В музея за християнско изкуство, който се намира в криптата на катедралата „Свети Александър Невски“ в София, са изложени две йерусалимии, които разказват за периода от Възкресението до Страшния съд.
Доц. Ралица Русева от Музея за християнско изкуство към Националната художествена галерия обясни пред БГНЕС, че изключително интересните и естетически въздействащи йерусалимии не са точно икони, това са поклоннически предмети, които хаджиите са поръчвали и донасяли от светите места от Йерусалим, когато са ходили на поклонение.
„Йерусалимиите представят като един умален модел на целия свят от Възкресението до Страшния съд, като център на всички тези събития са светите места в Йерусалим, представени топографски със съответните храмове и със съответните най-важни събития за християните, които са се случили там – разпятието, възкресението, опелото. Те могат да бъдат видени на фона на самите храмове. Също така са изобразени и литургиите и съответните богослужебни действия на празниците. По тези йерусалимии човек може да открие късче от всеки момент от сътворението през основните събития за всеки християнин – спасението, страшния съд, най-почитаните светци също се изписват там, а в по-късните йерусалимии и някои от по-късните храмове, като руския манастир, който е изобразен на една от тях“, разказа тя.
В настоящата експозицията са представени две йерусалимии, но във фонда на музея има още няколко.
„Посланието на Великден е спасението на човешкия род, спасението, чрез жертвата на Христос. Бог жертва своя син, за да спаси грешното човечество, дава му нов път за спасение. Христос унищожава смъртта и ни дава възможност за вечен живот“, посочи доц. Русева.
Тя добави, че иконите, които са свързани с Възкресението представят два основни типа иконография – до и след XVII в.
„По-ранният тип, т.нар. слизане в ада, илюстрира текст, който не присъства в четирите канонични евангелия, което от най-ранни християнски времена е било много популярно като т.нар. апокрифно евангелие на Никодим. То също така илюстрира и църковни песнопения и хемографска поезия. Става въпрос за този момент, в който при Възкресението си Христос слиза в ада, разбива портите, завързва Сатаната и спасява Адам, Ева и старозаветните праведници и пророци“, разказа доц. Русева.
След XVII в. навлиза друга иконография, обясни доц. Русева и поясни, че това става под влияние на западноевропейското изкуство.
„Тя представя Христос, който възкръсва със знаме над саркофага, в който е погребан. Тя също символизира победата над злото, но по един друг начин, по по-модернистичен начин“, добави още изкуствоведът.
Криптата притежава една от най-големите, най-интересните и най-богати сбирки на християнско православното изкуство в цял свят.
„Притежаваме няколко литийни двустранни икони от XIII-XIV в. от Несебър и Созопол, които се носели по време на литийтините шествия със светата плащеница на Разпети петък. Те са изключителна рядкост. През XIII-XIV в. тези церемонии стават изключително пищни“, каза доц. Русева и подчерта, че на една от тях е представено оплакването на Христос от ангели, т.нар. епитафия. Наред с тях разполагат и с различни икони, свързани с разпятието, възкресението и най-важните събития за всеки един християнин от целия годишен цикъл.
От няколко дни в галерията, разположена в криптата на катедралния храм има нова икона, която представя няколко етапа от трагичната и оптимистичната история на София заедно с нейните покровители от края на XIX в.
„След Освобождението, кметът Димитър Петков решава да направи модернизация и благоустройство на София. За тази цел се решава да се съборят редица средновековни църкви като са били заплашени църквата „Св. София“ и Ротондата „Св. Георги“ дори. Една от разрушените църкви е „Св. Богородица Пречиста“, която се е намирала срещу сегашния ЦУМ, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ и ул. „Трапезица“. За да я спасят миряните се затварят вътре. Срещу тях е изпратена жандармерия, конна войска, накрая дори и пожарна, която наводнява църквата. Така те биват изкарани от там. Иконите, църковната утвар, и книги от разрушените софийски църкви, които са „Св. Богородица Пречиста“, „Св. Архангели“, „Св Никола Мали“, „Св. Лука“, средновековната църква „Св. Иван Рилски“. Това са редица средновековни църкви, които не са унищожени от турците или комунистите, а от модерната новоосвободила се власт“, разкри тя и добави, че иконата, която е събрала тази история е била откупена от тогавашния Народен музей, сегашен Археологически, през 1910 г.
„Върху нея са изобразени най-почитаните софийски светци и софийски новомъченици – св. Георги Нови Софийски, св. Николай Нови Софийски. Те са свързани с един друг трагичен етап от нашата история – XVI век, когато София става център на християнското новомъченичество. Освен тези софийски новомъченици са изобразени най-почитаните светци и патрони на църкви, някои, от които и до днес са запазени в София и чиито мощи се съхраняват – Св. Петка, Св. Неделя, Св. крал Стефан Милутин, Св. Георги, Св. Димитър“, разказа доц. Русева.