ГЕРБ завеща три „тайни кладенеца”, от които да черпим пари

Най-четени

Как изчезнаха 50 милиона лева от държавна фирма? ДКК мълчи…

Частна фирма иска да изчисти задълженията си към държавна. Превежда сумата и очаква, че с това проблемът е решен....

Нов скандал: Кирил Петков не фигурира в списъка на завършилите Харвардския университет?

Набралият бурна популярност бивш служебен икономически министър в Кирил Петков експлоатира до максимум твърдението, че е завършил в Харвард,...

От друг ъгъл: Проектът на Петков и Василев ще размъти политическата вода, вместо да я избистри

Популизмът, основан на заличаването на идеологическите различия, задължително води към някаква форма на диктатура, тирания, комунизъм, национал-социализъм и прочие Веднъж...

Слави, вече г-н Трифонов, раздруса политическата система като крайпътна джанка, както би се изразил той. Кабинетът, предложен без време, нарушава нормалния парламентарен процес. Но в неговия състав едва ли можем да оспорим някоя кандидатура. Защото хората там нямат в CV-етикета си графа „Начин на употреба“. Дори са приятни, защото са млади и ги подозираме във визионерство.  Слави обаче с един замах ликвидира тристълбовия модел на протестничеството. Той приватизира резултатите от изборите на другите две колони – „Демократична България“ и „Изправи се. Мутри вън“. Подтисна тяхната действеност и приравни техният престиж до нивото на пасивното изчакване на старите партии. И лъсна слабостта на политическите играчи, които бързо заприличаха на деца, на които Слави е откраднал колелото. Този ход може да провали смелата му инициатива. Но може и да му гарантира широка подкрепа, защото „който не подкрепя, е статукво“. Ако се стигне до бойкот на самозванеца, отмил от себе си политическата отговорност, ще бъдем затлачени икономически. Това значи невъзможност да се направи актуализация на бюджета за тази година и да се подготви, обсъди и приеме основния икономически закон за догодина. Но дяволът не е чак толкова черен.  Защото има 3 „тайни кладенеца”, от които да черпим „вода”. Първи кладенец. От гласувания „пандемичен” лимит за увеличаване на дълга от 10 млрд. лв., досега са използвани 6.1 млрд. лева. Остават почти 4 млрд. евро „свободен” ресурс, до който правителството – редовно или служебно може да прибегне. Да припомним, че България изтегли 2.5 млрд. евро нов нов външен дълг, или близо 5 млрд. лв. в средата на септември миналата година. Това стана с емитирането на две емисии държавни облигации на международните пазари. Финансовият министър Кирил Ананиев определи тогава емитирането им като невиждан успех в най-новата ни икономическа история заради изгодните условия за България. И двете емисии са съответно за по 1.25 млрд. евро. Те са с матуритет 10 и 30 години. Успехът е ниската доходност, постигната по емисиите. За 10-годишните облигации доходността е 0.38%, а за 30-годишните – 1.47%. Това означава, че България получава изгоден финансов ресурс на по-ниска цена, тоест ще плаща по-ниски лихви. Кирил Ананиев тогава обяви операцията като „изключителен успех в новата ни икономическа история“, заради небивалия интерес към българските облигации от десетки инвеститори, стотици заявки, ниска доходност – всичко това дава основания на финансовия министър. Евентуално служебното правителство може да бъде доволно за завареното положение, защото парите от новия дълг са „форматирани” за рефинансиране на съществуващи задължения, увеличаване на фискалния резерв, социално-икономическите мерки срещу COVID-19 и очаквания бюджетен дефицит. Доц. Йосиф Аврамов, д-р по икономика, наред с други експерти съветва да се използва този инструмент, защото „понастоящем лихвените нива са изключително благоприятни за тази цел”. Този ресурс от новия дълг на първо време следва да бъде отнесен във фискалния резерв, а впоследствие изразходван много пестеливо и разумно, особено ако през есента има нова вълна на пандемията Ковид 19 или настъпи рязък спад в икономиката на основните ни външнотърговски контрагенти. Аврамов предупреждава, че лятото обикновено е най-добрия период за емитиране на нов дълг, тъй като все още лихвените равнища са много ниски, а в края на годината вероятно ще отбележат известен ръст, което обикновено става и когато една държава е притисната от обстоятелствата и спешно да емитира нов дълг, поради финансови затруднения. Икономистът Румен Гълъбинов обаче говори за още един резерв – по гласуваната през 2015 г. глобална програма за еврооблигации с таван 10 млрд. евро. По нея сме „изпълнили” 7.7 млрд. евро и имаме „хартък” от 2.3 млрд. евро или 4.5 млрд. лева. Той не е сигурен дали при бъдещи емисии трябва да има санкция на парламента, но е по-склонен да вярва, че след като един път таванът е одобрен, всичко, което не го надвишава, е добре дошло за всяко правителство без депутатска санкция. Във втория „таен кладенец” има  около 3 млрд. лева. Въпреки размотаването ни по Плана