Управляващите представиха на брифинг в сряда пакет от мерки заради продължаващия ръст на инфлацията. Одобрени са идеи на всяка от политическите формации, разходите ще са около 2 млрд. лв., като ще бъдат записани в бюджета с неговата предстояща актуализация. Мерките най-общо са:
- Увеличаване на размера на данъчното облекчение за деца от 4500 лв. на 6 хил. лв. годишно, като ще може да се използват на всеки три месеца
- Осъвременяване на пенсиите от 1 юли със средно над 20%, като с това COVID добавката от 60 лв. е включена в това. Минималната пенсия става 467 лв. от 370 лв. От 1 октомври се очаква вдигане на тавана на пенсиите, така че да е равен на максималния осигурителен доход, или 3400 лв.
- 0% ДДС за хляб, като ще се компенсира с увеличаването на ДДС за бира и вино на 20%
- Намаляване на 9% ДДС за парно и топла вода
- Намаляване на ДДС на природен газ и метан, но процент не беше посочен на брифинга
- 25 ст. отстъпка на литър (без ограничение в количествата) за бензин А95 и дизел от 1 юли
- Увеличаване на прага на регистрация по ДДС от 50 хил. на 100 хил. лв. от 2023 г.
- Облагане на свръхпечалбата от производство и продажба на електрическа енергия
- Увеличаване на общия размер на електронните ваучери (по 200 лв.) за храна, комунални услуги, култура и изкуство.
- Премахване на акциза на електрическата енергия, природния газ и метана
- Намаляване на лихвата просрочени плащания към държавата, общините, комуналните услуги и др. от 10% на 4% за физически и на 8% за юридически лица
Какво мислят икономистите по въпроса – предлагаме ви няколко мнения от социалните мрежи и БНР, без претенция за изчерпателност.
Евгений Кънев, доктор по икономика:
Алтернативен прочит на мерките на правителството:
Това не са мерки за спасяване на бизнеса – защото той няма нужда от бюджетна помощ, а от консултантска помощ как да се преструктурира и адаптира към новата икономическа ситуация или фалира по законите на пазарната икономика. Защото виталният бизнес винаги може да прехвърля икономически тежести върху крайни потребители в пазарната икономика.
Това не са мерки за домакинствата, защото интервенцията на пазара винаги е в полза на силните на пазара – играчите с високи доходи в ущърб на слабите с ниски доходи. Държавата няма място в ценообразуването, само има място в подпомагане на най-засегнатите от него. Иначе помага на богатите.
Това не са мерки срещу инфлацията, защото наливането на ликвидност в икономиката само я засилва, а бюджетът отслабва. Всички мерки на калпак са в тази посока.
Това не са мерки в помощ на рекетиращите, пардон, протестиращите днес браншове, защото утре ще излязат други – щото виждат, че така се „печелят пари“. Докато стане zero sum game.
Не.
Това са мерки за спасяване на правителството и най-вече на БСП и „Има такъв народ„, които са основните им автори, защото са заплашени от тотална политическа маргинализация.
Това са мерки за запазване на коалицията, за да не се ходи на избори, които ще доведат под една или друга форма отново путинския корупционен модел на власт.
Това са мерки за печелене на политическо време, за да се случат важни неща в правосъдието, електронното управление, в енергетиката и пр., всички свързани с депутинизацията на България.
И затова тези мерки са по-малкото зло и трябва да бъдат подкрепени.
Георги Табаков, Български икономически форум, по БНР:
Инфлацията е внесена в огромната си част. Започна с политиката на Русия от края на миналата година. Развихри се след началото на войната. Инфлацията е цената на дългите години на европейската суровинна зависимост от Русия. Всяка една парична маса, която се пуска в обращение и няма покритие със стойност, захранва инфлацията. Правилно е да се насочват мерки към най-засегнатите. Мерките на правителството са закъснели, но все пак са по-добре от никакви.
Против съм диференцираната ставка на ДДС. Не виждам как правителството ще гарантира, че сваляйки на нула процента ДДС за хляба, цената ще падне. Мнението на „Ние идваме“ е, че трябва ДДС да се свали изцяло на 18%. Само правителството на СДС свали ДДС от 22 на 20%, когато се правеше парична реформа, даде ефект.
Всяка икономическа реформа изисква доверие в обществото.
Валентин Василев, бивш министър на търговията, по БНР:
Правителството не може да спре инфлацията, може да се опита да преведе страната по-безболезнено през нея. Инфлацията според мен е най-малко 20%. Тя се дължи на външни причини и може да затихне, когато войната свърши, когато цените на природните суровини се върнат на старите си нива. Мерките са правилни, защото са насочени към най-нуждаещите се слоеве.
Правителството трябва фино да балансира, за да подкрепи хората и бизнеса да минем през този тежък период. Има условия да излезем от тази криза.
Доц. Виктор Йоцов, финансист от Института за икономически изследвания на БАН, по БНР:
Мерките ми се струват малко. Оценяват се на 2 млрд. лева, но това е малко над 1% от БВП. Очевидно, че става въпрос за фискални мерки, а фискалната политика има две страни – през данъците, които се събират от населението и през разходите, които прави правителството. Тук са наблегнали на данъците, идеята е да се намали данъчното бреме, като се очаква да има антиинфлационен ефект, което е грубо заблуждаване. Няма да има ефект върху цените от тези мерки. С това трябва да сме абсолютно наясно.
Ако хлябът струва 2,50 лева, трябва да се раздели на 6, което, като го смятам на око, е около 40 стотинки, с които би трябвало да поевтинее. Това категорично няма да се случи. Ефектът от 0% ДДС ще е при производителя, той няма да внася този данък, но за крайния потребител ефект няма да има. Всички пицарии ще продават хляб, защото там ще имат отстъпка. Тази мярка крие огромни опасности, без да има ефект за населението и никакъв антиинфлационен ефект.
Димитър Събев, доктор в Института за икономически изследвания към БАН, по БНР:
Тези мерки няма да свалят цените – нито на хляба, нито на превозите, но ще подкрепят хората с фиксирани доходи и ще помогнат на значителна част от населението да мине по-лесно през този труден момент.
Цената на хляба няма да се намали, но в обявеното 0% ДДС се вижда жест от управляващите, че искат да помогнат на най-бедстващите.
Антикризисните мерки, предложени от правителството, са навременни, защото в такава турбулентна среда е добре да спрем и да видим накъде се движат нещата. Видяхме какво става със събираемостта на държавните приходи, какво става със задържането на някои разходи, видяхме какво беше общото покачване на потребителските цени. Така че имаме вече някаква ориентация какво ще се случи през годината. Не може да се вземат антикризисни мерки от днес за утре и да се пръскат милиарди – това биха били хеликоптерни пари.
България не е застрашена от продоволствена криза заради войната в Украйна, но в локални продукти – както беше с олиото – са възможни скокове в цените.
Ако се стигне до драстично спиране на руския петрол, ще трябва да се откажем от личните си автомобили и да преминем обществен транспорт. Затова трябва да има консенсус в обществото дали желаем да бъдем част от Западна Европа и да споделяме европейските ценности и да си платим цената за това с един момент на тежест, или ще останем завинаги на кукичката „ще ти дам газ, ще ти дам нефт“.
Източник: „Дневник“