Сърдитият неудачник
По време на честването на Деня на победата на 9 май президентът Владимир Путин не само не можа да обяви победа в Украйна, но и не обяви всеобща мобилизация, а по време на речта си на Червения площад изглеждаше като сърдит неудачник, който се оплаква от заплахите на НАТО, които го били принудили да започне агресията.
Сега все по-вероятно изглежда, че опитът на Путин да „освободи“ Донбас от Киев ще бъде запомнен като един от най-ярките провали в съвременната военна история.
И провалите не свършват само с изгубената битка за Киев, те продължават да понасят съкрушителни загуби — украинските войски вече са унищожили повече от 30 хиляди руски войници.
Сегашната ситуация може да бъде сравнена с руско-японската война от 1905 година и неуспешния опит на съветския диктатор Йосиф Сталин да завладее Финландия през зимата на 1939−1940 година.
А основната причина за този провал на Владимир Путин е системната корупция.
Нека си спомним договорите, дадени на Евгений Пригожин за доставки на храни за армията на стойност 3,2 млрд. долара, докато на руските военни части обираха магазините в Украйна, за да се нахранят.
За военните машини са купени евтини китайски джанти, който не издържаха и станаха причина за бавното придвижване на руските военни конвои, а доставените на руските войски бронежилетки са запълнени с картон, вместо с бронепластин.
По същото време украинските войски надминаха всички очаквания. Десетки хиляди доброволци се включиха в армията, десетки хиляди украински войници имат боен опит, освен това, не малка част от тях са преминали обучение в САЩ и Великобритания.
Западните съюзници на Украйна продължават да увеличават доставките на оръжия и военна техника и въведоха санкции, които вече се насочени не към сдържане, а към това да отслабят икономиката на Русия и да подкопаят способността и да воюва.
Решението на G7 да замрази международните валутни резерви на руската Централна банка и изключването на множество руски банки от SWIFT доведе до засилването на държавния контрол върху икономиката.
В резултат на всичко това, за един ден Путин унищожи голяма част от икономическите постижения на Русия от 1991 година насам.
Това не е първото унижение за Москва
Путинската война против Украйна почти сигурно ще завърши със съкрушително поражение на Русия и това съвсем не е първият неуспешен опит на Москва да получи допълнителни територии по пътя на военната авантюра.
Подобно унижение беше Зимната война от 1939−1940 година, когато Сталин решава да нахлуе във Финландия и да постави там контролирано от Кремъл правителство. Тогава Червената армия не успява да напредне и понася огромни щети. Но Сталин, за разлика от Путин, позволи на професионалните генерали да командват, предоставяйки на началник щаба на Съветската армия Борис Шапошников пълната власт над операцията на финския театър на военните действия.
В резултат, три месеца по-късно Сталин се съгласява на мирен договор с ограничена изгода и на огромна цена.
Путин постъпва наопаки — засилва контрола над детайлите на „своята“ военна операция, докато лидерите на Украйна не са готови да отстъпят каквито и да било територии, завзети от окупаторите след 24 февруари.
Още един, по-правдоподобен паралел със сегашната ситуация е Руско-японската война от 1904−1905 година.
Тогава Русия иска да получи достъп до пристанища в топлите води на Тихия океан, но се сблъсква с имперските амбиции на Япония. Макар войната да започва неуспешно за Русия, цар Николай II настоява за нейното продължение.
Дори когато надеждата за победа се изпарява, царят продължава войната, „за да съхрани достойнството на Русия и да избегне унизителен мир“.
В крайна сметка руснаците все пак са унизени от поражението и въстават срещу цар Николай II, за да постигнат по-либерален режим на управление.
В сегашната война, освен унизително поражение, Русия е заплашена и от
икономически колапс,
за който цялата отговорност носи Путин.
Макар че, според официалните прогнози, БВР ще падне с 8-12%, в реалността сривът може да бъде два пъти по-голям. През 1998 година, след 6 дни много по-слаба финансова криза тогавашният президент Борис Елцин уволни правителството. Напротив, Путин, не позволява никой от правителството му да напусне.
Излишно е да говорим, че
сред руския правителствен елит цари страх
Според общоприетото мнение преторианската гвардия на Путин — Службата за сигурност на президента — е толкова силна, добре платена и вярна на президента, че ще го защити на всяка цена от държавен преврат.
Но цената на оставането на Путин във властта е толкова голяма за руското общество, че би било удивително, ако никой не му се противопостави.
Изтичането на информация от руската разузнавателна общност, говори за повишена степен на междуведомствено съперничество и дори ако Кремъл продължи да цензурира новините за войната в Украйна и собствените загуби, истината в крайна сметка ще стане очевидна.
За краха на комунистическия режим в СССР спомогна неуспешната война в Афганистан, по време на която бяха убити 15 хиляди съветски войници, а през първите три месеца на войната в Украйна загубите са значително повече.
Вътрешната обстановка в Русия е взривоопасна на всички нива.
Сред признаците на тази взривоопасност са правдоподобните слухове за арести или уволнения на високопоставени силоваци, самоубийствата на най-малко седем водещи руски бизнесмени, които първо убиват своите семейства, което прави тези случаи да приличат на екзекуции; очакваното снижаване на производството и жизненото ниво до нивото от началото на 90-те години, което ще повиши вероятността от масови протести и вълнения и ще засили напрежението в средите на силовите структури.
Възможно ли е да бъде свален Путин?
Путин би могъл да бъде свален от Съвета за сигурност на РФ, който обичайно се събира веднъж седмично, но през последната половин година се е събирал само веднъж, на 21 февруари, когато Путин поиска от тях одобрение за своята война против Украйна.
Първоначалното нежелание на Путин да се среща с колегите си се обясняваше с неговия изключителен страх от коронавируса, но сега той най-вече се страхува от своите подчинени, за което свидетелства неговия нов навик да седи в края на дълга маса.
Руският Съвет за сигурност замени Политбюро на КПСС в качеството на висш орган вземащ решения, но той няма авторитет в обществото.
Ако Съветът вземе властта в свои ръце, може да се стигне до колапс на политическата власт, както при опита за държавен преврат през август 1991 година, след което може да последват няколко години на непредсказуем хаос.
Възможна алтернатива би била мобилизация на тайната полиция на Путин, което би превърнало Русия в северна Корея, значително по-лош вариант, от възможните размирици.
В тази драматична ситуация е трудно да видим някаква златна среда.
Но независимо от това дали путинският режим ще претърпи крах или, напротив, ще се укрепи, Западът е длъжен да планира своите действия според двата сценария.
Ако Путин съумее да укрепи властта си, санкциите на Запада спрямо Русия трябва да бъдат запазени, докато всички руски военни части не напуснат Украйна и Русия не се съгласи да плати компенсации за ужасните щети, които е нанесла на Украйна.
Ако Путин запази властта си, потоците на руски емигранти вероятно ще надвиши тези милиони, които в момента напускат Украйна.
От своя страна Западът трябва да предложи на Украйна съществена материална подкрепа за възстановяване.
По-добро бъдеще Русия може да очаква в случай, че Путин изгуби властта. Ако след период на хаос Русия установи достоен демократичен режим, Западът трябва да и предложи план Маршал, нещо което направи през 1991 година.
Автор: Андерс Аслунд в коментар за Foreign Affairs
Превод: Faktor.bg