Председателят на Фондация „Арт Ангел“ Илиян Кузманов дава различен поглед към българския Преход и се опитва да намери отговор на някои наболели въпроси. Той прави едно малко пътуване във времето, използвайки пазарджишки вестници. Защото, когато живеем в общество, свикнало да издига паравани, е хубаво да надникнем отстрани, от страна на периферията, за да можем да видим зад паравана.
Потенциал
България е на Кръстопътя на Цивилизациите! България е на Кръстопътя на Глобалния Бизнес! България е най-добрата Пазена тайна и най-добрият бизнес трябва да бъде там! … Това са редове, който рядко се изричат, още повече от най-престижната бизнес медия в света…, но за съжаление са от далечната 1992 година. Една статия, която ме накара да се замисля, какво се случи с България през тези повече от 30 години преход и постояна промянна.
В Пазарджишкия седмичен вестник Хроники, от август (17-23), 1992 може да се намери статия, която задава един от важните въпрос за 33 годишния преход, в който сме все още и защо не използвахме потенциала който имахме? Businessweek е най-популярното и достоверно бизнес списание в САЩ (а може би и в Света). След 2009-та год. е част от Bloomberg L.P., преименувано на Bloomberg Businessweek.
Oгромните възможности (Потенциала на България, влизайки от планова в пазарна икономика е оценяван 10 от 10. Шансовете за неуспех са приравнени към нищожните. Ако говорим за Азиатски Тигри, България е трябвало да бъде Балканския Дракон) в България бяха видими от гледната точка на прагматични и бизнес ориентирани специалисти, част от чиято работа е да откриват възможности за инвеститорите за развитие и съответно възвращаемост. Все пак Американският бизнес е съумял да види възможност в разрушените от воини Германия, Япония, Виетнам, Корея и да участва в преобразуването им във водещи световни сили. Но да бъдем честни, Япония капитулира и се изправя с вдигната глава, разбираща че има нужда от крещящи реформи и модернизация. Както и с разбирането, че Шогунатската система я е довела до най-тежкото поражение. Германия се отърсва като феникс от национал- социализма, за да се превърне в международен не само бизнес но и хуманен лидер. За съжаление в повечето случаи ключовата дума е „след война“. А у нас е има термини „нежна революция“, „преходност и преход“ от една система в друга, продиктувани от желанието на стария елит да продължи както преди но по нов начин, като същевременно всячески се опитва да запази провалилата се система, която го е създала. В България прехода бе оставен на поколение след поколение бивши бюрократи, бивши чиновници, бивши хора от един провалил се строй, феномен типичен за пост съветското пространство. С манталитета от съветското пространство, да не се поема лична отговорност и за всичко да е виновен някой друг. И другата важна дума е „бизнес ориентирани“ специалисти, което няма нищо общо с Марксистка индустриализация, полит-икономика, пролетариат, работническа клас и всякакви подобни термини освободени от каквото и да е съдържание във времето. Но нека да погледнем други страни, в много по неизгодна от нас позиция как са се справяли. С риск да развенчая повтаряната като заклинание в последните 30 години история за англо- саксонките колонизатори(който поробвали народи, а някой ги освобождавал) ще започна със Южна Корея и неговия допир до международната търговия:
Южна Корея
(Южна Корея, 1953 година)
На Южна Корея са и трябвали много по малко от 33 години преход, за да бъде това което е днес… Главната особеност на пазарната икономика лежи на презумиците, че икономическите решения се взимат основно от свободни личности и независими бизнеси. В пазарната икономика, държавно планиране и комитети не решават какво и колко да бъде произведено. Не лежи на понятия Наши- Ваши. Феодализма е заклеймен като порок. В пазарната икономика държавата не преразпределя ресурси, както и цените са по принцип свободни, а не регулирани. Държавата е арбитър, а не архитект.
В Южна Корея в допълнение към индустриализацията и образованието, вървящи ръка за ръка и раждащи иновация след иновация, военният режим в началото на 60-те полага почва на chaebols. Мамутски автономни (несвързани с държавно участие) конгломерати, от ранга на Samsung, KIA и LG (какво се случи с Драгор и Правец у нас? Все пак в началото на 60-те Корея започва от нулата, а ние 89-та имаме масивни основи. И моля нека проявим самокритика и да си спомним как и кой разпродаваше всичко вътре.), които същевременно развиваха финансовия сектор (какво се случи с единствения финансов конгломерат КТБ у нас?). В средата на 80-те осен от десет chaebol притежаваше поне една небанкова финансова институция. Тази автономност и knowledge based създават високо конкурентни индустрии насочени към външни пазари. Към корейското чудо трябва да се добави и развитието на селските райони и поземлената реформа. Прословутата Saemaul Udong реформа от 70-те години, поставя симетрия между градското и периферно развитие. През 1970 – 94% от селските домакинства има ферми по-малки от 2 хектара, а 64% притежават по-малки от 1 хектар, като вече през 1976 доходите в селата са по-високи от тези в градовете.
Когато говорим за бизнес, имаме нужда от обективна информация, подплатена с много цифри, както и морал, етика и характер който да ги отстоява. Когато живеем в среда, пропита с демагогия и елементарна силно емоционална пропаганда и празнословие(типична за тоталитарните общества). Бизнесът и търговията, са възможност за вадене на милиони хора от бедността всяка година, докато у нас е за създаване на зависимости и запазване на архаични феодални(родово- общинни) обществени модели. Определено бизнесът има както икономически, така и силно обществени цели, които няма как да работят в такава среда която ние пресъздавахме 33 години с предназначение да облагодетелства определена група хора.
