ИТН е пред уникална възможност – да смалява държавата в икономиката, но и да подобрява социалната политика. Каквото и да направиш с 65 депутати, трудно можеш да управляваш. Постовете в България не са феодални владения. Тръгва ли си едно управление, щом си назначен от него, значи си тръгваш и ти. Вносът на управленци от западни университети ще ни донесе единствено неподготвени хора, прилагащи модели, които най-вероятно няма да сработят у нас. Ние, българите, не трябва да се заблуждаваме, че сме добри, прекрасни, честни, а пък политиците ни са лоши, нечестни и корумпирани.
Това каза в интервю за в. „24 часа “ политическият анализатор Димитър Аврамов.
– Защо ИТН така ревностно отхвърля коалиционен кабинет и държи да излъчи само свое правителство, г-н Аврамов?
-“Има такъв народ” са нова партия, затова е разбираемо, че няма доверие в традиционните играчи. Въпросът е, че от нея получаваме много малко политически отговори, в резултат на което се опитваме да гадаем.
Трябва обаче да си даваме сметка, че развитието във всяка сфера на дейност, включително и политическата, се дължи на традиционни структури. А традиционните партии с негативите им – трайна корупция във всички сфери на дейност, все пак са репрезентативна извадка от нашето общество. Затова ние, българите, не трябва да се заблуждаваме, че сме добри, прекрасни, честни, а пък политиците ни са лоши, нечестни и корумпирани. Надявам се ИТН да не правят политики, основани на такава фалшива представа за действителността. Виждам промяна в поведението им в посока да си говорят с другите и да търсят партньорство, но разбират това по трудния начин. Една от причините, заради които обществото все още може да им прощава, е това, че каквото и да направиш с 65 депутати, трудно можеш да управляваш.
– Новият премиер да е без партиен стаж във властта, а от предишния проект на Трифонов отпадат номинирани заради принадлежност към ДС или защото не са съгласни с негови бъдещи стъпки. Тази “цедка” за какъв бъдещ стил на управление загатва?
– Не мога да гадая какъв ще е стилът на управление. Защо? Защото в началото Слави Трифонов тръгна много еднолично, т.е. тръгна да се прави на онова, от което бягаме. Предложи кабинет и след слогана “Време е за нещо друго!” ни показа нещо, което вече сме виждали.
Сега подходът е по-друг. ИТН разговарят с “Демократична България” и с “Изправи се БГ! Ние идваме!”. Виждам в това шанс да предложат политики, приоритети и най-накрая лица, които ще спечелят доверие, когато бъдат предложени. Има време за това и разбира се, дяволът е в детайлите. Много е важно как ще бъдат балансирани предложенията за ускорено икономическо развитие с тези за адекватна социална политика.
Очевидно е, че държавата е много голяма и трябва да бъде смалявана. От друга страна, много неща в социалната политика трябва да бъдат подобрени. Не знам какъв е капацитетът, с който разполага “Има такъв народ”, но съм убеден, че пред тях стои уникална възможност.
– Дали бъдещите номинации на ИТН за кабинет кореспондират с обявените веднага след вота на 11 юли? Сред тях имаше млади, образовани и с по няколко чужди езика, неизкушени от властта, професионалисти, за каквито обществото сякаш копнееше. Могат ли обаче да управляват умело една държава?
– За да управляваш голям ресор в публичния сектор, трябва много добре да познаваш средата. Не стига само да си завършил някакъв университет в друга държава, да си работил на място там и изведнъж да се изобразиш в целия си блясък в България и да кажеш: “Аз съм решението!” Новите хора навсякъде са стажанти, независимо на каква позиция са работили. Много малък процент свръхподготвени професионалисти могат да си позволят да оглавят структура, камо ли министерство или държава. От което следва да не търсим добри управленци в публичната сфера там, където ги няма. Вносът на кадри от западни университети с цел да управляват България ще ни донесе единствено неподготвени хора, прилагащи организационни и културни модели, които най-вероятно няма да сработят у нас. Трябват ни хора, които познават родната реалност и които могат да отстояват политическите решения за реформи. Защото всеки сектор е свързан с човешки съдби, специфичен модел на организация и се иска много сериозна политическа воля за промяна, а не просто експертиза.
