Добре ще е този 9-ти май Европа да помълчи…
Ако наистина счита, че това е “нейният ден”… Поне веднъж официалните държавни и политически лица, и целокупната брюкселска евробюрокрация – тихомълком да сведат глави над братските могили – оставяйки жертвите сами да разкажат Победата си…
Нека “гласовете от отвъдното” да оценят с гробовното си мълчание стойността на живота и смъртта си…
9-ти май е “Голямата задушница” за задочен разговор между поколенията – онова “изгубеното” в руините на войната и родените в мир…
Победителите преиграха победата си…
И тези, които побиха знамето си над Райхстага и тези, които стигнаха едва до западния бряг на Елба…
Срещнаха се, но не се познаха… Още след първата бутилка водка и пакет “Lucky Strike” започнаха кавгата – кой бил победителят… Всеки със своята си “носна кърпичка” пред зейналите пещи на крематориумите до газовите камери в лагерите за “утилизиране на непълноценните народи”…
Дори от “часовата разлика” се възползваха – всеки да си има своя “ден на победата”… Който иска 9-ти, който иска 8-ми май – както му пасва на словореда, че неговият изгрев е предизвестил утрото на мира…
И стига с тази мантра – да си броим жертвите… На война човекът е най-евтиния “боеприпас” – нищо не струва… От “небесния военно-промишлен комплекс” дар е… Господ не търгува “хуманитарната си помощ” – няма работилница за “поразената техника”…
Всеки със своята истина за войната – отхвърляща неговата вина за “раждането на Злото” – тогавашният “обединител на Европа”…
Рекордният тираж на корицата на общественото мнение – списанието “TIME” с лика Хитлеров, като личност на съдбоносната 1939-та година…
Осеяният със стотици нацистки флагове, най-дълъг европейски булевард – ленинградският “Невски проспект” – след като и руснаците по примера на британците успяват да се вредят с “пакт за ненападение” с “личността на годината”….
Безбожното премълчаване от Светия престол на подмяната на Кръста със Свастиката – по-добре “пречупен кръст” отколкото “еврейска звезда” или болшевишка “петолъчка”…
Победителите проспаха победата си…
Допускайки сбъдването на най-кошмарния за европееца сън – пробуждането на “нацизма” през ХХI век… Освен ако не се окаже, че е от другия тип сънища – мечтаните… Това ли беше очакваното “духовно просветление” през първото столетие на третото хилядолетие…
Някой тихомълком извади от фризера на Студената война “стволовите клетки” на онази “личност на годината`39” от корицата на “TIME” – присаждайки ги на бъдещата “личност на годината”…
Няма да е изненада, ако вече напълно манипулируемото от мейнстрийма обществено мнение посочи за тазгодишна личност, главнокомандващия неонацистките “бандеровски батальони” в украинските степи… За “неговата борба” за прочистване на “неговата европейска земя” от заемащото “жизненото му пространство” непълноценно рускоезично население…
Било въпрос на “цивилизационен избор” – оправдават го западните победители в “онази световна война”…
И всичко това – на един хвърлей само от мълчаливо шестващите по Червения площад “безсмъртни полкове” на другите победители над избралата своя “вагнеров край” в бункера под развалините на берлинската райхсканцелария “личност” от предишното столетие…
Ето дотук я докараха “самопобедилите се победители”…
Отново пред екзистенциалния въпрос – къде свършва Европа на Изток и “с чего начинается Родина”?!?…
Забравили, че една война никога не свършва – защото половината от “победителите” в нея искат “да я забравят”, а останалата половина “да я запомнят”… И в повечето случаи истината за нея – обезсмисля сключения “мир”… Превръщайки го в “примирие” – нито война, нито мир.
Автор: Димитър Недков