Сингапур
(Сингапур, 1947 година)
1947 Сингапур е една от най- бедните страни в света. Също така този миниатурен остров(50 на 30 километра). Основна политика на Сингапур в последните две десетилетия е да се бори със социалното неравенство. Месечния среден доход в Сингапур, на човек, през 2010 година е бил $3000, докато през 2020 е вече $4534. Спестяванията на възрастното население, в момента в Сингапур са $1627 милиарда ($1.6 трилиона). Но как успява Сингапур, от Нула Потенциал, да достигне това което е днес? : 1. Силно и Прагматично управление. Късметлии да бъдат водени от блестящи лидери, с невероятен характер, който осигуряват чисто и прозрачно управление и екипи. Успяват да се справят с елиниминирането на корупцията повсеместно и силно мотивирана администрация. 2. Успяват да капитализират своето стратегическо местоположение максимално- портове, логистика и търговия. 3. Отваряне на страната към чуждестранни инвестиции. Как: данъчни облекчения, лекота да отвориш и оперираш бизнес, бизнес ориентирана политика, либерална имиграционна политика, 0 корупция в управлението и администрацията, политическа стабилност и предсказуемост. 4. Внимателно и разумно планиране на бюджети и тяхното харчене. Харчене за създаване среда за по голямо развитие, образование и здравеопазване. 5. С мисъл за бъдещето- устойчивост и резерви.
(Сингапур днес)
Прехода
Как започна този преход в България? Определено имаше криза в Съветския Съюз (и неговото сателитно пространство), и то огромна. Кризата бе системна, породена от един тежък и нефункционален апарат. Кризата в Съветската система бе обхванал всички сфери на обществото – социални, политически, икономически… Въпросът е, че проблемът бе осъзнат навреме и пробван да бъде решен отвътре от същите хора създали го. Проблемите бяха титанични, като самата система с несменяемия елит, номенклатура, бюрокрация, статичен пазар на труда, стоки и услуги. Неефективност, липса на мотивация, липса на иновации. Огромният апарат от бюрократи, превърнал се в супер сила осъзнал че пирамидата няма как да не рухне, започва „перестройката“. Но в апарата се губеше отговорност, изпаряваше се нагоре или надолу. Просто нямаше нужда от обективна адаптация към новите реалности в които бяхме попаднали. Побългаряването(или уникалният Путинов Царски Руски Мир, или Орбановата традиционост разказвана от един чиновник станал милиардер и същевременно жонглирането с комунистическата версия на Християнството, осигуряваща смирени крепостни) бе удобно за елита да се съхрани, както и да продължи да трупа дивиденти, но унищожи огромния потенциал който притежавахме.
(Япония, Токио, 1944 година)
Business Week несъмнено бяха открили огромния капацитет в България – локацията, възможностите за бизнеса… но бяха пропуснали по американски наивно, не само липсата на бизнес традиции, но и неизкоренимия бюрократичен манталитет, традиционалистките сантименти водещи до невъобразима корупция, невъзможността да се разбере въобще какво означава бизнес, какво означава общество, липса на обективен и рационален подход за решаване на проблеми и критични ситуации… Имахме един провален апарат и желанието му да се адаптира, като смени само козината си. Поколение след поколение апаратчиците възприемали държавата като баница, псевдо пролетариатът не разбрал основната функция на финансите(парите) – свободата да променяме обществото(не себе си) към добро.
(Столицата на Чили- Сантиаго, днес)
Чили срещу Аржентина
Две съседни страни, със сходна география, с общи корени, исторически и културно- социални сходства, поели по различен път- Чили и Аржентина. Чили определено е отличника, който въпреки по лошата локация и природни дадености от Аржентина, успява да компенсира недостатъците си с разумно управление. Докато Аржентина, подобно на България влиза от икономическа в икономическа криза. Чили е в десния спектър, който осигурява разумно, про бизнес управление и политически плурализъм(дясно няма нищо общо с патриотичните традиционалистки течения у нас, клонящи към национал социализъм(в карикатурна форма), примесен с комунистически псевдо морал. Дясно в никакъв случай не е Орбан и Путин. Дясно означава- бизнес и разумно, ултра морално, прозрачно управление и отвореност към международната търговия.) Докато в Аржентина, Кристина Фернандез де Кирчер, наследява на поста президент съпруга си, подобно на Евита Перон(лидер на профсъюзите), която в края на 40те наследява съпруга си Хуан Доминго Перон(тя е втората му съпруга). Чили успява да държите инфлацията ниска, бюджета е нисък, и част от приходите се инвестират в дългосрочни проекти, носещи повече приходи за в бъдеще. Аржентина е прояждана от популизъм, безразборно харчене на бюджетни средства, постояно акумолиране на огромни дългове, които водят до поредица от фалити.
Заключение
Ние определено имахме един огромен потенциал, хора, природа, локация… дори и да не бъдем Швейцария (невъзможно бе), имахме възможност да сме поне Южна Корея или Сингапур. Но получихме 30 и няколко години в лутане(целенасочено) и направихме от невъзможното възможно- пропиляхме си потенциала, както и няколко милиона избрали да живеят навън. Горчивата чаша понякога има необходимост да бъде преглътната, защото който не се учи от историята е обречен да я повтаря.
Автор: Илиян Кузманов