Вече има знаци, че в Народното събрание ще се сформира мнозинство, което ще излъчи кабинет. Отчетлив е стремежът на формацията на Слави Трифонов да търси пресечни точки с други парламентарни групи след злополучния опит на „Има такъв народ“ (ИТН) да обявят кабинет през екрана и да притиснат останалите партии в парламента да им подпишат празен чек.
Истината е, че никой няма интерес от нови избори – въобще не е ясно каква ще е реакцията на гласоподавателите на ИТН, ако и втори път не успеят да съставят кабинет; не е ясно дали ГЕРБ и БСП ще успеят да сложат спирачка на електоралния си упадък, нито пък дали „Демократична България“ ще затвърди растежа си, както и никой не може да даде прогноза кой ще прескочи бариерата.
От нови избори интерес няма и Радев, въпреки че служебното правителство заслужено среща обществено одобрение. Към есента партиите вече ще трябва да са обявили своите номинации за президент, а когато в ход са две кампании – за президентски и парламентарни избори, те ще си влияят взаимно. Не е случайно, че президентът дава необходимото технологично време на парламентарните групи и не бърза с връчването на мандата, но той не може да отлага неограничено.
Партиите ще трябва да направят компромиси (и то значителни), за да сформират мнозинство. Обединява ги преди всичко както нежеланието за нови предсрочни парламентарни избори, така и анти-ГЕРБ заявките. Мнозинството от гласоподавателите на четирите формации, които ще подкрепят редовно правителство, също биха преглътнали колаборацията, защото искат да видят изкореняване на окопалата се в държавата партия на Борисов.
Заявките към момента са за преговори по политики, а преговарящите свенливо отклоняват кадровите въпроси. Предполагаме, че за персоналния състав на Министерскиs съвет може да се постигне парламентарна подкрепа, тъй като ще трябва да се назначава и заместници на министри, шефове на агенции, фондове и други разнородни административни постове. Истинският тест за това как ще функционира парламентът ще бъде, когато започне да се занимава с кадровите въпроси на регулаторните, надзорните и контролните независими органи.
Българският парламент конституира изцяло или частично, в съдействие с други власти, национални еднолични или колективни органи. Те отговарят за правилното функциониране на цели системи и контролират милиарди бюджетни средства. По принцип техните ръководители и членове се прочуват само при скандал и като цяло са анонимни за широката общественост. Един от по-актуалните скандали е свързан с „девойката“ за „ценни указания“ – става въпрос за разпространени от Божков есемеси, от които става ясно, че заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Мария Филипова е получавала ценни указания от Горанов, въпреки че комисията е независим орган. Мнозинството на ГЕРБ и патриотите в 44-то Народно събрание бетонираха Комисията за защита на конкуренция, като по предложение на оглавяваната от Юлия Ненкова комисия мандатите им бяха удължени от 5 на 7 години. Доколко пък те са независими може да съдим по промяната на становището им по сделката за продажната на ЧЕЗ.
Мандатите на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) изтекоха преди повече от година, но те продължават да си стоят на постовете. КЗЛД се прочу с неадекватното си поведение и реакции, когато изтекоха личните данни на милиони българи от НАП, а пък настоящият състав на ИВСС може би ще остане в историята с това, че главният инспектор отказа да предаде резултатите от проверката по „ЦУМгейт“, в която тя така и не видя проблем, или пък, че позволили публикуването на личните данни на съдия Мирослава Тодорова, която е известна с критичните си позиции. Да не говорим, че бившето ръководство на БНБ проспа сагата с КТБ, от което не последва нищо.
Народното събрание извършва отрицателна селекция, когато кадрува. Партиите разпределят на квотен принцип местата в колективните органи. Обикновено се търсят лоялни хора, които формално покриват изискванията за заемане на длъжността. Лакмус за реалното мнозинство в парламента ще бъде именно моментът, в който започнат да се попълва състава на органите. Истинското предизвикателство ще дойде при процедурите, които изискват мнозинство от 2/3, защото там ще са необходими гласовете на ДПС или ГЕРБ. При назначаването на други органи пък може да сме свидетелства на мнозинства, различни от тези, които са подкрепили кабинета.
В консолидираните демокрации съществуват някои процедурни стандарти, които повишават прозрачността, публичността и гражданското участие при избора на подобни органи. Първо, това е начинът на номиниране. Според българското законодателство към момента това е прерогатив единствено на народните представители и парламентарните групи, което изключително стеснява достъпа още в извънпарламентарната фаза на процедурата. Експерти от гражданския сектор, академичната и професионалната общност трябва да бъдат припознати от партия, а когато става въпрос за магистрати това дори е опасно. Би могло да се предвиди възможност всеки, който желае и отговаря на условията да може да се самономинира за дадена позиция. Това донякъде ще разреши и проблема с конкурентността, защото практиката към момента е партиите да предлагат толкова кандидати, колкото са договорили по квота.
Друг задължителен елемент е подаването на писмена концепция за управление на сектора от кандидатите, която да е публична достатъчно дълго, за да може заинтересованите страни да се запознаят с вижданията на кандидата. Към момента в много малко закони са заложени изисквания за писмена концепция, а тя би могла да стане основата за професионална дискусия в Народното събрание за сектора, необходимостта от промени и др. Получава се така, че процедурата за назначаване в кол-център е по-сложна, отколкото за член на ВСС например.
Възможността граждани и граждански организации да се включват в изслушването и дискусията е ключова за възстановяване доверието в парламентаризма. Многократно въпроси на граждански и професионални организации не са допускани и задавани, за да се осигури максимален комфорт – до момента гласуването в пленарна зала по назначенията минава без каквито и да е обсъждания. Това са само част от нещата, които могат да бъдат въведени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който се разглежда тази седмица в парламента.
Каквито и процедурни стандарти да се прилагат обаче, ако няма нагласа за почтеност и професионализъм при тези назначения, те могат да бъдат заобиколени. Парламентът трябва в спешен порядък да открие редица процедури, тъй като мандатите на ръководителите и членове на редица органи са изтекли. Тепърва ще наблюдаваме как ще се организират кастингите за назначения в регулаторите, но едно е сигурно – по мнозинствата на избралите ги ще знаем кой реално дърпа конците.
Автор: Теодор Славеев
Анализът е препубликуван от страницата на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).
Източник: „Дневник“