От друг ъгъл: За Комунизма като религиозен култ- Hellbound (Netflix)

Най-четени

Въпрос на его: Гешев се обяви за недосегаем пред Конституционния съд

Министърът на правосъдието може да поиска предсрочното освобождаване от длъжност на главния прокурор. Становище в този смисъл до Конституционния...

Царя призна: 12 години ме тормозят с мораториума, не ме оставят да си умра спокойно

Симеон Сакскобургготски коментира мораториума върху имотите на царската фамилия, наложен от Народното събрание. Той не крие обидата си, става...

Асен Йорданов от ”Биволъ” призна: Прокурор и лидер на политическа партия поръчаха убийството ми

Подадох сигнал в полицията, направи се разследване и се оказа, че поръчител на поръчката за покушение или срещу здравето, или...

Бих искал да предупредя, че вече има издадени смъртни присъди в Корейската Народна Демократична Република за гледане и разпрострастранение на дигиталното съдържание, за което ще говорим. Да, не се лъжете от красиво звучащите думички – Демократична (демос- хора) и Република (пак хора решаващи – съвет, съветници), защото цензурата е жестока.

В общи линии, всичко е в името на трудещия се народ,… но ние ще си говорим за филм, за Бога! А Бог в крайна сметка има един съвет, едни хора, едни специалисти, които решават каква е неговата воля…

Най-голямата телевизионна сензация, чупеща рекорди в цял свят до вчера (за целия октомври) бе Южно Корейското шоу Squid Game, но днес имаме нова световна сензация Hellboundотново от Южна Корея. Като това е Звяр от съвсем различна порода от всичко правено до сега. Да, Корейците от юга умеят да правят кино, което да продават по цял свят. Да, определено са майстори в бруталните трилъри. Несъмнено им се отдава психологическият момент. Но Hellbound е gamechanger в създаване не филмов контент от ново поколение.

(Маските присъстват изключително силно във филма, това е образът на Партията. Те са нещо типично за авторитарните или така наречени комунистически режими. Това е отричането от личността, индивида, Егото за сметка на национални идеали, народ, трудещите се. По този начин се създава чувство за безнаказаност и носене на лична отговорност, все пак всички постъпки са колективни и в името на колектива. Най-големите престъпления в човешката история са извършени от по-големи и силни групи хора, срещу по-малки такива)

Но какво е новото дигитално поколение и Корейската филмова революция. Няма мегаломания, няма фойерверки, няма гламър, но присъства ужасно болезнено, интелигентно съдържание, което пари на моменти, не ви оставя да бъдете равнодушни, защото е откровено до посиняване. Нещо, от което имаме страшна нужда, защото ние сме започнали да заприличваме на съседите им от Севера. Но просто не се получава преходът изпълнен с носталгия и клишета, а от това губим всички, както и киното ни. Имаше един преломен момент в кино индустрията и той се наричаше пандемия, преди и след (ако някой си има въобще на идея кога ще дойде този момент – навярно когато му дойде времето). Най-важният елемент на променения пазар след пандемията е съдържанието, което може да задържи зрителя поне 8 часа пред домашния кинотеатър, пред компютъра, пред таблета или телефона. Предишната реалност изискваше блокбъстари за голям екран, които в рамките на два часа, чрез поредица от ефекти (и забавление) да продадат най-голямо количество пуканки и кола за магнетизираната публика пред огромните екрани в петък или събота вечер. Новата публика има контрола в ръцете си, както и възможността за избор от огромна база данни съдържание. Така че телевизионните сериали имат много по-тежката задача да приковат вниманието, като корейското кино определено се утвърждава като лидер във филмите наситени със смисъл, а и с общочовешки проблеми, валидни за всяка точка по света. Казвам го, защото не един път съм чувал, че Радичков не бил популярен навън защото не бил качествено преведен и не дотам популяризиран. Това е пълен bushtit от хора свикнали да живеят от парите на държавата, непродали и един пирон, разбира се ако не са приватизирали завод и нямащи грам идея как функционира Светът, а и те затова мразят капитализма и мечтаят за загубените добри времена. Но нека поговорим за тази носталгия… Или просто изгледайте сериала Hellbound, което в превод означава Осъден за Ада.

Това няма да бъде едно типично филмово ревю на един типично гениален филм. Причината е патетична, просто филмът изкрещява толкова силно (по Шекспирово) за това, което ние хората сме в състояние да превърнем обществото си. Обожавам Шекспир, не заради това в което са го превърналите днешните снобари и нафталинените хора, които могат само да стоят дълбоко в миналото, а заради това, че преди няколко столетия, един автор в едно доста пуританско място, по изключително интелигентен начин е успял да разсъблече обществото. Днес заслужено Шекспир е Кореец! Не академик от някакво нерелевантно място, като двореца на културата и просветата в Северна Корея… Между другото замисляли ли сте се защо са ги кръщавали Дворци? Странно… Национален Дворец на Културата?

Филмът е Шекспирова съвременна извратена драма, която заслужава колкото се може повече публика и награди Грами разбира се! Използвайки Шекспир бих го разказал в едно изречение: „Адът е празен и всички демони са на земята!“ изречение, с което бих нарисувал Комунизма. Не, не, не ме разбирайте неправилно, историк съм по образование и определено съм далече от фенското съзнание. Идеологията е хумана, появила се в едни много тежки времена, преобърнала доста в разбирането ни какво означава общество, допринесла много от това, което имаме днес. Проблемът е в определените хора, в които тази идея е попаднала. Нали сте чували историята за Хитър Петър, а сега защо не я обогатим малко повече като му дадем неизчерпаеми възможности, събратя по хитрост и един наивен народ.

