Стратегията на БСП – да го играе балансьор в следващия парламент

Най-четени

Гордана Силяновска-Давкова на премиера на Софийска опера в Скопие: Културната дипломация е по-силна от традиционната

Новата президентка на РС Македония Гордана Силяновска-Давкова бе сред специалните гости на премиерата на Софийската опера и балет в...

Радев след инцидента с кола на НСО: Не виждам основание за смяна на директора, нека се установят реалните причини

Президентът Румен Радев не вижда основание за смяна на директора на Националната служба за охрана заради тежката катастрофа с...

Бивш бодигард: Анджелина Джоли саботирала връзката си с Брад Пит

Анджелина Джоли е обвинена, че се опитва да саботира и буквално да отрови връзката на децата си с Брад...

По всичко изглежда, че прогнозите за резултатите от двата вида избори на 14 ноември ще останат неясни до самия ден на вота. В твърде кратък времеви отрязък много сгъстен поток от събития, между които високата четвърта вълна на коронавирусната пандемия, въвеждането на зеления сертификат, ваксинационният процес, а от сряда (27 октомври) и решението на Конституционния съд за гражданството на Кирил Петков, оказва влияние върху електоралните нагласи. И затова те ще се люшкат в една или друго посока до последния момент.

 

На този фон социологът Първан Симеонов изказа интересна теза, позовавайки се на резултатите от социологическите проучвания на своята агенция: възможно е БСП да се окаже с ключова роля в следващия парламент. С други думи – да стане новият балансьор (или „златен пръст“) в 47-ото Народно събрание, който ще наклони везните в една или друга посока при съставяне на редовното правителство.

„Протестните партии са на ръба на мнозинството и ако изборите са утре, ще им трябва подкрепата на БСП. От партия на статуквото тя се превърна почти в партия на промяната. Това е показателно колко условни са тези деления и каква поразия стана от това“, коментира той. И разви тезата си:

“Получава се нещо много интересно – стотина мандата за ГЕРБ и ДПС, безспорното статукво, стотина мандата за “Продължаваме промяната”, ИТН и ДБ,

 

а по средата остава БСП с около 40 мандата.

Което означава, че в този баланс промяна – статукво, БСП някак си се оказа и промяна, и статукво. И, бидейки най-старата партия и в същото време – основна опозиционна на ГЕРБ, БСП може да реши кой да управлява страната. В един от най-тежките за БСП периоди въобще, тя се оказва с най-ключова роля засега.”

Други политически наблюдатели също са склонни да смятат, че БСП се е превърнала в потенциален коалиционен партньор за всички партии, независимо дали безусловно или с условия. Дали обаче наистина е така?

Аргументите против тази теза не са малко. Според част от анализаторите, ако днес очакванията са за 40-50 „червени“ депутати в 47-ото Народно събрание, след седмица никак не е изключено те да паднат на около 30-ина – в зависимост от развитието на ситуацията и реакциите на ръководството й по определени теми, например – отношението на „Позитано“ 20 към служебното правителство на Стефан Янев, към въвеждането на задължителна ваксинация, цената на тока и горивата и т.н.

Няколко партии – БСП (15.1%) „Продължаваме проманата“ (13.4%) и „Има такъв народ“ (12,2%) се движат в пакет, с малки разлики помежду им. „Демократична България“ (11.2%) и ДПС (10.8%) са също с много близки резултати. Картината обаче е динамична, променя се всеки ден и тежестта на БСП все повече зависи от това

дали ще успее да запази лидерството 

 

или поне второто място в „пакета“. Ако изпадне по-назад в класацията, БСП губи възможността да диктува условия. И тук стигаме до един от днешните парадокси. Ако коалицията на Мая Манолова „Изправи се БГ! Ние идваме!“ успее да влезе в парламента, БСП губи позицията си на балансьор. Ако Манолова и партньорите й не надхвърлят днешните си 3.7%, тогава акциите на БСП ще поскъпнат и гласът й ще се чува по-силно.

