Първият пленарен ден на 2022 година е повод да поставим въпросите за устойчивостта на т. нар. четворна коалиция пред доцент Антоний Гълъбов. Малко вероятни са предсрочните избори, но ако правителството не се справи с овладяване на множествената криза, може да се помисли за нов кабинет в рамките на този парламент, смята той. Доц. Гълъбов е категоричен, че опитите на президента Румен Радев да налага дневен ред продължават и пример за това е свикването на КСНС за РС Македония на 10 януари.
– Започва същинската работа на 47-ото Народно събрание, доцент Гълъбов, но ако предпремиерата преди празниците не беше много успешна, то какво да очакваме в идните седмици или месеци?
– Депозираните законопроекти в народното събрание не очертават ясна линия, към която ще се придържа управляващото мнозинство. Това подсказва, че за сега няма политическо съгласие по отношение на тези три възможности за дневен ред, които би могла да следва законодателната власт. Първият дневен ред, който най-често е посочван като основа за съгласие на управляващото мнозинство е онова, което както Румен Радев, така и партиите, сключили споразумение с „Продължаваме промяната“ посочват и определят като съдебна реформа. Всъщност, т. нар. „съдебна реформа“ се изразява в няколко конкретни неща, свързана преди всичко със смяна на фигури и закриване на специализираното правосъдие. Напълно очевидно е, че този дневен ред е най-далеко от българския обществен интерес. Това би могло да е дневен ред с дългосрочен хоризонт, който постепенно да доведе до някакви по-устойчиви реформи в сферата на съдебната власт. Но това със сигурност не е идеята, която обединява управляващото мнозинство и президента. Вторият възможен дневен ред, към който може да се ориентира парламентът и също важен по своему, е за избирането на нови ръководители на основните регулаторни и независими институции, включително и БНБ. Списъкът е доста дълъг, тъй като в тази една година, в която по същество нямахме парламент, изтекоха мандатите на доста от тези институции. Това също би могло да се окаже дневен ред, който да има значение и който да позиционира законодателната власт в една стабилна перспектива. За съжаление обаче, както чухме и от премиера, мисленето в тази посока не надхвърля тезата за смяната на хора. В интервю Кирил Петков показа много ясно, че той си представя, че смяната на председателя на КЕВР ще преодолее необходимостта от увеличаването на цените на електрическата енергия и природния газ – нещо, което няма нищо общо с реалността. И третият хоризонт, който е най-близко до обществения интерес би бил законодателната власт да се ориентира към промени в онези закони и онези разпоредби, които имат пряко отношение към онази множествена криза в която се намираме. Като че ли точно този трети хоризонт изглежда най-неясен.
– Може и невъзпитано да прозвучи въпросът ми, но когато свърши списъка със съученици, приятели, роднини за важните държавни назначения, кое точно ще крепи коалицията?
– Преди няколко години бях чел един строен анализ на това, колко различно е съдържанието на понятието „свързани лица“ в българските закони. Ако не ме лъже паметта, имаше 14 различни обхвата на „свързани лица“. Тези списъци са дълги и в момента като че ли отвсякъде извират нови съученици, нови приятели и съселяни. Този кадрови поток няма да бъде овладян скоро. Установяването във властта по всичко изглежда, че ще продължи именно през кадрови промени. Тук големият проблем на правителството е наследството от служебните кабинети на Румен Радев, тъй като те се занимаваха на свой ред точно с това. Смяната на кадрите, назначени от служебните правителства на Радев, може би ще бъде единственото ограничение, което ще регулира отчасти този кадрил. За съжаление танцът ще продължи.
– Да се вгледаме в коалицията и в конкретния случай от тази седмица със статуса на Слави Трифонов за Скопие – да ни махнат визите за САЩ, да ни пуснат в Шенген и ние може да кажем „да“. Как „преглъщат“ това изказване коалиционните партньори, в частност и в БСП, които знаем, че имат подготвен международен екип?
