Бих искал да направя едно малко уточнение – думата Соц, няма нищо общо със социализъм, камо ли с Комунизъм. Каквато и идеология да е попадала в България, тя е минавала през дифузия и това което се е получило е нямало нищо общо с оригиналните идеи, ние просто сме си го побългарявали. В България никога не е имало нито комунизъм, нито социализъм, камо ли капитализъм, такива каквото е разбирането за тях на Запад (от където идват). Нашият принос към световните интелектуални течения е Соц, типично наша (много подобна на пост СССР) интелектуална икономическа и политическа система базирана на бюрокрация, неефективност, корупция, безразборно харчене на бюджетни средства и феодални отношения.
„Искам както преди в Комунизма“ е култова фраза показваща какво иска нашата култура. Желанието е откровено произнесено от Силвия Кацарова в предаването на БТВ – „Лице в Лице“ от 17-ти май 2022-ра… Както това включва 11% от бюджета на БНТ и БНР, а парите на 100% да остават за качествена българска музика. Зад тази позиция Силвия е подкрепена от знакови имена на естрадната музика у нас, според нея защо парите да отивали при Шакира и Мадона, като може да си ги запази за на, посредством пълен протекционизъм с жестоки квоти, предоставящи всичко на доброто българско изкуство. Само не поясни, дали иска да се откажем от Евро Финансиранията, както и цялата ни Евро-ориентираност. Но пък за сметка на това наблегна на национални интереси, морал и принципи, които са белези за качество. Въпреки че, да бъдем честни, национално ориентирано би било бюджетът да си остане в БНТ и БНР, а не да изтича в неясни посоки. Като се използва за подобряване на материалната база, за по-високи заплати и привличане на професионалисти. За качествена продукция. Да може да се предоставят звукозаписни студия, на преференциални цени и условия за стартиращи творци. Хубаво е да се инвестира, както прави БНР и БНТ в развитие на хорове и млади изпълнители. Би било удачно да инвестира повече в тях, да им даде възможност за повече професионални изяви навън. Но дотам и да свършат харчовете им. За сравнение – две от най-големите държавни медии – BBC PBS са доайени в правенето не само на сериали и публицистика, но и на документални продукции, които успешно се продават в цял свят. Въпросът ако говорим за БНТ и БНР, е как да ги направим конкурентни, ефективни на световния пазар и какво е нужно за това. А не да се чува лай на хиени под прозорците им. Защото ако говорим за почтеност и морал защо е тази борба за авторски права въобще, нали има Spotify, ако имат публика, да продават там.
А БНТ и БНР да не се налага да плаща за права на музика въобще, защото те са финансирани от нас всички данъкоплатци и са предназначени за нас всички хора. Все пак живеем в общество в което голяма част си броят стотинките за кисело мляко. Когато си морален дай нещо и за всички нас, дори и подари, без да бъдем таксувани и ощетени. Хората с по 600 лв. заплата и 250/300 лв. пенсия ли да издържат вечно Силвия Кацарова и сие? Все пак, ако Силвия и останалата част от естрадата са толкова талантливи и легендарни, да продават и дискове онлайн, да пълнят зали, да присъстват на събития, но да не пипат бюджетните пари, а напротив да покажат своето величие когато касае обикновените хора, като им дадат нещо безплатно от себе си. Това е начина да останат в историята, иначе ще бъдат част от една система и един период, които ще бъде охарактеризиран от историците в бъдещето като грабителски и наречен с простичката думичка – Соц.
Искаме си като по Комунизма
„Искаме като по комунизма“ е фраза, която звучи стряскащо но е мантра в устите на много обезверени днес. Неразбиращи, че точно този Соц им е взел надеждата и вярата в избора да бъдем част от цивилизования свят. Това обезверяване ражда подкрепа на феодално примитивни лидери като Орбан и Путин, модерирали една цяла държавна система в служба на лично облагодетелстване на малцина. У нас носталгията по соца е повече от жива, онзи с културните съветите, сдружения, когато безотчетно харчеха колкото си поискаха. Система в която диктатора (Тато) покровителства малка група финансови измамници, наричащи себе си култура в замяна на възхвала и добър ПР. Днес ние имаме партии, които са построени на тази носталгия по Соца, които са на гребена на вълната. Реставратори на същия този Соц и неговата ценностна система – бюрокрация, администрация, безразборно харчене на парите на данъкоплатците, празнословие и лъжи, назначения, командировки, любовници, лели, кумове, приятели и роднини на заплата. В ценностната система на новия Соц влизат също – погазване на конституцията, законност според нуждата, осмиване на парламентаризма, за да се затвърди желанието за диктатурата като единствено решение. Нивото за разбиране на цивилизованост опира до композиции с имигранти, до насилствена интеграция, до принудителен труд и това в най-идеалния вариант. Наивен Шовинизъм, Хомофобия, Расизъм, неприемането на Толерантността се приемат като нещо нормално от елита на новия Соц.
