КНСБ настоява за увеличение на минималната работна заплата до 700 лв. още от 1 ноември тази година и до 764 лв. от 1 януари 2022 г. Според президента на синдиката Пламен Димитров тези две стъпки са безалтернативни.
„Никой няма да ни пусне от 1 януари 2024 година в еврозоната с мизерна минимална заплата, по-малка от 500 евро“, заяви Димитров. По думите на лидера на КНСБ формално няма такова изискване, но реално прибалтийските страни преди влизането в еврозоната са регистрирали ръст от по 20% на минималното възнаграждение в предходните няколко години.
Според КНСБ спорът за минималната работна заплата в България продължава да се води с фалшиви аргументи. При нас увеличението ѝ винаги е имало положително въздействие върху заетостта, смятат експертите на синдиката.
Директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любослав Костов подчерта, че никъде по света срещу минимална заплата не се слага знак за тъждествено равенство с производителност на труда. „Този дебат го има само в България, но дори и да приемем, че има функционална връзка, каквато не съществува, твърдението на работодателите, че производителността на труда не отговаря на искането за доходите, е невярно, тъй като от есенната прогноза на финансовото министерство става ясно, че българският работник (като се изключат пандемичните години) е най-производителният спрямо предходните седем години и затова в момента синдикатите имат най-голямо основание да искат увеличение“, заяви Костов. Той посочи, че всички данни на статистиката показват също, че при увеличаване на минималната заплата в България расте заетостта, а безработицата намалява.
КНСБ иска още стабилна политика по доходите и ускорен ръст на заплатите в бюджетния сектор – средногодишно с 12.5% в образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н., както и с 15-20% в институциите, работещи на терен – АСП, АЗ, ГИТ, НАП, НОИ, РЗИ и др.
Синдикатът ще настоява още да се удвои броят на хората, които са енергийно подпомагани с целева помощ за отопление, като те да станат поне 700 000, а размерът на помощта също да се увеличи.
Всички плащания в сферата на социалното подпомагане трябва да са съобразени с линията на бедност – 460 лв. по методиката на Евростат, иска още КНСБ.
Близо 2.3 млн. българи тази зима ще ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства, заявиха Димитров и Костов. Те посочиха, че подпомаганите енергийно домакинства са в пъти по-малко – около 345 000, а размерът на помощта е едва 525 лв. за целия сезон.
От КНСБ припомниха, че по данни на SILC за 2020 г. хората под прага на бедност в България са 23.8% (1.66 млн. души). На минимална работна заплата през юни 2021 г. са назначени 502 380 души.
Прогнозата на КНСБ е инфлацията в края на годината да надхвърли 6%. Затова от синдиката настояват за защита на доходите на уязвимите домакинства, като на безработните с минимално обезщетение да се изплати допълнителен бонус от 120 лв. за последните три месеца на годината. Синдикатът иска още да се увеличи тежестта на годините осигурителен стаж в пенсионната формула, тъй като според КНСБ предвиденото увеличение на пенсиите с последните промени не е достатъчно възрастните хора да покрият основните си разходи.
Незабавно да се предоставят компенсации на българския бизнес с оглед драстичния ръст на цените на енергоносителите, искат още от КНСБ.
Синдикатът настоява още да се повишат приходите в бюджета чрез вдигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се и за земеделските стопани до 760 лв., както и на максималния осигурителен доход поне до 3600 лв., а на останалите прагове по професии – ръст с 12.5 на сто. Вноската за безработица пък трябва да се увеличи с 0.5%.
Източник: Mediapool.bg