– Кристиан Вигенин вече каза, че става дума за импровизация, но аз се опасявам, че става дума за нещо повече. Както Тошко Йорданов, така и Станислав Трифонов, предпочитат да твърдят, че говорят в лично качество. Работата е там, че нито единият, нито другият участват в българската политика в лично качество. Този тип изявления от една страна говорят за това, колко ограничена е представата за външна политика сред настоящия български политически елит, но от друга страна показват много ясно липсата за каквото и да е разбиране, че подобен въпрос не може да бъде решаван по този начин. Трябва да кажем, че през изминалата година България се отдалечи от решаването на проблема с РС Македония. И от двете страни имахме задълбочаване на взаимното неразбирателство и подобен тип изявление само биха могли да ускорят процеса на това раздалечаване. В момента е необходимо много сериозно да се обмисли следващата позиция на България и тук е момента да кажа, че това изобщо не е работа на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). Опитите на Румен Радев да налага дневен ред продължават. Той отказва да се върне в рамките на конституционните си правомощия и този опит да се изведе темата за позицията на България към присъединяването на РС Македония като предмет на КСНС е абсолютно неадекватна. Външната политика на България се формира от изпълнителната власт под контрола на законодателната. Президентът на републиката според българската конституция има изключително ограничени и споделени правомощия в тази сфера. Опитът да бъде прехвърлен този дипломатически натиск към София върху полето на националната сигурност е дълбоко неадекватен и рискува отново да задълбочи и да ускори раздалечаването на позициите между Скопие и София.
– Изнервен ли ви изглежда държавният глава, предвид факта, че дори и главният му секретар Димитър Стоянов излезе във фейсбук с критика към премиера Кирил Петков заради кадровите промени в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР)?
– Най-вероятно напрежението между „Дондуков“ 1 и 2 ще продължи да става все по-видимо, тъй като е ясно, че оцеляването на правителството зависи от степента, до която то успее да се еманципира спрямо Радев. На свой ред отново трябва да подчертая, че не забелязвам признаци Радев да е готов да отстъпи и да потърси истинското място, което му отрежда Конституцията. Най-обезпокоителното, за да се върнем към началото на разговора ни, е опитът да бъде неглижирано народното събрание в цялата тази система на отношения. Нормалното място на властта е парламентът. В това отношение опитът за конкуренция между „Дондуков“ 1 и 2 трябва да бъде много сериозно овладян от народното събрание. Доколко ръководството на събранието и управляващата коалиция са готови да направят това, е основният залог на тази парламентарна сесия. През следващите седмици, в зависимост от това как ще бъде структуриран дневният ред на народното събрание, ще можем да се ориентираме дали парламентът има воля да овладее тази конкуренция за властта или да бъде принуден да изчаква споразумение между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2, както беше в първите седмици.
– На този фон Корнелия Нинова направи една демонстрация с назначението на политолога Калоян Методиев за началник на кабинета си в министерството, а знаем, че той беше на този пост при Радев и след напускането си стана сериозен критик на президента. Какъв знак дава Нинова към БСП, към коалицията и към президентството с този акт?
– Изборът на Калоян Методиев наистина има политическо значение, защото демонстрира разбирането на Корнелия Нинова за това, че е в състояние не само да овладее БСП, но и че е в състояние да постави нови условия в диалога с Румен Радев. Фигурата на Калоян Методиев, както и на много други хора, на човек, преминал през СДС, ръководител на кабинета на Радев до сегашната му позиция е много характерна и сама по себе си – знакова. Този избор на Корнелия Нинова допълва общата картина за предстоящия конгрес и онова, което всъщност има намерение да прави тя по отношение на участието на „БСП за България“ по отношение на управляващата коалиция. Със сигурност това е едно от ядрата на риск по отношение на стабилността на коалицията.
– Ще успее ли БСП да се съвземе от катастрофалните загуби на избори през последните години? Какво може да е бъдещето на „Позитано“ 20?