Ние живеем в Соца, културата ни е Соц
Определено днес ние успешно възкресяваме Соца. Някой да е обърнал внимание на новия СЕМ и становището им за ТВ Шоуто „Ергенът“ на БТВ, което бе определено за „интелектуален холокост“? Обидна препратка към един от най-болезнените етапи на човешката история. Но все пак основни врагове на Соца са личната свобода, свободните медии и информация, свободата да се изразяваме, свободната инициатива, свободния бизнес, международната търговия или казано с неговите думи – глобализъм и световен кабал. А СЕМ продължават: „пошлото, сексисткото, унизителното и обидното за жените и легитимиращ балканският мачизъм съдържание“. Определения напомнящи раните етапи на Соца, когато публично се порицаваха вредните елементи в обществото. Ако не бе смешно, щеше да е много трагично. Стряскащо е и че нашето ляво се е сляло с националистическата реторика, с наивния шовинизъм, превръщайки лявото и социалното в национал-социалистическо в същността си.
Ние вече сме си го върнали Комунизма или Соца да сме по точни. Културата ни в огромна степен е поръчкова и казионна. Тя е на държавни системи, почти в пълния смисъл на думата. Народна музика, естрада, читалища, концерти, села и паланки, всичко е навързано като по времето на Соца. С единствената разлика, че системата днес е изградена на принципа на финансова пирамида и източване на средства. Защото за разлика от времето на Соца, когато харчеха парите на безгласната работническа класа, сега парите са на бизнеса, на Европа и на много други, които разбират, че това не е култура, това си е просто измамна схема в особено големи размери. И депутатът Ицо Хазарта, вместо да говори за пазар, първо да спомене за това фрапантно източване на държавата от една шайка културтрегери. Защото това му е работата на депутата с прякора Хазарта в законотворческия парламент, а не да изнася лекции по бизнес и морал. В парламента трябва да се борят с болестите в обществото, които са в огромни размери, а не да се затварят зад комичните железни врати. Все пак, нашият много успял в България рапър Ицо, от първия си ден във властта назначи на заплата в парламента, като асистент и съветник своя музикален продуцент, но все пак, това е практика в българската политика. Например да назначиш любовницата си за 8000 евро заплата и да спечелиш след това изборите като представител на промяната и новия морал е болезнен симптом на обществото ни, претръпнало към всякаква политическа поквара. Общество, което се е сраснало с корупцията. В това наше общество най-прогресивните в момента, интелектуалният ни цвят, примитивно се моли „Путин да пукне“ без разбиране че Путинския Режим, корупцията превърнала се в държава е еквивалента на нашия Соц. Нежелаещо да разбере, защото или е било или се надява да бъде активна част от същия този Соц.
За Соц културата
Нашата култура мечтае за силната държава, която да дава, ръководи, разпределя и разбира се покровителства. А културата ни е трагедия както казва Ицо Хазарта, бих добавил, държавна трагедия. Кино – та ние си имаме фонд за култура, ние си имаме квотите и финансиранията на непродаваемо изкуство. Досущ като в Русия между впрочем и прословутия им държавен продуцент – Фонд Кино с разликата, че нашият пазар е 20-тина пъти по-малък от техния, който може да си върне нещо от вложеното. А и държавата ни е няколко милиона пъти по-бедна на територия и природни ресурси, за да се харчат така държавни пари. Но по време на комунизма, за който Силвия Кацарова и сие мечтаят нямаше пазар и възвращаемост, имаше масова култура, масов спорт и така нататък масово и безплатно (за сметка на всички). Та, затова и театърът ни е такъв, субсидиен смесен с кабаре. Все пак за всеки продаден билет, държавата купува още един билет, а резултатът е голота и пошлост за билетчета… Култура за билетчета и държавни пари.
(Носталгията по Соца в творчеството на Ицо Хазарта. Ние все пак имаме на няколко места дори музеи на Соца, успяващи да привлекат доста повече публика от останалите музеи, взети заедно. Между другото Москвич възкръсна в Русия в национализираните заводи на Рено.)