Всяка една от другите партии (без ГЕРБ), в зависимост от мястото, на което се е класирала и с колко депутати разполага, може да влезе в ролята на балансьор. Зависи колко формации ще преговарят за коалиция и правителство. По всичко изглежда, че ще са четири, а може и пет. Преговорите във всички случаи ще са трудни и сложни, въпреки че голяма част от „червените линии“, които спънаха последните два парламента за съставяне на кабинет, сега изглеждат изтрити. Но явно не всички.

По принцип всички партии, определящи се като протестни, са готови да си сътрудничат. Но, вместо да се съизмерват с основните си опоненти ГЕРБ и ДПС, те продължават

тайничко се конкурират помежду си.

 

Още от началото беше ясно, че „Продължаваме промяната“ ще краде гласове не само от „Демократична България“ и „Има такъв народ“, но и от „Изправи се БГ! Ние идваме!“. На никого от тях обаче все още не му се вярва в подобно разиграване на картите и затова всички повтарят като в транс: демократичната общност трябва да разширява подкрепата си, а не да я преразпределя! Ще видим, до финалната права остават само две седмици…

Да припомним, че има и непреглътнати обвинения и недоверие между някои от партиите на промяната, останали от миналия парламент. Дори и някои от тях да променят поведението си, лошият вкус май ще остане.

Освен това т. нар. партии на протеста съвсем не са хомогенни, а имат доста различия. И никоя от тях

няма да има водеща роля при воденето на преговорите,

за разлика от 46-ия парламент, когато ИТН беше първа, макар и с малко. И няма как да мине такова поведение, каквото демонстрираха хората на Слави.

 

Вероятно по някакъв начин на отношенията им ще се отрази и това, че подкрепят различни кандидати за президент. БСП, „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ застанаха зад Румен Радев, а „Демократична България“ – зад Лозан Панов, който още с първите си изяви атакува действащия държавен глава. Отгоре на всичко застъпи тезата, че трябвало да се преговаря и с ГЕРБ, и с ДПС.

С други думи, БСП ще има роля при преговорите за съставяне на правителство в 47-ото Народно събрание, но няма да може да диктува условия. Дали ще стане балансьор и ще има сили да „извива ръце“ и да накланя везните в една или друга посока? Въпрос на време е да научим, но ако отговорът е положителен, ще станем свидетели на поредния абсурд. Защото не веднъж и два пъти Корнелия Нинова дебело е подчертавала, че точно това никога няма да направи – БСП да бъде балансьор.

Така че, ако протестните партии отново не успеят да се разберат, ще бъде хубаво циркът със задържането на третия проучвателен мандат да не се повтаря. По простата причина, че служебен кабинет и парламент на ръба на закона могат да актуализират бюджет, но да пишат и да приемат пълноценен държавен бюджет е най-малкото неразумно.

Не на последно място балансьорът трябва да е изкусен политик и дипломат, за да извлече полза от „разкрачената“ си позиция, а в червените редици такъв не се вижда. Едва ли Нинова става за тази роля. Не случайно Ахмед Доган и ДПС се задържаха толкова дълго на тази позиция.

 

Автор: Елизабет Дафинова

Източник: „Банкеръ“

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Гордана Силяновска-Давкова на премиера на Софийска опера в Скопие: Културната дипломация е по-силна от традиционната

Новата президентка на РС Македония Гордана Силяновска-Давкова бе сред специалните гости на премиерата на Софийската опера и балет в...

Радев след инцидента с кола на НСО: Не виждам основание за смяна на директора, нека се установят реалните причини

Президентът Румен Радев не вижда основание за смяна на директора на Националната служба за охрана заради тежката катастрофа с кола на службата край Аксаково,...

Бивш бодигард: Анджелина Джоли саботирала връзката си с Брад Пит

Анджелина Джоли е обвинена, че се опитва да саботира и буквално да отрови връзката на децата си с Брад Пит, като им е казвала...

Ген. Коджейков: Има пропуски и грешки в охраната на Фицо

„Най-трудното за охраната е нападението от близко разстояние – от един метър, от упор, някой вади оръжие в тълпа и стреля. Всички охранители реагират,...

Иван Кръстев: Факт е, че „Европа е в режим на оцеляване“

"Путин не се стреми към възстановяване на Съветския съюз", казва Иван Кръстев пред швейцарския НЦЦ. Целта на руския президент е друга, смята българският политолог. Дали...

Вижте още