– Бъдещето на БСП зависи от степента, в която ръководството на партията е в състояние да разбере посланието, което получи от своите избиратели. Част от избирателите, които останаха лоялни към БСП, не гласуваха. Това означава много ясен сигнал от собствените им избиратели, че БСП се намира в рейд, както се казва в мореплаването. БСП е без ясен идеологически профил, с компромисен профил от гледна точка на управленския капацитет, ако се съди по назначените за министри и зам.-министри лица. Колкото по-рано успее да постигне разбиране защо избирателите я напускат, толкова по-добри биха били шансовете на БСП за нейното бъдеще. За сега обаче не виждам подобни сигнали.
– Ако БСП е в състояние на рейд по морската ви лексика, в каква ситуация е държавата ни?
– Ние се намираме в множествена криза. Това означава, че всяко решение по отношение на един от рисковете, може да окаже влияние по отношение на другите. Малко е във формата на теория на хаоса. Много е важно да се премисли внимателно всяко действие, защото то може да предизвика серия от неочаквани и непридвидими последствия.
– Коалицията като разпределени роли – според вас коя формация е като слон в стъкларски магазин и може да счупи крехкия съюз между ПП, БСП, ИТН и ДБ?
– Лошото е, че „слонът“ не е един. Може би не са толкова големи, но са повече. И в това отношение сигурното, онова, което можем да твърдим, е че рисковете не са с политически или идеологически характер. Онова, което е в състояние да наруши равновесието не е следването на политически принципи или отстояване на идеологически профил, а по-скоро минното поле е в сферата на разпределението на влияние, разпределението на достъпа до властта и готовността на определени политически фигури да заложат собствените си разбирания като приоритет на коалицията. Както при създаването u, така и сега продължавам да повтарям, че липсват два много важни отговора. А именно на въпросите как взема решение тази коалиция и кой носи отговорността за тях. Докато нямаме ясен отговор на тези два въпроса, буквално всяка фигура в тази сложна позиция би могла да наруши равновесието.
– Ще мине ли 2022 година без предсрочни избори или по някое време отново ще се озовем пред машините за гласуване?
– Трудно е да се каже още в първите дни на годината, но това, което е сигурно е, че обществените очаквания не са насочени към нови избори. В известен смисъл бонус за управляващото мнозинство е, че гражданската енергия беше похабена, изчерпана и беше насочена за властови цели. Вероятността през януари и февруари да са най-рисковите месеци за едно управляващо мнозинство, както обикновено се случва, към момента е по-ниска. Ясно е, че българските граждани получиха това, което искаха – както гласуващите, така и негласуващите. Те искаха какво да е правителство и получиха такова. Оттук нататък състоянието на партийната система е такова, че ако отново трябва да отидем на избори, вече не е ясно наистина какво ще имаме като политическо представителство в парламента. Би било добре за България да нямаме толкова скоро предсрочни избори, още повече при липсата на достатъчно устойчива и ясна управленска алтернатива. Онова, което прави ГЕРБ-СДС в момента е, да показва, че е в състояние да бъде качествена опозиция. ДПС следва друга траектория, но имаме и друга опозиция – „Възраждане“, която с всички възможности цели да се разграничи от управляващите, но и да се разграничи от останалите две опозиционни партии. Добре ще е да нямаме предсрочни избори, но не на всяка цена. Ако управляващото мнозинство не успее да овладее кризите и ако се озовем в тежка позиция, може би ще е добре да се мисли поне за второ правителство в рамките на този парламент. За мен е най-важно това, че естественият център на властта трябва да бъде парламентът. Ако бъде допуснато да се надскачат „Дондуков“ 1 и 2, ако Радев продължи да смята, че номерът на булеварда не трябва отговаря на мястото в политическото управление на страната, тогава ще имаме проблем.
Автор: Биляна Веселинова
Източник: „ТРУД“