Към премахването на критерия „двойно гражданство“ в Конституцията трябва да се подходи изключително внимателно. Въпросът трябва да бъде обект на експертен дебат, препоръчва Петър Чолаков.
Казусът с гражданството на Кирил Петков и дебатът, който той предизвика, породиха разгорещена полемика, включително за нуждата от промяна на Конституцията. Защо през 21-и век да съществува изискването депутати и министри да нямат друго гражданство освен българско? Не са ли тези разпоредби твърде остарели?
България, в своите исторически граници, не може да се прави, че другата България – тази на емигрантите, не съществува. Особено когато българите „там“ пожелаят да се завърнат „тук“ при своите корени, да приложат образованието и практическия опит, който имат, като се включат в голямата политика. Защо тогава двойното гражданство да е пречка, която да спъва амбициите им?
Как е по света
Контрааргументът гласи, че в редица държави по света съществуват подобни изисквания. Например в Израел този критерий се прилага за членовете на Кнесета, както и за всички позиции в правителството, за които се изисква достъп до класифицирана информация.
Конституцията на САЩ (1787) е много по-стара от българската. В нея се посочва, че кандидатът за президент трябва да е гражданин на САЩ по рождение и да е живял там поне 14 години. Кандидатите за сенатори могат да са родени и другаде, но трябва да са граждани на САЩ най-малко от девет години (за камарата на представителите изискването е седем години), като в момента на изборите трябва да живеят в съответния щат, от който се кандидатират (чл.1). Това обаче не попречи на сенатора републиканец Тед Круз да се откаже от канадското си гражданство през 2014-а година, за да няма спекулации с лоялността му (през 2016-а противниците му се усъмниха, че отговаря на критериите за президент, но тъй като майка му е гражданка на САЩ, той е гражданин на тази държава по рождение).
Необходим е експертен дебат
България е мултиетническа държава, разположена в сеизмичен геополитически регион, в който от столетия се преплитат могъщи, враждуващи интереси. Дали президент и върховен главнокомандващ, който има освен българското например турско или руско гражданство, не би представлявал потенциално „слабо звено“ в националната сигурност? Казано дипломатично, Русия на Путин и Турция на Ердоган имат твърде различни геополитически интереси от членката на НАТО и ЕС България.
А нима отношенията между всички членки на Пакта са безпроблемни? Какво да кажем за противопоставянето между Турция и Гърция или за шпионския скандал, който разкри, че САЩ са подслушвали видши германски политици с помощта на датските тайни служби?
Тези примери показват, че към премахването на критерия „двойно гражданство“ в Конституцията трябва да се подходи изключително внимателно, предпазливо. Въпросът (който, по ирония на съдбата, повдигнаха от ИТН, които преди това „осветиха“ казуса „Петков“) трябва да бъде обект на експертен дебат, вместо да се следват сляпо ситуационни емоции и политически страсти.
Двоен аршин не е прилаган
Нарушаването на Конституцията – каквото практически единодушно установи КС в своето решение по случая „Петков“ – не е добър повод да се търси начин тя да се променя. Опонентите на „Продължаваме промяната“, разбира се, спекулират с темата, като някои бързат да лепят върху Петков и Асен Василев клеймото на „абсолютни мошеници“. В подкрепа на тези квалификации не се прилагат аргументи и за мнозина те звучат като клевета.
Проблематично в поведението на Петков не е толкова самото неспазване на Конституцията, колкото фактът, че от самото начало той даде да се разбере, че „в себе си не се чувства виновен“. Повече самокритичност и уважение към закона няма да му навредят.
Фалшива новина е, че няколко министър-председатели и министри през последните 30 години са били двойно гражданство и в случая „Петков“ е приложен двоен аршин. Симеон Сакскобургготски не е бил испански гражданин, докато е премиер; Сергей Станишев се отказва от руското си гражданство през 1996-а година. Новината за руското гражданство на Лиляна Павлова се оказа фалшива. Юлиан Попов не е бил с двойно гражданство, докато е министър. Що се отнася до Луканов, той е последният премиер на НРБ през 1990-а – сегашната Конституция влиза в сила на 13-и юли 1991-а година.
Съдебната система има множество недъзи, ала КС и повечето специалисти по конституционно право у нас са единодушни, че казусът „Петков“ далеч не е заплетен – решението на съда не можеше да бъде друго.
Хватката с двойното гражданство се е използвала многократно в политическите борби у нас през последните 30 години (случаите с Ж. Ганчев, Г. Пирински). Кирил Петков има безспорни политически качества, ала още с първия си ход в политиката влезе сам в най-стария капан в играта.
Автор: Петър Чолаков
Източник: „Дойче веле“