Най-младата политическа формация „Продължаваме промяната“ спечели парламентарните избори (изненадващо на фона на прогнозите на социолозите), но ѝ предстоят трудни преговори за съставяне на правителство в новото 47-мо Народно събрание и от тях ще зависи крайният успех на дебютантите.
С вота си избирателите показаха, че очакват резултати, като пренасочиха подкрепата си от други от т.нар. „партии на протеста“, които не успяха да излъчат кабинет в два парламента, към обединението на бившите служебни министри.
За коалиция ще са необходими поне четирима партньори, като обсъжданите и след изборната нощ остават „Демократична България“, БСП и „Има такъв народ“. По последни данни и преди гласовете от чужбина те имат общо 138 мандата (вижте графиката). А решаваща за успешно реализиране на първия мандат може да се окаже подкрепата на партията на Слави Трифонов, който многозначително обяви, че ще се държи така, както и досега.
След третия за годината вот и рекордно ниска избирателна активност (39.1%), партиите в парламента се увеличават до седем. Като в него се завръща националистическа формация – „Възраждане“ (изградила кампанията си върху антиваксърски послания) и отпада „Изправи се.БГ! Ние идваме!“.
Инвестициите на ДПС с участието на санкционирания по „Магнитски“ Делян Пеевски осигуриха на партията трета позиция пред БСП. От партията обявиха готовност да говорят с всички за бъдещо управление, но досега само лидерът на ГЕРБ преди изборите беше допуснал възможност за преговори и с тях. Бойко Борисов говори в изборната нощ от позицията на първи по резултат, макар данните вече да показваха друго.
Ако „Продължаваме промяната“ успее да реализира управленския мандат, бившите управляващи ще останат в опозиция. Но ако не успее, ГЕРБ ще се опита да намери подкрепа за правителство на всяка цена и почти сигурно ще я получи от ДПС (в момента имат общо 90 мандата). Борисов допусна този път да остане депутат.
Кирил Петков ще бъде номинираният за премиер, а Асен Василев – за финансов министър в преговорите за бъдещо правителство, потвърдиха двамата пред „Дневник“, но уточниха, че това ще бъде въпрос на обсъждане с потенциалните партньори.
Очаквано президентските избори ще завършат с балотаж между Румен Радев и проф. Анастас Герджиков следващата неделя (21 ноември). С 50% от първия тур, прогнозите са за победа на настоящия президент, но влияние ще имат избирателната активност (която ще е по-ниска) и мобилизацията на избирателите на партиите, които ще застанат зад подкрепения от ГЕРБ кандидат. Официалните резултати от първия тур трябва да бъдат обявени най-късно на 16 ноември (вторник).
Ще има ли още изненади във финалните данни
В понеделник се очакват данните от чужбина, които вероятно ще добавят гласове, а оттам – и мандати, за „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Има такъв народ“, ДПС, която е традиционният лидер в Турция, но и „Възраждане“, които на предишните избори имаха между 6 и 7 % от вота навън.
Така кой от какви позиции влиза в преговорите ще стане известно в следващите дни. Четвъртък (18 ноември) е крайният срок Централната избирателна комисия да обяви официалните резултатите от изборите за парламент.
За да бъде избрано правителство е необходимо обикновено мнозинство, т.е. 50% плюс един от участвалите в гласуването. Това означава, че при участие на всички 240 народни представители необходимото мнозинство е 121 гласа, но при по-малко присъстващи на пленарното заседание, нужният броя гласове намалява.
Без БСП т.нар. партиите на промяната биха имали 110 мандата, а ако коалицията е само между „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и БСП, депутатите зад нея биха били 113.
За да могат да реализират промените, които обявяват спечелилите изборите, обаче ще има нужда от по-стабилно мнозинство.
Как ще заработи парламентът
Официалното имената на избраните за народни представители трябва да бъдат обявени от ЦИК на 21 ноември, когато е и балотажът. Най-късно на 23 ноември в „Държавен вестник“ излизат имената на избраните за депутати.
Обикновено след обнародването Румен Радев свиква първото заседание на новия парламент, на което се избира ръководството му. Срокът по Конституция е до месец след изборите – т.е. до 14 декември, но очакванията на партийните централи са, че държавният глава няма да бави свикването на депутатите, най-малкото защото трябва да се приеме държавният бюджет за следващата година. Неофициално като най-вероятни дати се споменават 24 и 25 ноември.
Засега не е известно кой ще е кандидатът на първата сила „Продължаваме промяната“ за председател на Народното събрание, но преди дни Кирил Петков каза пред „Дневник“, че имат подходяща номинация, но не потвърди име на юрист от листите им (като Никола Минчев, сочен от него за много добър юрист).