за възстановяване и устойчивост, по който са ни задалени 12 млрд. евро, България по правилата на ЕК може да получи авансово 13%, което прави около 1.5 млрд. евро или към 3 млрд. лева. Ако, разбира се, не продължаваме да стоим в групата на 3-те членки на ЕС, които не са депозирали плановете си. Но за целта е нужен работещ парламент, който да одобри Националния план за възстановяване! Третият „таен кладенец” без уговорки можем да наречем инфлация. Тя е причината данъчните приходи да растат и бюджетът да регистрира излишък. Неслучайно Асен Василев предложи в една евентуална актуализация на бюджета да залегне увеличаване на разходите с между 1 и 1.5 милиарда лева при запазване на размера на бюджетния дефицит, което на практика отразява очакванията на министерството за по-добро от заложеното изпълнение на приходите. Към момента достъпните данни потвърждават очакването на министър Василев за преизпълнение на заложените приходи, поне засега то дори звучи по-скоро консервативно. В приетия бюджет за 2021 г. се предвижда ръст на данъчните и неданъчните приходи спрямо 2020 г. от малко под 2.1 млрд. лева. Към края на юни обаче нарастването е вече 3.6 милиарда лева – дори до края на годината да няма никакъв ръст, разликата спрямо прогнозата в приетия закон за бюджета е 1.5 млрд. лева. За полугодието нарастването на данъчните и неданъчните приходи спрямо същия период на 2020 г. е 3.6 млрд. лева. Логично през първото тримесечие ръстът да е значително по-малък – с 550 млн. лева. Но това се дължи на по-високата база от предкризисните месеци на 2020 година. През второто тримесечие увеличението на тези постъпления е с 3 млрд. лева, което отразява както рязкото свиване на приходите след въвеждането на извънредното положение през 2020 г. – особено за месеците април и май, така и получените приходи от първоначалното плащане по концесията за Летище „София“ и удължения краен срок за годишното плащане на корпоративния данък. Данъчните приходи в държавния бюджет растат с 32% през април и 31% през май спрямо същите месеци на 2020 година. Особено силен е този ефект при постъпленията от данък върху добавената стойност, които отбелязват ръст от 46% и 42%. Нищо шокиращо не бива да търсим в тези данни – достатъчен е дори бегъл преглед на индикаторите за потребление, доходи, търговия на дребно и пътувания за да видим, че увеличението отразява възстановяването след драстичния спад през първите месеци на кризата миналата година, комевнтира Лъчезар Богданов от ИПИ. За целия период от януари до май т.г.  данъчните приходи в държавния бюджет се увеличават с 1 934 млн. лева, или 21%. Основен принос има ръстът в постъпленията от ДДС – 840 млн., от данък върху доходите – 240 млн. лева и от социално-осигурителни вноски – над 470 млн. лева. Тези резултати се дължат както на възстановяването на заетостта и вътрешното потребление, така и на запазилата се тенденция за нарастване на разходите за труд. Допълнителен принос имат и решенията за увеличаване с изпреварващ темп на заплатите в част от публичния сектор, както и значителното увеличение на доходите от пенсии заради вдигането на минималната пенсия още от януари и месечните добавки. В публикуваните данни все още не можем да видим приходите от корпоративен данък – срокът беше изместен за 30 юни, а поне по краткото съобщение на министерството на финансите изпълнението е добро. Приходите от такси нарастват с 240 милиона, което вероятно отразява ръст при тол-таксите заради активизирането в товарния транспорт. Въпреки че те едва ли ще се превърнат в „печатница за пари”, както прокламираше експремиерът Бойко Борисов. Автор: Чавдар Цолов Източник: „Банкеръ“

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Как изчезнаха 50 милиона лева от държавна фирма? ДКК мълчи…

Частна фирма иска да изчисти задълженията си към държавна. Превежда сумата и очаква, че с това проблемът е решен....

Нов скандал: Кирил Петков не фигурира в списъка на завършилите Харвардския университет?

Набралият бурна популярност бивш служебен икономически министър в Кирил Петков експлоатира до максимум твърдението, че е завършил в Харвард, за да легитимира образа си...

От друг ъгъл: Проектът на Петков и Василев ще размъти политическата вода, вместо да я избистри

Популизмът, основан на заличаването на идеологическите различия, задължително води към някаква форма на диктатура, тирания, комунизъм, национал-социализъм и прочие Веднъж великият физик Нилс Бор се...

Защо еуфорията около Кирил Петков и Асен Василев може да се окаже пресилена

Ентусиазъм след новината за новия проект на Кирил Петков и Асен Василев. Преобладават силно позитивните очаквания, но е твърде вероятно царящият в момента безоблачен...

Иван Гарелов: Борисов се страхува да бъде кандидат на ГЕРБ за президент

"Кой ще издава тези свидетелства за почтен и непочтен? И как ще работиш в един парламент с тези, с които не си в коалиция, и...

Вижте още