Третите избори на 2021 г. ще доведат до три възможности: кабинет на промяната, кабинет на ГЕРБ и ДПС или до… четвърти избори. Това прогнозираха пред Свободна Европа политологът проф. Евгени Дайнов и социологът доц. Алексей Пампоров.
Изборите „2 в 1“ са в неделя, но какво ще стане на тях и какво ще последва?
Последните прогнози са вече направени. Социолозите не казват нищо кой знае колко различно. Ето какво очакваме:
- В битката за следващ държавен глава води Румен Радев, който събира малко под 50%. Това значи възможна победа още на първия тур, но само ако избирателната активност е висока. Втори е подкрепяният от ГЕРБ Анастас Герджиков с между 25% и 28%. Трети и четвърти са съответно Мустафа Карадайъ и Лозан Панов с под или около 10% подкрепа.
- Далеч по-оспорвана битка ще има на парламентарните избори. Всички проучвания отреждат на ГЕРБ първото място с 22-24%. Но останалото остава неясно. За второто място ще се борят „Продължаваме промяната“ (ПП) и БСП, които събират между 15 и 16%, а след тях с около 10% подкрепа са цели три партии – „Има такъв народ“ (ИТН), „Демократична България“ (ДБ) и ДПС.
- На прага на 47-ото Народно събрание остават „Изправи се.БГ! Ние идваме“ (ИБГНИ) и националистическата „Възраждане“.
Картината прилича на тази от предишните два парламента, които не успяха да излъчат управление. Не се предвижда и промяна на президентския пост, който се оказа ключов, тъй като през последните шест месеца на власт беше правителство, назначено именно от държавния глава.
Това, което ще стане след неделя, ще зависи от готовността на „партиите на промяната“ да направят компромиси и да сформират кабинет, заедно с новия играч ПП. В това са сигурни политологът и преподавател в Нов български университет проф. Евгени Дайнов и социологът от Института по философия и социология към БАН доц. Алексей Пампоров.
Според проф. Дайнов президентските избори в България исторически са показали, че са непредвидими и въпреки ролята на фаворит на Радев той може да бъде избран, но едва след втори тур.
Ще има ли правителство
Дори и всички „партии на промяната“ да проявят конструктивно поведение, пак ще им липсват около 10 гласа, за да успеят да създадат правителство, казва Евгени Дайнов.
„Тези гласове могат да дойдат само от БСП, ако обаче тя има прилично поведение“, добавя той. „За жалост Корнелия Нинова вече предупреди, че ще поставя като предусловие политически идиотщини като борба против Истанбулската конвенция и „джендър идеологията”. Това не е много прилично поведение, засега“, казва той.
Алексей Пампоров вижда риск да се повтори ситуацията от предишните парламенти. Той смята, че сътрудничество между ДБ и БСП би се получило трудно.
„За БСП ДБ са твърде либерални, за ДБ, там е ясно – БСП са наследници на старото комунистическо управление и това ще е много голям проблем“, казва Пампоров.
По думите му няма да бъде изненада, ако „в името на компромиса“ ГЕРБ, ДПС и трета партия се опитат да съставят правителство. Според него не би било изненада и провеждането на четвърти поредни избори в началото на 2022 г.
„Много зависи, наистина много зависи, дали ИБГНИ ще прескочат бариерата, защото те са все пак са с един значителен процент, който, ако се преразпредели, ще се промени броят места и мандати вътре в парламента“, казва още Пампоров.
Новият фактор: „Продължаваме промяната“
В дните преди и след обявяването на проекта на Кирил Петков и Асен Василев редица прогнози им отреждаха много сериозен успех, а някои ги провъзгласиха за евентуален победител във вота за народни представители. Говореше се за подкрепа над 30%. От данните, публикувани в последната седмица, се вижда, че те по-скоро ще се борят за второто място с БСП.
Според проф. Дайнов именно „Продължаваме промяната“ са голямата разлика между вота през лятото и този сега, защото се е променило „търсенето“ на българските избиратели, които искат „европейски, модерен, просветен хоризонт“.
„Това е стратегическа промяна по една много важна културна (ще рече – същностна, екзистенциална) причина. Онова, което правят българите от 2019 година, е да се опитат да се откъснат от безправието и насилничеството на 90-те години, олицетворявано от Борисов, но не само“, казва Дайнов.
Той добавя, че при предишния вот търсенето на избирателите отново е било същото, но е било „отвлечено“ от „популистко-деветдесетарската“ формация на Слави Трифонов, която въпреки правилните намерения, не е влязла в 21 век. Според него ПП олицетворява модерна и прогресивна формация, в която някои хора припознават и „децата си, живеещи в чужбина, което обяснява ентусиазма на „дълбоката провинция“.
