Счупването на писалката, с която е издадена смъртната присъда, е традиция, която се спазва в Индия и някои други страни. Тя датира още от 17 век, когато е утвърдена Британска Индия – британска колония, която просъществува до средата на 20 век.
Това действие не е описано в никой закон и се практикува повече от сантименталност, а не защото някой закон го изисква. Стара поговорка гласи, че „Смъртната присъда е тъжна, но понякога необходима мярка, а счупването на писалката, с която е подписана, изразява тази тъга“.
Но какви са причините тази традиция да продължава и до днес (Макар че днес се използват химикалки, а обичаят се спазва, като се извади пълнителят на химикала. В някои случаи съдиите хвърлят робите си на земята след подписването на присъдата)?
1. За да не се използва никога повече
Писалката, с която се е подписало решението за отнемане на нечии живот, не бива да бъде използвана отново по същата причина. Вярва се, че писалката е „оцапана“ с кръвта на осъдения и трябва да бъде унищожена.
2. За да не може присъдата да бъде променена
Другата причина е, че щом веднъж смъртната присъда е подписана, съдията няма право да отмени решението си или да пренапише документа (преразглеждането не е позволено). С този символичен акт се показва, че смъртната присъда е издадена веднъж и завинаги.
3. За да не ни преследва чувство за вина
Счупването на писалката свидетелства за това, че съдията се опитва да се дистанцира от вината за това, че е осъдил човек на смърт. Самото съобщаване на някого, че получава смъртна присъда е тежко бреме, което остава дълго да лежи върху плещите на онзи, който е подписал решението.
4. Суеверие
Писалката се чупи, защото се вярва, че след това, съдията не иска да му се налага отново да подписва решение за нечия друга смърт.
Решението за издаване на смъртна присъда в повечето случай е изключително тежко. Много хора извън съда (семейството на осъдения или други странични наблюдатели, запознати с делото) са против налагането на такава сериозна мярка и често се опитват да му се противопоставят.