и опит, но и влагат огромни лични средства за решаване на проблемите ни, за борба с корупцията, да си тръгнат? Форумът попита каква е причината най- успелият и продаван наш автор навън, човекът направил Балканското книжно Рок Турне, спечелил куп признания навън, единственият българин с многократно награждаван социален бизнес навън, българинът успял от нищото да направил мулти милионен бизнес, нашенецът инвестирал в Пазарджик стотици хиляди в социални инициативи и в истинско социално предприемачество, да бъде загубен. Защо нашата родна власт стои безмълвна и не си задава същите въпроси? Нямаме ли нужда от такива хора, всичко ли е опорочено, всичко ли е корупционни практики и бездушие? Защо не използваме потенциала на хора с възможности, само защото не се вписват в корумпираната ни статистика ли? Бяха въпроси породени от Николай. Въпреки че Илиян многократно подчертаваше, че той обича България и тя е страна не само с невероятна природа, но и куп възможности за него основната причина да се локализира временно в Лондон е страха за него и близките си.
Независимо от факта, че институциите в Пазарджик напълно игнорираха форума, това бе прието с хумор от организаторите, които направиха паралел с тоталитарния строй. Илиян, пренебрегвайки основателните си страхове и потулването на проблемите с усмивка разказа, как наскоро му се е наложило да се рови във местни вестници от 80-те и в реториката на местната власт тогава и сега, той разлика не е открил. Като подчерта, че навярно хората отговарящи за публичния образ на Пазарджик са специализирали или симпатизират на страни като Северна Корея или Путинова Русия, където всичко е прекрасно, хубаво и позитивно. Като бъдещето е задължително много светло, без значение че хората гладуват и живеят в мизерни условия. Но оставяйки шегата на страна, организаторите подчертаха, че светът няма да е същия и изпитания от Соца метод с игнорирането на неудобните, няма как да проработи дори в една крехка демокрация като България, по простата причина че Желязната Завеса вече е спусната и ние сме от страната на Запада този път.
Засегнатите теми бяха разнородни, но в същността, основният проблем, който се разглеждаше бе защо малките градове като Пазарджик обезлюдяват. Защо институциите не работят и защо си затварят очите за проблемите или ги замитат. Участниците, сред които бяха и Господари на Ефира, поговориха и за реставрацията на стари практики в нашата администрация от времето на мракобесия Соц. Говори се за желанието само да се харчат безотчетно Евро финансирания като в същото време върховенството на закона е химера у нас, а езикът на омразата и ненавистта е същия като в съвременна Русия.
Илиян Кузманов постави също така парещите въпроси: Ролята на гражданското общество и активните граждани, на личната инициатива в контекста на малките провинциални градчета? Къде се намираме геополитически и цивилизационно? Защо избираме децата ни да живеят в Западна Европа? От Господари на Ефира обърнаха внимание на общоизвестните факти, че конспирациите свързани с антиваксърството идват от същото място, от което идва отричането на войната в Украйна и ненавистта към украинските имигранти. Илиян разказа за премеждията на семейство украинци в Пазарджик, сблъскали се с родната администрация и бюрокрация, само за да си удължат туристическите визи. Два изгубени дни на хора, които оставят огромни средства в нашата икономика и хора невъзможно да бъдат задържани след като са минали през родния бюрократичен кошмар. Но както Илиян обърна внимание, те са проводник на вредни про- Западни идеологически влияния за определени кръгове у нас. На конференцията се обърна внимание и като цяло на Пазарджик, който трябва да търси европейските ценности и начин на функциониране.
Форумът не пропусна и градския транспорт в провинцията, който по никакъв начин не прилича като устройство на Западния Свят. Зададе се въпросът на липсващите институции, осъзнаваме ли че градският транспорт е мярната единица за цивилизованост? Общественият транспорт според форума не е способ за облагодетелстване чрез обществени поръчки, а способ да се улеснят гражданите на минимална цена.
Говори се за администрация и бюрокрация, като основни спънки на бизнеса и предпоставки за корупцията. Колко струва да имаш дете в България, да имаш ученик? Корупцията наречена частни уроци? Насилието в училищата. Ред и Закон? МВР, което работи по модели от един друг строй. Какви са приликите с европейската полиция? Здравеопазване, Бърза Помощ…
Организаторите попитаха защо се допуска език пълен с ненавист и омраза към етноси и индивидуалност, подобен на проповядвания от путинската пропаганда в момента в Русия.