Литературата – там е почти напълно държавна, ако не изключим скъпия ПР. Ние успяхме да създадем автор – един, концентриращ огромни финансирания, за да можем да кажем че имаме и ние съвременна литература. Ляв, Марксистки, Соц в душата си, но наш, роден, съвременен. А за останалите – ПР или амбулантна търговия (от която дори на Женския Пазар биха се изчервили). Там се продава всичко от „Ура патриотизъм“, популярна митология, наивен патриотизъм, през просташки език, вулгаризми и мастурбация до емоционална манипулация и асоциативно плагиатство. Продава се кой където намери, на пазари на книга и греяно вино, до скара бира и сергии с книги, но най-добре се лъжат наивните „селяни“ жадни за култура. Но Силвия и Ицо не си задават въпроси като: ами ако читалищата в цялата страна не изкупуваха книгите на непродаваеми автори? Ако по шуробаджанашки не се организираха представяния? Колко се наливат от бюджетите на общини (където огромна част от населението или мизерства или е имигрирало) за издаване на автори, който никой не би си купил. А и дори да си ги купи някой, така ли трябва да се разпореждаме с бюджетните пари, когато живеем не само във финансова но и в демографска криза? Кой е виновен държавата ни да е продънена каца, а културтрегерите точат както могат това, което са си извоювали от нашите пари? И в крайна сметка, това ли са морала и ценностите, за които Силвия говори?
(Пункт за изкупуване на хартия в Пазарджик. Момчето ми каза, че са предадени от някакво читалище. Имаше еднакви книги и с мека и с твърда корица, по няколко броя, имаше книги в целофан с цена над 40 лв. за бройка. Аз си купих 20 килограма книги за 1 лв. на килограма, не съм сигурен от Читалището на колко са ги продали.)
Кое е култура и кое не е Според Соца
Има един малък, но съществен проблем в тезата ù – Как да изберем коя е популярната българска музика, която трябва да звучи по БНТ и БНР? Защото е факт, че най-популярната музика в България за последните 30 години е на Азис, Глория, Ивана, Софи Маринова, Милко Калайджиев, Слави Трифонов и дори Ицо Хазарта. Определено Силвия Кацарова би трябвало да остане дълбоко в миналото и да не получи стотинка от бюджета на радиото и телевизията. Но културтрегерите, живеещи от „нашите“ пари и по времето на Соца и в новия Соц, който те пренесоха във времето искат всичките бюджетни пари за тях. Силвия даде и друг аргумент, „ние“- културтрегерите сме и за българските ценности, за българщината. 100% като при комунизма и ще ни превъзпитават (все пак тогава изкуството не бе начин на изразяване, а способ за възпитание) заедно в патриотични ценности и национализъм, в ред и дисциплина, в това ние да работим, а те да харчат. Възпитание, с което да оправдават съществуването си пред тези които раздават държавните пари. Както знаем в България обществени пари не съществуват.
Би било нужно в интерес на истината да се уточни, че Силвия и Ицо са големи противници на чалгата и „циганизацията“ на изкуството. Чалга не присъства въобще в спора за парите, тя не се споменава като популярна музика, тя е наречена „чалга“. Има Дует Ритон, Васко Кеца и … Има и българска (важно е да се подчертае) фолклорна музика, на която според депутата Ицо, също трябва да и се обърне внимание. В интерес на същата истина, трябва да се отбележи, че същият този депутат Ицо Хазарта вече повече от половин година е в коалиция с бившата комунистическа партия и настояща социалистическа партия. Навярно за него, както и за голяма част от българското общество е трудно да се ориентира в тази сбъркана реалност, в която Ицо, уж е за Украйна, уж не е, уж е за Европа, уж за Путин, уж е про Западен, но с Източни методи, както бе казал лидерът на коалицията… Пълен абсурд в общи линии. Абсурд „другарки и другари“, както се пееше в една негова песен, а сега е принуден да използва това обръщение в неговата коалиция.
(Азис е най-популярният български изпълнител в чужбина. Негова песен генерира 130 млиона гледания в YouTube, непосилен рекорд дори и за икони на Поп музиката като Мадона. Проблемът на Азис в България и защо той дори и не попада в дискусията на Соц музиката е че той е от малцинствен произход, а на малцинствата в Соца мястото бе в гета.)
Как по времето на Соца се решаваше кое е изкуство и кое не?
Не е трудно да се отговори на този въпрос, тъй като сме бивш сателит (който май продължава да се върти в съща орбита). Да започнем със значението на абревиатурата СССР- Съюз на Съвет(ските) Соц Републики(пак съвет, сдружение, парламент). Съвети, сдружения, асоциации и всичките се събират и решават най-важният и единствен въпрос – как да харчат държавните пари. Нали разбираме, че както и в СССР, така и в НРБ комунистическата партия е съставена от безимотни или в най-добрия случай малоимотни културни и управленски елити, които никога не са похарчили една стотинка, свои средства за обществото („community“ от там идва и така атрактивната дума комунизъм). Така че възприятието и възпитанието е на този принцип – да харчим парите на другите. Стриктен закон и правила липсват, въпреки че редът е железен – едно нещо днес може да е зелено, утре бяло, зависи как е решил съветът. Зависи и за кой решава съветът. По народно му, но винаги срещу чорбаджиите, които плащат или им е взето всичко. Навярно на всеки от нас се е случвало да знае история за някой пълен идиот и кретен, който би бил пълна нула в свободна среда, но е с влиятелни родители и много „връзки“ (нещото което е решаващо при съветите), който винаги успява в живота, без значение вие колко сте находчиви, умни, интелигентни, успели, цени и т.н. Важни са мама, тате, връзките в Соца и съветите.
