Горан Благоев: Искаме да наложим модела „Рюте“- с колело и студентски апартамент

„Лично моят мотив е да покажа новия модел политик като холандския премиер Рюте, който си отива на работа с колелото, живее в апартамента, който е купил още като студент, носи отговорността за ръководството на държавата, но живее адекватно и скромно, както е живял преди да стане политик. Това трябва да бъде съвременният български политик“, каза в интервю за Mediapool Горан Благоев, който е завършил  Историческия факултет на Софийския университет, дълги години е автор и водещ на предаването „Вяра и общество“ по БНТ, а сега е кандидат-депутат от Републиканци за България. Казва, че не го притеснявало това, че лидерът на партията Цветан Цветанов е бил 10 години във властта, а сега партията говори за връщане на държавността. „Аз наблюдавам Цветан Цветанов последните 2 години как говори и се държи по различен начин. Нека не отричаме правото на един политик, на една личност, да се развива“, добавя Благоев.

Господин Благоев, вие скъсахте с журналистиката след опит да бъдете свален от ефир. Как се чувствате сега в политиката?

Скъсал ли съм? Не съм. Както няма бивши политици, няма и бивши журналисти. Мисля, че европейската история, а също и българската изобилства с примери, в които човек може да е добър журналист, добър публицист и да е нелош политик. Имам предвид небезизвестния Уинстън Чърчил, които успява да спечели войната за британците. А знаем, че е бил много добър публицист. Даже известно време се е препитавал с качествена публицистика. Макар че бях свален от ефир в БНТ по презумпцията, че мога да правя някаква политическа пропаганда през предаването „Вяра и общество“, аз и досега не преставам да се числя и към тази гилдия, при все че съм направил своя аргументиран и мотивиран избор да се занимавам и с политика. Опитвам се, когато имам време, да пиша. Знаете, че от 1 декември правя предаване в телевизия „Евроком“, което се казва „Памет без давност“. То може да е с историческа насоченост, но имам свободата да изказвам и своята публицистична позиция. И винаги, когато имам повод – го правя.

Защо обаче се включихте в политиката и как точно избрахте партията Републиканци за България?

Защото след близо 30 години работа в журналистиката, в БНТ, където винаги съм се опитвал безпристрастно и коректно да служа на обществото, а не на управляващите, виждам ,че журналистиката в обществената медия все повече затъва. Особено през последните 2 години. И го казвам с голяма болка не защото аз съм потърпевш и защото бях принуден да напусна БНТ, след като бях свален от ефир и ситуацията ми там беше доведена до невъзможност да работя. В един момент бях принуден да избирам между хляба и здравето си. Аз предпочетох здравето си, но това е тема, на която не е времето. Защо влязох в политиката? Първо, защото в България ако не влезеш в политиката, има неща, които и да искаш да направиш, не можеш да ги направиш. И второ, защото смятам, че политиката не би следвало да е „политическият пикник“, както Иван Костов наскоро коментира. Нещата няма да се оправят изведнъж с новия парламент, но ако искаме да започнем един процес на истинско европеизиране на нашата държава, трябва да се научим да жертваме собствения си комфорт и да работим за обществото. А аз освен че съм бил служител на БНТ, съм бил служител на обществена медия. Поне медия, която е имала претенциите за обществена. И в предаванията, които съм водил, винаги съм се стремял да защитавам обществения, а не управленския интерес. И си платих за това.

А защо не избрахте някоя друга партия?