В Hellbound Комунизмът е директно заменен с Бог, Греха и Наказанието. Все пак са 8 часа, а за да се стигне до там с исторически анализ са необходими доста повече. Дилемата, с която ще ви занимава това интелектуално зрелище е за мястото и ролята на Бог и вечния спор за предопределеността и свободния избор. Все пак, не е ли по-добре да приемем какво са решили за нас, по-умните глави? Дали има избрани, богоизбрани между нас? Определено, тоталитарните общества се нуждаят от квази аристокрация(партийни членове), която да може да съществува не на базата на личностни качества, а на заслуги, например към партията. А единственият начин да съществува е милиони, които безпрекословно слушат, служат и работят, защото партията е казала. Която партийна аристокрация да решава все пак съдбите на тези, които Бог е пропуснал. И тук се появяват Грехът, Срамът и Наказанието. Няма място за изкупление, защото, все пак, изкуплението означава да приемем че има Бог и не на нас е съдено да решаваме. А наказанието и порицанието са тоталитарният елемент, моментът, в който индивидът се смачква в името на обществото, на националното. Ще се насладите на тези моменти, дори и в начина, по който се използват маските. При нас преди години, тази институция за прекършване се наричаше казарма (за масите) и партия (за тези с повече потенциал). В момента живеем в общество, в което най-жестикулирането е за коя партия се гласува – за нашата или вашата. Та приемането в партията, бе етапно доказване, чавдарчета, пионерчета, младежки организации… Повярвайте ми, филмът е брутално откровен в това до къде са готови да стигнат хората, за да получат мястото си между богоизбраните (или казано по друг начин – служба, проект, позиция, пас… но все отгоре). Ще присъствате на едни от най-ужасните линчове заснемани за публика. Но обществената памет е къса и много често обществото поглежда назад към мракобесни режими със снизхождение или носталгия.

Другият интересен момент, който допълва свободния избор е каква е ролята на любовта? Или си „нормален“, или си „ненормален“, това е основният партиен аргумент в система, говореща за Култа към Истината. Или си от нашата партия, която ти казва истината, или си от другите, обърканите, грешниците. А любовта? В крайна сметка любовта е анти-логична и анти-планова, анти разумна, неподлежаща на контрол и директиви. По-лесно е с традиционните формули, в които няма място за ненормални емоции. Любовта не се вписва в планове и инженерство, ползата трудно може да бъде извадена с математическо уравнение. А в тоталитарното общество, социалното подреждане на обществото е ключов момент – нямаме свободна икономика, имаме планово преразпределение. Нямаме свободна любов и свободно себеопределяне, имаме правилно. Нямаме избор на религия, имаме такава каквато ти идва по рождение. В Hellbound имаме Култ на Истината (като по Оруел), който е завладял половината свят, имаме и Политбюро, което се разпорежда с тази Истина, и което единствено се страхува Истината да не обезсмисли съществуването му. А в истинското тоталитарно общество, религията напълно се ликвидира, защото тя е свързана с нелогичното, с любовта и със жаждата за свобода и човещина. Къде забравих Срама, къде забравих фразата, която ще ви я повтарят многократно във филма – „Засрами се! Засрами се!“

Определено българското кино, както и литература имат нужда точно от този подход, като ревизия на миналото ни или просто като равносметка. Защото не става само с това да изгорим миналото, да взривим мавзолей и да запалим Народно Събрание, това е варварско, защото без анализ ние сме обречени да го повтаряме. Не става с филми за заводи и университети, които накрая дори и да не събудят носталгия ни, ни карат да се съмняваме и да оправдаваме определени моменти, защото в крайна сметка за всички е имало работа, за всички е имало хляб, имало е и почивки, имало е и ред и закон, за който ние в момента мечтаем и сме готови да жертваме най-ценното – свободната воля в името на сигурната зона на комфорт, без значение нищо друго. Киното е нашите сънища, които понякога са неспокойни, понякога са кошмарни, но те помагат на съзнанието да се освободи от всичко ненужно.

Автор: Илиян Кузманов

 

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Въпрос на его: Гешев се обяви за недосегаем пред Конституционния съд

Министърът на правосъдието може да поиска предсрочното освобождаване от длъжност на главния прокурор. Становище в този смисъл до Конституционния...

Царя призна: 12 години ме тормозят с мораториума, не ме оставят да си умра спокойно

Симеон Сакскобургготски коментира мораториума върху имотите на царската фамилия, наложен от Народното събрание. Той не крие обидата си, става ясно от негово интервю за...

Асен Йорданов от ”Биволъ” призна: Прокурор и лидер на политическа партия поръчаха убийството ми

Подадох сигнал в полицията, направи се разследване и се оказа, че поръчител на поръчката за покушение или срещу здравето, или срещу живота ми е прокурор,...

Шефът на БЛС за Мангъров: Лекар, който разпространява фалшиви новини, не може да се нарича лекар

"Лекар, който разпространява фалшиви новини, не може да бъде наречен лекар", каза Иван Маджаров, шеф на Българския лекарски съюз, по адрес на доц. Атанас Мангъров.  По думите...

Боян Чуков с различен прочит: Путин е последният наследник на големите европейски държавници

Безспорният бонапартизъм на Путин в личностен план се представя от западните пропагандатори като сталинизъм. В действителност в своята външна политика руският президент е предсказуем...

Вижте още