Крайно време е Кирил Петков да си изясни на какво има право и на какво – не като премиер. Като глава на изпълнителната власт Петков
НЯМА право да иска арести, нито да ги прави
Операцията по ареста на Бойко Борисов като лидер на опозицията на 17 март е една от най-грубите политически грешки, допуснати досега от Петков. Премиерът категорично ИМА ПРАВО да вземе решение дали да свали ветото от Скопие или не. Като министър председател той има не само право – той е задължен да взима всички важни решения, свързани с изпълнителната власт – включително в сферата на външната политика. Разбира се, когато става дума за особено важно решение от национален интерес, за премиера е важно да потърси и ако е възможно да изгради политически консенсус по един проблем като ветото на България върху преговорите на РС Македония за членство в ЕС. Това обаче не означава, че той може да бъде изнудван, да му се пробутват лакърдии от типа „ти защо не слушаш външния си министър“,
да бъде разиграван от развихрилата се Путинова пета колона
по върховете на българската държава и общество.
И когато става дума за това ключово решение – кога и при какви обстоятелства да бъде вдигнато ветото от Скопие, на всички нас болезнено ни липсва позицията на президента Румен Радев. Ние нямаме нужда от неговите предупреждения към Петков – „ти да не вземеш сега да вдигнеш ветото…“ Ние нямаме нужда от неговото мълчание, от неговото скатаване, от неговото бездействие в период, в който официалната позиция на България по този въпрос създава нарастващо напрежение – както на Балканите, така и в европейските институции. Ние имаме нужда да чуем от държавния глава КОГА, при КАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА и при КАКВИ УСЛОВИЯ той ще подкрепи вдигане на това вето. Имаме нужда той
да поеме компетентна отговорност
Под ръководството на президента Радев бе изработена т.нар. позиция „4+1 условия“ на София към Скопие. Знае ли г-н Радев, изпратени ли са ОФИЦИАЛНО тези условия на Скопие? Раговарял ли е той с колегата си Пендаровски за тези условия? Знае ли Румен Радев дали МВнР е изпратило тази българска позиция официално до Скопие? Защото в Скопие твърдят, че не знаят дали това са окончателните условия на България – и дали са последните условия. Официалното уведомяване на властите в Скопие от наша страна за условията ни би сложило край на подобни колебания – или „разиграване на топката в корнера“ от страна на македонските власти.
През последните два дни предложение на Франция като текущ председател на Европейския съвет за споразумение между София и Скопие е във фокуса на вниманието на политици, депутати и дипломати. Каква е позицията на президента Радев по това предложение? Точка по точка, ако е възможно. Не просто ДА или НЕ. ДА – защо? НЕ – защо? Радев трябва да води този процес, а не да мълчи. Защото неговото мълчание създава все по-силни подозрения, че
той работи за нечий друг дневен ред,
който не е за приказване – защото не съвпада с българския национален интерес. Защото ветото е инструмент, който има граници на ефективност и граници на легитимност. Не можеш да кажеш на света – аз налагам вето, пък вие правете каквото си искате. Защо го налагаш, при какви условия го поддържаш и при какви условия и обстоятелства си готов да го вдигнеш?
България е страна членка на ЕС и на демократичната международна общност. Ние не сме част от евразийската джунгла на великодържавен произвол – все още не сме, въпреки, че на някои много им се иска да станем. Нека както премиерът, така и президентът, както партийните лидери, така и всички депутати в НС
да осъзнаят отговорността, която носят за репутацията и за бъдещето на България
с решенията, които приемат – включително и по отношение на ветото върху Скопие. Ще попитате, защо? Защото е време да прочетете малко история – България не губи на бойното поле. България губи от политически решения на своите лидери. Някои от тях се самозабравят. Други – служат на чужди господари. Трети – не са в състояние да поемат отговорност и да изпълнят дълга си. Властта е отговорност – а не възможност да показваш тоалетите на жена си в чужбина…
Автор: Огнян Минчев
Източник: Faktor.bg