Първо, защото Републиканци за България е партията, която съответства на моята ценностна система – евроатлантическата идея, както и семейството като традиционна ценност. Второ – аз съм така устроен, че обичам да участвам в нещо, което се съгражда, а не което е наготово. За мен е предизвикателство едновременно да вляза в политиката и да бъда част от млада партия, която тепърва ще се утвърждава. Много бих се радвал след 10 години, когато няма как да бъда активен политически, да сме отъпкали пътя на кадърните, качествени млади хора, които са в тази партия. И по тази причина приех поканата на господин Цветанов да се включа и като член на инициативния комитет, защото ние сме в процес на съграждане. Не влизам в партия, която е отъпкала своя път, защото това става като клиентелизъм – „ето, ние сме стабилните в момента, ела ти на готово, защото си лице от телевизията и се възползвай“. Не, аз обичам да участвам в нещо, което се съгражда. Вярвам, че това, което се съгражда, е за доброто на България. Защото сме с амбицията да бъдем гарант за стабилния, цивилизационен избор, за това, че няма да дойде на власт някоя партия, която да ни отклони и да ни изрита към евразийски проекти, каквито, слава Богу, все още няма.

Републиканци за България се обявява за „държава с правила“, един от основните приоритети в програмата е възстановяване на държавността. Цветан Цветанов обаче в продължение на 10 години почти без прекъсване беше част от властта. Виждате ли противоречие в това и притеснява ли ви?

Ще започна от там, че ако ние непрекъснато гледаме на една личност в миналото, то отричаме възможността ѝ тя да се развива във възходяща посока. Цветан Цветанов през последните 2 години не е част от управлението. Цветанов в тези 10 години не е бил единственият в управлението. Макар и втори в ГЕРБ, той не е бил лидерът на ГЕРБ. Имал е различното мнение от лидера на ГЕРБ, и когато е изказвал своето мнение за някои неща, които се случват в ГЕРБ и в държавата, е било по-различно. Виждаме сега какво се случва. Така че аз лично нямам притеснения в тази посока. Да, обществото е в правото си да си задава тези въпроси, но и ние имаме правото да даваме своите отговори. Питаха ме наскоро: „Ама вие се борите срещу статуквото, но и Цветанов е бил част от това статукво „. Но той от 2 години не е част от това статукво. Значи ли това, че той няма право да се развива и да иска да прави свой политически проект. Това малко граничи с болшевизма.

Това означава ли, че според вас проблемите с държавността идват през последните 3 години в управлението?

Не, те се наслагват, но някак си през последните 2-3 години избуяха до непоносимост. Виждате в момента държавните институции казват „ние се намираме във война с невидим враг“ – Covid-19. Ами, мили хора, когато една държава е във война с видим или невидим враг, тя трябва да има своята вътрешна сплотеност. Вие може да сте с леви убеждения, а аз с десни или обратното, но когато сме пред общ враг, забравяме своите различния. А виждаме, че двете основни институции, които ги дели един малък площад в центъра на София, нямат способността за диалог. Те се дърлят през медиите. Това не е нормално. Така война с невидим враг не се печели, ние виждаме безумните последствия. От една страна имаме обитател, който не знае какво прави и извинявайте, но се държи точно като пиян капитан на кораб, който го лашка наляво-надясно, а морето става все по-бурно. От другата страна имаме човек, който е в правомощията си да свика Консултативния съвет по национална сигурност, но не го свиква. А ние сме във война с невидим враг. Е, има ли проблем между институциите – има проблем. Вина има ли Цветан Цветанов – очевидно, че не. Така че нека не се концентрираме само върху Цветан Цветанов последните 10 години. Опитайте се да видите. Аз наблюдавам Цветан Цветанов последните 2 години как говори и се държи по различен начин. Нека не отричаме правото на един политик, на една личност, да се развива.

Нека не забравяме и миналото все пак.

То е задължително да се помни, но нека да не го вадим само него напред. Защото нали разбирате, че както казва евангелието – няма човек, който дори един ден да е живял на земята и да не е грешил. Въпросът е дали човек осъзнава грешките си и дали иска в някаква степен да поправи нещо, което е било като грешка.

Какво смятате за отношенията между сегашната власт и църквата, за подходът да се раздават пари на храмове и манастири лично от премиера при обиколките му с джипката?

