Въпрос на политика: Можеше ли Германия да предотврати войната в Украйна?

Най-четени

Проф. Пламен Киров, конституционалист: Закриване на посолство е последната стъпка преди обявяване на война

Има ход назад, външният министър може да оттегли нотата със свой акт, коментира конституционалистът   Конституционалистът проф. Пламен Киров е категоричен, че...

От друг ъгъл: Бутни Кирил, за да падне Москва…

Да изгониш 70 руски дипломати и служители на посолството накуп е не само смел ход, но иска и кураж...

Сценариите за България са два – нова нестабилна управленска коалиция или Радев поема юздите на държавата

"Ставаме свидетели на политическа криза от нов тип. Този път тя парализира институциите и властта в държавата. Правителствената коалиция...

Финландското издание Iltalehti.fi припомня интервю на Die Welt с американския военен експерт Едуард Лутвак, който коментира участието на Германия в решението на Русия през февруари да започне пълномащабна война срещу Украйна. 

Според Лутвак, Германия и нейните действия – както и бездействието – през седмиците преди атаката са изиграли ключова роля Русия да подпечата решението си за атака.

– Тогавашната стратегия на канцлера Олаф Шолц беше грешна. Ако тогава той беше казал, че ако Русия нахлуе в Украйна, проектът „Северен поток 2“ ще бъде спрян, че Германия ще достави оръжия на Украйна и че Германия ще позволи на Естония да изнася артилерия за Украйна, Путин най-вероятно едва ли щеше да атакува, разказва Лутвак.

Отговорът на Германия на атаката срещу Украйна, по-специално продължаващия внос на газ и петрол, беше остро критикуван през пролетта. Освен това, докато няколко по-малки европейски държави предоставиха директна оръжейна помощ на Украйна още от първите дни на войната, Германия първоначално дори не позволи доставки от други страни да преминават през нея.

 

Докато бавността на Германия в доставките на оръжейна помощ се основава на усилията й да продължи напред в разногласията чрез дипломация, официален Берлин призна грешките си чак през пролетта, след като стана зависим от руските енергийни източници.

Военният експерт Лутвак също е съгласен, казвайки в интервюто, че политиката на Германия към Русия е в „гората” от известно време, като изтъква например много споменавания проект за газопровод „Северен поток 2“. Новият тръбопровод от Уст-Луга в Русия до Грайфсвалд в Германия дори трябваше да удвои вноса на руски газ за Германия.

Строителството на газопровода започна при противоречиви обстоятелства, след като Русия завладя Кримския полуостров през 2014 г., което Лутвак нарича „показване на зелена светлина на Путин“. Не само че новият газопровод, след като бъде завършен, ще направи Германия икономически зависима от Русия, нейното съгласие за изграждането също така накара Русия да осъзнае, че Германия и Западът в по-голяма степен пренебрегват съдбата на Украйна.

Значението на проекта за газопровод?

Туомас Изо-Марку, изследовател от Института за външна политика, казва, че начинът на мислене на Лутвак може да се обясни с геоикономическия му фон, който се фокусира върху икономическите фактори като подсилване на Германия и Русия – както и подходящ инструмент за налагане санкции.

Самият Исо-Марку обаче е скептичен относно аргумента на Лутвак относно важността на проекта за газопровода.

„Русия със сигурност разбираше, че нейната атака ще доведе до спиране на газовия проект и това очевидно не беше достатъчно важен фактор за предотвратяване на атаката“, каза изследователят пред Iltalehti.

Исо-Марку припомня също как Германия обяви, че проектът е спрян на 22 февруари, два дни преди началото на атаката.

Според изследователя съдбата на газопровода всъщност е решена още през лятото на 2021 г., когато Германия и САЩ, които имаха доста негативно отношение към проекта за газопровода, се договориха Германия да участва в санкции срещу Русия, както на национално, така и на европейско ниво.

– Според мен вече беше ясно на този етап, че ако нещо се случи в Украйна, за Германия ще бъде много трудно да оправдае въвеждането на газопровода, обяснява Исо-Марку.

Следователно фактът, че предишното спиране на „Северен поток 2“ можеше да предотврати агресивна война срещу Украйна, според мен е доста остро и невярно твърдение.

Споделена отговорност

Така че можеше ли Германия да направи нещо, за да предотврати агресивна война срещу Украйна?

– Не мисля, че този въпрос може да се ограничи само до Германия. Дори след 2014 г. действията, предприети от ЕС и САЩ, са силно координирани, казва Исо-Марку.

– По-скоро може да се запитаме дали цялата тази западна общност, която сега осъжда атаката и подкрепя Украйна политически, икономически, хуманитарно, военно и въоръжено, би могла да направи нещо различно в миналото. Германия от своя страна е една от частите на тази общност.

Исо-Марку признава, че в ретроспекция стартирането на проекта изглежда заблуда за Германия, която от самото начало се сблъска с широко разпространена съпротива от други западни страни.

– Не мисля обаче, че може да се заключи, че Германия е виновна за тази атака, мисля, че е доста рязка ескалация, обобщава Исо-Марку.

С напредването на пролетта Германия показа тенденция да се откъсва от руската енергия. Очаква се страната да се откаже от руския петрол до края на тази година и от газа най-късно до 2024 г.

 

Превод: Ганчо Каменарски

Източник: Actualno.com

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Проф. Пламен Киров, конституционалист: Закриване на посолство е последната стъпка преди обявяване на война

Има ход назад, външният министър може да оттегли нотата със свой акт, коментира конституционалистът   Конституционалистът проф. Пламен Киров е категоричен, че...

От друг ъгъл: Бутни Кирил, за да падне Москва…

Да изгониш 70 руски дипломати и служители на посолството накуп е не само смел ход, но иска и кураж да го направиш. А такава...

Сценариите за България са два – нова нестабилна управленска коалиция или Радев поема юздите на държавата

"Ставаме свидетели на политическа криза от нов тип. Този път тя парализира институциите и властта в държавата. Правителствената коалиция дори и в оставка продължава...

Радев категорично: ДАНС не ми е давала доклад за руските дипломати

"Легитимността на институциите е в отстояването на фактите и в осъзнаването на отговорността за действията. По отношение на фактите - в президентската институция не е...

Всъщност: Коя държава има най-много дипломати у нас и колко точно са руските?

След като България обяви 70 руски дипломати за "персона нон грата", в публичното пространство възникна уместния въпрос колко точно е общия им брой на...

Вижте още