власт на коалиция, която
да разпределя отговорности,
а не сфери на влияние
– Този ли е основният ви аргумент за коалиционно правителство – чух ви да го определяте в един тв ефир като по-добър формат за управление на държавата от кабинет на малцинството, към какъвто очевидно вървим?
– Да правиш кабинет на малцинството по модела “ние ще направим всичко” с 65 депутати и след ГЕРБ, е изключителна политическа недалновидност. Ще припомня, че ГЕРБ започнаха с кабинет на малцинството със 116 депутати. И бяха наясно, че трябва да си осигуряват партньори. Вярно, тези партньори бяха мачкани и разделяни, но участваха в управлението. Затова, ако искаме да постигнем нещо хубаво с оглед на разпределението на силите в 46-ото НС, е необходима политическа конструкция, която представя по адекватен начин вота на хората. Това означава в новото управление да бъдат “Има такъв народ”, “Демократична България” и “Изправи се…!” А правителството задължително да изпълнява част от политическите приоритети на БСП и ДПС. В това няма нищо лошо. Не става дума за разпределяне на постове и оттам нататък всеки да се държи като феодал в своя ресор.
– А за какъв модел става дума?
– За коалиция на националното усилие, която отчита вота на хората и разпределя отговорности, а не сфери на влияние. В такава коалиция този парламент, в който няма мнозинство от една, две, дори от три партии, ще е гарант за непрекъснат контрол над правителството. И “Има такъв народ” трябва да разберат, че този е единствено правилният модел.
– Каква е вероятността да се състави кабинет с мандата на БСП?
– Добрата възможност за съставяне на правителство е тази, която се базира на съгласие, а не на провали и тя е заключена в реализирането на първия мандат. Опит за ревизиране на третия мандат е спасителна операция, от която едва ли имаме нужда.
– Колко ще издържи един такъв кабинет?
– Едно нормално правителство прави четири бюджета. Ако се сформира правителство с първия мандат и то направи адекватен и добър бюджет, който обществото, синдикати, работодатели и големите представителни организации одобряват, със сигурност правителството си осигурява хоризонт от минимум 1 година до следващия бюджет.
– Задавам ви този въпрос, защото в момента се обсъждат политики и приоритети на бъдещите управленци – кои са постижими? Например планът за възстановяване, с който България закъсня, е предмет на дебати и критики, а става дума за много големи пари, нужни на държавата.
– България ще получи европейски средства по плана за възстановяване, така или иначе. Фокусът не е върху усвояването им, а върху това как те да помогнат на българската икономика да постигне по-висок растеж. Ако тези пари отидат в подкрепа на голяма неефективна държава и раздути публични разходи, какъвто е настоящият модел, ще бъдат похарчени на вятъра. Ако отидат за създаване на производствен капацитет, ще произведат богатство. Да го кажа по-просто – ако направим така, че строителството в следващите 10 г. да работи с продукти, произведени в България, а не да купува пирони от Китай, ще имаме успех. Затова, ако трите партии, които наричаме партии на промяната, наистина са такива, трябва не да преразпределят бюджета през различни интереси, не да наказват някого, защото не го харесват, а да променят приоритетите в публичната сфера, така че те да са ефективни и да обслужват повече хора.
– Агресивното “изчегъртване” като подход към бивша власт изпълни част от хората с боязън и краен нихилизъм към стореното от всички бивши управленци, позитивите отсъстват. Защо?
– Стила на варварско отношение към миналото всъщност наложи ГЕРБ и лично Бойко Борисов. През последните 10 г. ни беше обяснявано как нищо не се е случило преди ГЕРБ и как те са най-великите, най-умните, най-успешните, как преди тях едва ли не България не е съществувала. Страхувам се, че оставим ли ги още малко на власт, ще отпишат Първата и Втората българска държава, а Бойко Борисов ще застане в позата на Хан Аспарух като баща основател.