На пресконференцията писателят разказа за авантюристичното си озоваване в България, свързано с трафик на хора, домашно насилие, наркотици, поръчкови палежи и побоища, за криминална история, която го връща в родния му град и която му коства много, дори единия от бизнесите му в Лондон, история която събира купчини папки и се губи в родното следствие. Както и за приключенията в Родината си с амбициозния мащабен си проект в Затворите, свързан с мащабни обществени поръчки и възможност за справяне със злоупотребите. Организаторите разговаряха за източването на парите за социално подпомагане от безумно неоправдани проекти, които не само могат да ни струват десетки пъти по-малко, но имат и потенциал да бъдат устойчиви. Даде се пример с дома за Хора на Улицата за милион и половина и това как се решават проблемите ,които ние де факто нямаме, в Лондон Англия на цени в пъти по ниски, за проект в пъти по ефективен.
Илиян Кузманов сподели част от заплахите, които е получавал:
„Родоотстъпници, изчезвайте! Скоро няма да има място за никой от вас тук, продажни мекерета! Отивате си от където сте дошли, връщате се в Турция еничари!“
„Продажници, скоро много скоро ще дойде вашето време!“
„Продажници и родостъпници, ще пишете само в соросидните си медии вашта мама американска и геиска!“
„Извратен и сатанисты заминаваите си за Канада! Народоотстъпници, турски фашисти!!! Ако не си за минете, бедна ви майка!“
Илиян Кузманов се притеснява от публично афиширани списъците с така наречени народни предатели, в които навярно е попаднал и той. Писателят разказа на пресконференцията, че тормозът е бил по-разнороден. Пред вратата на неговия културен център е била изсипана купчина фекалии, мястото демонстративно е било отворено, когато той е бил на турне във Варна. Новинарската страница на фондацията му е била изтрита от хакери. Многобройни доноси са били отправяни. Той дори разказа как пред дома му се е изсипала една кола с хора, на които им е било платено да го пребият. А полицията, въпреки че е получила снимки и записи от камера, не е направила почти нищо, даже не се е стигнало до разпит.
За Илиян тъжното в ситуацията е пълното игнориране на проблема от институциите. Още повече, че той е председател на секцията на журналистите към синдикат Подкрепа в Пазарджик, както и членува в Репортери без Граници, Американската Прес Асоциация и Пен Америка. Това е причината за момента той да се локализира в Лондон. Но което не означава че той ще престане с каузите за Родината си. Наскоро той учреди секция на Журналистите към синдиката Подкрепа в Пазарджик, Форума ще бъде подържан жив, Илиян продължава да се опитва да учреди литературен конкурс, който най-вероятно ще бъде онлайн от съображения за сигурност и ще помага на хора на изкуството и жертви на домашно насилие. Отделно той е амбициран да възстанови културния център в Лондон, който да се грижи за духовността сред родните имигранти на Острова.
Форумът се аргументира с доста цифри на сайта си. Българските имигранти са част от друг огромен проблем за България като цяло – демографската криза. По официални цифри, за последните 30 години населението на България е намаляло с 1,65 милиона души. По данни на НСИ, през 1992 г. в България са живеели 8 487 317 души, през 2001 г – 7 932 984, а през 2011 г. – 7 364 570. Към 31 декември 2021 г. населението на България е 6 838 937 души. По неофициални, цифрата е много по-голяма. Това което форума каза бе че всеки от нас е важен, дори тези зад граница. Защото: „Българските емигранти преди пандемията са превели на своите близки в България $2,4 млрд. през 2018 г., според доклад на Световната банка за миграцията и развитието. Това е официална статистика за платежния баланс на БНБ, което означава, че реално парите са в пъти повече. Тези 2,4 млрд. долара (или реални около $7 млрд.) са равни на 3,8% от БВП, според изчисленията на СБ.“, докато в момента тази сума също драстично е намаляла, а безхаберието и неадекватността на нашите институции е пълна.
Каузата за няколко дни достига до над 20, 000 души в социалните мрежи, ставайки повод за откровени дискусии. Желанието на организаторите е уеб страницата на форума да се превърне в жива платформа, в която да се поставят проблеми на обикновените българи решили да се върнат или заминат. Както и на проблемите, с които се сблъскват чуждите граждани решили да живеят в България. Защото според Илиян само когато ние успеем да изговорим един проблем, когато изкараме истината наяве, дори и горчива, само тогава той може да бъде решен.
Автор: Б. Георгиева
Източници: БТА, ПОТ, Господари на Ефира и Форум „Аз обичам България“