Защо изборите от 11 юли не оправдаха очакванията – причини и последствия

Най-четени

Да мислиш ЕС за вредител, но да искаш да се възползваш от облагите му…

Дълбоко неморално е да приемаш облагите на ЕС, но да искаш да го рушиш отвътре. Именно това искат "Възраждане",...

Депутатите гласуваха единодушно за по-високи заплати на военните

Единодушно, със 195 гласа, парламентът прие на първо четене промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Законопроектът е...

Атанас Запрянов: Ударът на Израел по Иран не застрашава страната ни

"Ограничен удар от страна на Израел върху една конкретна цел - военновъздушна база северозападно от иранския град Исфахан. Знаем,...

Никога в последните 30 г. избирателите не са оставали толкова дистанцирани от най-важните избори – парламентарните. Тези избори счупиха дори антирекорда на “пандемичните” на 4 април. И това е диагноза за отношението на избирателите към политическата система.   Няколко са очевидните причини. Първата: хората не вярват на политиците, че ще има наистина промяна във властта за по-добро. Да прибавим към това, че вотът беше насред лятото, но летовниците по Черно море не можеха да гласуват, докато в съседна Гърция това беше лесно постижимо. (Парадокс, който трябва да бъде отстранен от правилата за гласуване.) Освен това имаше и страх от машините, и то не само у възрастните избиратели.   А политиците не направиха нищо да привлекат избирателите към урните, напротив – всекидневните скандали отблъскват и обезверяват.   Ето защо сега ще имаме парламент с ниска легитимност, тъй като за новите 240 депутати са гласували много малко избиратели. Отгоре на всичко въпросният парламент може да си отиде бързо и безславно, като предишния, ако партиите не се разберат какво правителство да подкрепят. Слави Трифонов обяви предложението си за състав на кабинет, а Мая Манолова лансира идея служебният кабинет да остане като редовен. Която беше определена от вцепрезидента Илиана Йотова като екзотична.   Третият възможен вариант е да се върви на нови извънредни избори през октомври, но те пък крият поне три големи риска.   Първият – политическата класа ще трябва да понесе апатията и гнева на гражданите, че не се справя със задачите, за които са излъчени народните представители. И активността при нов вот ще е още по-ниска.   Вторият риск е, че всякакви реформи – здравеопазване, образование, съдебна система, всичко ще бъде отложено далеч във времето. А идва и време да се прави бюджета за догодина.   Третият риск е, че увеличаващото се недоволство на хората от политическата криза ще се прехвърли и на президентските избори.   Има обаче още един риск – четвъртата вълна на COVID няма да ни се размине при тази скорост на ваксиниране и тази вълна като нищо ще ни споходи през октомври, ако не и по-рано.   Източник: в. „24 часа“

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Да мислиш ЕС за вредител, но да искаш да се възползваш от облагите му…

Дълбоко неморално е да приемаш облагите на ЕС, но да искаш да го рушиш отвътре. Именно това искат "Възраждане",...

Депутатите гласуваха единодушно за по-високи заплати на военните

Единодушно, със 195 гласа, парламентът прие на първо четене промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Законопроектът е общ, на всички политически сили. С...

Атанас Запрянов: Ударът на Израел по Иран не застрашава страната ни

"Ограничен удар от страна на Израел върху една конкретна цел - военновъздушна база северозападно от иранския град Исфахан. Знаем, че има удари и върху...

Депутатите гласуваха да са във ваканция преди изборите

Народното събрание няма да работи по време на предизборната кампания, решиха след двучасови спорове в пленарната зала депутатите от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Няма да...

Пламен Киров: Свалянето на служебно правителство не е невъзможно

Свалянето на служебно правителство не е невъзможно, въпреки че не би трябвало да се случва, коментира преподавателят по Конституционно право и бивш конституционен съдия...

Вижте още