„Тази партия олицетвори в по-голям обем от ДБ онова, което много българи търсеха през цялото време“, казва още Дайнов.
Според доц. Пампоров ПП печелят много от факта, че са успели в програмите си да са достатъчно близки до успешните предложения в сферите на икономиката и енергетиката на ДБ и социалната политика и здравеопазването на ИБГНИ. По този начин е постигнат и баланс.
„Всички много се смяхме, когато казваха, че ще предложат „лява политика с десни мерки“, но всъщност програмата им, ако се зачетете в нея, наистина е такава. Здравеопазване, образование и социална политика са много леви, а икономика, енергетика, туризъм, бизнес са много десни“, казва Пампоров.
Той твърди също, че включването на ПП, заедно с избирателната активност, могат да доведат до сериозно пропадане както у ДБ, така и у БСП. Важен фактор според него ще е и мобилизацията на електората на ДПС, който не се е представил силно на последните два вота.
„Аз няма да се изненадам, ако на четвъртото място са и БСП. Много зависи от избирателната активност. Ако тя е висока, ДБ ще са пети, ако е ниска ДБ ще са, да речем, четвърти, защото при тях много силен фактор е твърдият електорат на ДСБ“.
Грешки и успехи при избори „2 в 1“
Още щом стана ясно, че ще се гласува „2 в 1“, анализатори и партийни активисти започнаха да говорят за евентуалното влияние, което единият вот може да има върху другия. Повечето се обединиха около следната теза: силен кандидат, издигнат или подкрепен от някоя от водещите партии, ще повлияе положително на резултата и в двата вида избори.
При „Демократична България“ обаче тази взаимозависимост е с обратен знак. По думите на доц. Пампоров формацията губи от два фактора – първият е появата на „Продължаваме промяната“, но вторият е подкрепената от ДБ кандидатура на Лозан Панов – тя им пречи, вместо да им помага.
„Виждаме, че кандидатът, зад когото те застанаха, се движи много зле и с по-лоши от тях резултати. Тоест те разчитаха, че са издигнали една силна кандидатура, но той, за съжаление, направи кампания с много пиар грешки и с лош стратегически подход. Всъщност това доведе в някакъв смисъл и на загуба на гласове и на ДБ“, казва той.
По думите на проф. Дайнов президентските избори влияят на избирателната активност, която според него ще се повиши. Той твърди, че настоящият президент Румен Радев ще спечели, защото не е направил сериозни грешки по време на кампанията за разлика от основния си опонент Анастас Герджиков, чието поведение е приличало на „дете, подскачащо и махащо с лепкави ръчички, за да бъде забелязано“. Все пак по думите му победата на Радев ще дойде на втори тур заради „истериите около пандемията“.
Как ще гласуват в чужбина
В последните избори българите в чужбина гласуваха най-много за „Има такъв народ“, следвани с почти равни резултати от „Демократична България“ и ДПС.
Както Дайнов, така и Пампоров очакват на тези избори резултатът да е малко по-различен, основно заради присъствието на „Продължаваме промяната“.
„Популисткият електорат, особено ако е разпръснат, рядко е способен на повече от едно свръх-усилие – такова, което изведе ИТН на първо място миналия път. Сега очаквам гласовете за ПП и ДБ да са сумарно доста повече, отколкото за ИТН. Но отново като че ли ще става дума за способност да бъдат разместени не повече от 3-4-5 депутата“, казва проф. Дайнов.
По думи на Алексей Пампоров вотът в чужбина е труден за прогноза, защото не може да бъде уловен от социологическите изследвания. Според него една е грешна еедна от популярните тези – че „Продължаваме промяната“, която е водена и съставена от хора, учили и работили в чужбина, може да привлече голям вот извън страната. Той оправдава това и със структурата на българите, живеещи в чужбина.
„Голяма част от българите в чужбина са от малцинствата, а дисбалансът там е голям. Етническите българи са много повече, защото те са повече от населението, но делът на ромите сред емигрантите и на турците след емигрантите, е много по-голям, отколкото делът им след останалото население“, казва Пампоров и добавя, че „онези, които са от ДБ, могат да идат към ПП, но пак казвам, че колкото и да са много, те не са толкова много, че да се случи съществена промяна“.
Автори: Николай Лавчиев, Диляна Теохарова, Полина Паунова
Източник: „Свободна Европа“