Вечното противопоставяне в културата
Нещо типично за Соца бе противопоставянето- Добро/Зло, Ние/Врага, Ние/Запада, Трудещи се/Капиталисти, Наши/Ваши, Град/Село, Червено/Синьо. Качествена Музика и Чалга. Елементарно построена логика, граничеща с наивността, но лесно разбираема от най- непретенциозните интелектуално слоеве на нашето общество. Разбираемо е защо например днес риториката в Русия е анти глобалиста, антизападна, антикапиталистическа, протекционистка, така и в България, културата е Качествена (на вечно бедните интелектуалци) и Комерсиална (демек чалга, циганите които могат да продават). Да се върнем назад в историята на българската култура и литература. Да вземем Алековия До Чикаго и Назад: „Нам време съ мъ свадеск ку гуверну русеск“ – онзи е добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!… Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!“
или пък Вазов и неговото отношение към финансистите в Англия
„Тъй нагло Лорда с мирен вид
свой взгляд министерски исказа,
и като същий злобен жид
към нази пълен бе с умраза,
и тъй цинически, без стид очите на света замаза…
„О, Англио, защо ли днес
бездушен жид те управлява“
Все пак и национал социализмът се е борил срещу – бизнеса, финансите и комерсиалното. А и днешният дебат „Ицо Хазарта срещу Силвия Кацарова“ рап срещу чалга, естрада срещу чалга, оправдава вече 30 години не само съществуването на Соца, но и размива и насочва вниманието на родната публика от това което им харесва, на това което трябва да им харесва. Защото в Соца няма понятие, на теб какво ти харесва, има понятие, какво трябва да ти харесва, какви книги са ти дали „даскалите“ да прочетеш, на какъв театър те е завел бригадира да гледаш.
За принципите и националните идеали, на които иска да ни учи Естрадата
Справянето с кризи говори много за едно общество, само да си спомним Чернобил и кога ние като общество въобще разбрахме за аварията? Да погледнем и на конфликта в Украйна и как в Русия се забрани Facebook например, като радикална организация.
Като по комунизма ние се справихме с пандемията и войната. С войната решихме да се справим по фарисейски, като Тито и Тато. Справяме със всичките си проблеми като угодим на всеки. Оръжието вместо да го дарим на Украйна им го продадохме, за няколко милиарда, ама тайно. А явно, започнахме да говорим за Асамблея Знаме на Мира, за човешките животи, за неутралитет. При положение, че въобще не говорехме за участието ни във всички конфликти на НАТО нито в Ирак, нито в Афганистан, нито в Косово, никъде. Не говорим за Йемен, Ирак и Сирия днес. Не говорим за глада в Африка и Азия. Колко от нашата култура, от онази старата застанаха до Украйна? А колко от нашите изпълнители, от нашите артисти се притесняваха за живота на хората по време на пандемията (която все още не е изчезнала) и колко от тях искаха отпадане на мерките, за да могат да изкарват хляба си, дори и с цената на животите на публиката. Колко от тях помагаха на тази публика, дадоха от ризите си на тези, които загубиха всичко. Нека да бъдем откровени, това бе жестоко… А вирусът в един момент по същия начин както в Северна Корея изчезна и никой от управляващите не говори за него – тема табу. Въпреки че България загуби 1% от населението си в пандемията, което е повече жертви от двете световни воини, новият морал за това не говори. Все пак, като в Северна Корея ние трябва да работим, за да плащаме за музиката на Силвия Кацарова, например, на която болката и не беше нито живота на обикновените българи, нито това тези 11% от БНТ и БНР да отидат при тях, тя просто се интересуваше да продължи да живее като при Соца. Ние сме си вече в Комунизма, заедно с Силвия Кацарова и Ицо Хазарта.
В заключение – какво е Соца?
И какво е точно този Соц, който ние искаме? Спомням си интервю от 1975 година на Роналд Рейгън, който дефинира фашизма – наличие на частна собственост и инициатива, при пълен държавен контрол и зависимост. Същият държавен капитализъм, проповядван днес в България от уж „псевдо консерватори“, нямащ нищо общо със западния консерватор, който иска по-малко държава, която да се бърка в съдбите и парите на хората. Но това е нашият „Соц“ и нашата култура, мечтаеща за силната и щедра държава, за държавната сцена, за публиката подсигурена от държавата, за държавните софри и най-вече за държавните пари.
Автор: Илиян Кузманов