Първият мандат е за „Продължаваме промяната“
Според Конституцията президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Според данните към полунощ това е „Продължаваме промяната“. От изявленията в изборната нощ се разбра, че е малко вероятно и не е необходимо да има обща парламентарна група на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ – сценарий, обсъждан преди изборите при очакваната победа на ГЕРБ.
Лидерите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев казаха в изборното студио на „Дневник“, че са готови да започнат преговори веднага след като има ясни резултати, но все още не бяха разговаряли с лидерите на потенциалните партньори. Те потвърдиха, че това са всички без ГЕРБ и ДПС. „Възраждане“ не беше коментирана, тъй като първите данни я поставяха на ръба за влизане. От партията обявиха в изборната нощ, че ще подкрепят правителство, което премахне противоепидемичните мерки заради коронавируса.
Разговорите за коалиционно управление заедно с „Демократична България“ и с партньори като БСП и „Има такъв народ“ вероятно ще започнат още в понеделник.
И в изборната нощ „Демократична България“ и „Има такъв народ“ изключиха като партньори ГЕРБ и ДПС, а от БСП обявиха, че са готови за преговори, ако бъдат поканени.
Няма срок, в който държавният глава трябва да връчи първия мандат. Той може да остави време за преговори. След получаването на мандат обаче срокът за изпълняването му е седем дни. Ако кандидатът за премиер предложи правителство, то трябва да бъде избрано от парламента.
Засега изглежда малко вероятно правителство да бъде съставено преди коледните празници и е възможно, ако партиите изразят готовност за реални преговори, президентът да връчи първи мандат през януари.
Възможен (ли) е кабинет с друг мандат
Ако мандатът бъде върнат неизпълнен, той отива при втората политическа сила, която – според данните към полунощ – е ГЕРБ-СДС. Засега не е известно дали ще бъде предложен кабинет, защото бившият премиер Бойко Борисов коментира в изборната нощ единственото хипотезата, при която е победител и каза, че е „длъжен да предложи правителство, ако има и един глас повече“ от другите.
Анонсът на ГЕРБ-СДС преди изборите беше, че ако е първа сила, ще предложи „отдалечен от партията кандидат-премиер“, който да може да преговаря с всички и да предложи отговорно правителство. За естествени партньори два дни преди вота Бойко Борисов обяви „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, но не изключи и подкрепа от ДПС. Коалиция с БСП обаче засега не е забранена заради решение на партийните органи.
Няма срок за връчването на втория мандат, но кандидатът за премиер също има седем дни или да предложи състав на правителство, или да върне мандата неизпълнен.
Ако и вторият мандат е неуспешен, президентът може да има решаващата роля за сформирането на следващото правителство, тъй като избира на коя от останалите формации да връчи третия мандат. Срокът за връчването е седем дни след връщането на втория, а избраната парламентарна група трябва да посочи кандидат за министър-председател, като според решение на Конституционния съд срок за това няма. Единственото изискване е, че веднъж посочен, той има седем дни, за да предложи кабинет.
На предните два вота Румен Радев даде третия мандат на третата политическа сила – „БСП за България“, която и този път го подкрепи за президент. По данни от паралелното преброяване към полунощ социалистите обаче са четвърта политическа сила след ДПС. Ако получат последния мандат, според партийци от „Позитано“ 20 вероятно ще се опитат да направят преговори по-скоро с т.нар. партии на промяната за програма за правителство и след това – за евентуалния му състав.
Ако и третият мандат е неуспешен, президентът не може да разпусне 47-ия парламент в последните три месеца от мандата си, но трябва да назначи служебно правителство. Нови извънредни избори могат да бъдат насрочени с разпускането на Народното събрание, което е възможно след 22 януари, когато започва мандата на следващия президент.
Очакван балотаж
Балотаж ще има заради ниската избирателна активност – очаквано той ще е между настоящия държавен глава Румен Радев и ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. В изборната нощ двамата обявиха, че ще има дебат между тях преди втория тур.
Засега няма отговор нито от ДПС, нито от „Демократична България“ за кого от двамата кандидати ще призоват избирателите си да гласуват. Очакванията са, че движението няма да подкрепи Румен Радев, а ще остане зад Анастас Герджиков, докато обединението няма да има ясно послание към избирателите си. Подкрепеният на първи тур от „Демократична България“ кандидат за президент Лозан Панов засега е казвал само, че на втори тур не би призовал избирателите си да гласуват за подкрепен от ДПС.
Резултатите от балотажа трябва да бъдат обявени най-късно на 23 ноември.
Автор: Здравка Андонова
Източник: „Дневник“