Лично не бих използвал думата “изчегъртване” за реформите в публичната администрация. Да замениш некомпетентно партийно назначение с по-компетентен човек не е изчегъртване.
– А проф. Балтов, а проф. Кантарджиев, а проф. Константинов?
– Не мога и не искам да коментирам отделни случаи. Ще кажа само, че проф. Константинов си позволи през последната година толкова безобразия, че ако безспорният му интелект беше съчетан с високи етични стандарти, досега трябваше сам да си е тръгнал.
Има и друго – в съвременна България постовете в държавата не са феодални владения. Тръгва ли си едно управление, щом си назначен от него, значи си тръгваш и ти.
Колкото до управлявалите “Пирогов”, ако аз и вие извършим документна измама, не знам кой би ни защитил, когато има нарушения по НК. Дори не знам против какво излязоха да протестират лекарите в “Пирогов”.
– Нямаше измама, имаше липсващи пътеки за лечение след прекаран COVID и това беше обяснено, нали така? При това тази ситуация не важи само за “Пирогов”, а за всички останали болнични заведения в страната. Защо трябваше да се стига до опетняване на името цял един колектив от медици, до чиято квалифицирана помощ почти няма българин, който да не е опирал в живота си?
– Затваряме 10-годишен политически мандат на “ние сме най-добрите, правим най-доброто”. И след тези 10 г. ни се налага да си задаваме въпроса защо са показани документи за нередности в тази болница, а не в онази. Нямам отговор как даден министър избира местата, в които има проблеми. Моят отговор е да променим модела, по който функционира всяка от публичните системи, включително и здравната, така че тази промяна да доведе подобрение. Този е важният въпрос за обсъждане сред партиите на промяната. Тъжно е, че където и да бръкнеш, излиза скандал. Затова не вярвам, че новото правителство ще има 100 дни комфорт.
– Защо острието на бъдеща съдебна реформа, която е сред основните приоритети, е насочено към главния прокурор?
– Защото за 1 година със стила и подхода си главният ни прокурор стана емблематичен пример за феодал . Наруши закона за използването на специалните средства, създаде конфронтации и напрежение в обществото с публичния си стил на говорене в медиите. Работата му е да защитава качествено интересите на държавата, а не да се хвали чрез медиите колко много бори престъпността. Ако наистина е така, защо получаваме поредния негативен доклад от ЕС? Защо, като махнем европейските средства в българската икономика, тя е на минус? Защо Румъния има 30% по-високи доходи на глава от населението от България? Защо няма нито един високопоставен политик или министър,качествено обвинен за корупция и осъден за това?
– Дали промяна в конституцията, за да мине прокуратурата към изпълнителната власт, е добро решение?
– В момента на дневен ред е кадрова промяна на първо място в прокуратурата, на второ – създаване на нов модел на функционирането ѝ, при който в нея да има някаква форма на граждански и институционален контрол. А прокуратурата да е в изпълнителната власт е модел, отречен от българската конституция от 1991 г. до наши дни. Независимо че този модел работи добре в много страни по света. Нужно е прокуратурата да е обект на реформи.
– Ако вие като политолог сте част от новото правителство, кой ще е първият ви приоритет като управленец?
– Хората, които ще станат министри, да разберат, че парламентът е най-важната институция в държавата. Второ, да прилагат повече етични стандарти при разходването на публични средства. Трето – парламентът да упражнява ефективен политически контрол върху работата на правителството. Всичко друго ще си дойде на мястото.
Не сме в ситуация, в която се е появил много силен политически екип с харизматичен лидер, облечен в доверие, който да предлага реформи, а хората да са съгласни с тях. След времена на еднолични решения, най-правилният модел сега е преход от “аз решавам”, към “ние обсъждаме”.
- Димитър Аврамов е роден през 1973 г. в Пловдив
- Магистър е по политически науки в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
- Има малък IT бизнес
- През 2020 г. излезе книгата му “Новата държава”
Източник: в. „24 часа“