Моята позиция съм я изразявал години наред, не е отсега. Сега избуя покрай пандемията и стана още по-безобразно поведението на държавата да налива в църковни строежи във време, в което имаме нужда да се подпомагат финансово закъсали ресори в икономиката; родители, които трябва да взимат неплатени отпуски, защото децата им трябва да са в онлайн обучение; здравеопазването, което вече е в колапс. Тези пари за това трябваше да отидат и това е пир по време на чума. Както неведнъж сме казвали в предаването „Вяра и общество“, което именно по тази причина беше свалено, църквата се превръща в брошка на държавния ревер. От една страна държавата, след като отделя църквата по закон, значи трябва много точно и ясно да се види къде е разумния баланс. След като църквата е отделена от държавата, следва ли тя да получава тотално държавни средства? Да, държавата е длъжна да се грижи за паметниците на културата, а една част от тях са с духовно предназначение – църкви, манастири, джамии, синагоги. Това културно наследство трябва поддръжката и ремонта му да се финансира. Но когато държавата започне да финансира нови храмове, било то църкви или джамии, извинявайте, но това е работа на дадената конфесия. Те трябва да се грижи за паството си. Българската православна църква 2009 или 2010 година, на последния си събор прие решение да се въведе единен имотен регистър на църковната собственост. Повече от 10 години минаха, а този регистър не е готов. Защо? А църквата се смята за един от най-крупните собственици в държавата. Затова „Републиканци за България“ предлагаме да има държавен контрол върху нормативната база, която самото вероизповедание си е приело. Ако не я спазва да има съответните санкции, ако ще финансови. Тоест – бъдете така любезни това, което самите вие сте си решили, да си го изпълните и тогава очаквайте държавните субсидии. Проблемът е и на църквата, и на правителството, че влизат в една много опасна симбиоза, която не е от полза за обществото. Защото обществото започва да се настройва срещу църквата, започва основателно да си задава въпроси дали сега трябва да се раздават тези пари на църквата. Цинично е когато ти даваш на един от най-големите манастири 900 хил. лева, ако не ме мъже паметта, да станел той поклоннически център и ден по-късно игуменът на този манастир го виждаме във великолепни златотъкани одежди да служи литургия за Патриарх Евтимий. Това е цинизъм и държавата го стимулира, хората го виждат. И нека не се питаме защо хората ходят по църква само по празниците. Бойко Борисов ако си мисли, че по този начин ще спечели благоволението на „Началника“, жестоко се лъже. Защото същият този „Началник“ казва, че тежко му оногова чрез когото изкушението влезе в света. А това е страшно изкушение, даже и за вярващите, да не говорим за тези, които можеше да станат вярващи, но не са и по тези причини.

В партията вие отговаряте за демографските, етническите и религиозните проблеми. Какъв е според вас най-сериозният дефект на тези политики сега и какво според вас е реалистично да се промени в близките години?

Един от най-големите дефицити продължава да бъде грижата за българското семейство. Няма партия, която да не казва, че иска да се грижи за него, но виждаме, че семейството на работещите, не говоря за социалното им положение, е в много по – неравнопоставено положение спрямо хора, които са без работа. Ние искаме да се въведе законодателна промяна така щото семействата на работещите родители също спокойно да отглеждат децата си. В момента едно работещо дали има достатъчно средства да отглежда децата си, въпреки че работи? Дали има възможност, когато детето е в онлайн обучение, единият родител да не трябва да взима поредната отпуска и тя да става неплатена, защото платената е свършила? Всичко това трябва да е мисъл на държавата, защото едно семейство с деца създава бъдещето на тази държава и това не е банализъм от миналото. Трябва да мислим да се подпомагат също работещите и многодетните семейства. Затова едно от предложенията ни преди началото на всяка учебна година еднократно на многодетните и социално слабите семейства за конкретни нужди, а не ей така да се дават пари. По същия начин да се работи за стабилна икономика, така щото държавния бюджет да се напълни и не да хвърляш като подаяние на милите пенсионери по петдесетолевки и да ги заплашваш, че докато ти си на власт тия пари ще ги има, а пък после… демек „мислете за кого ще гласувате“. Напротив. Нашите икономически експерти са установили, че дотук имаме несъбрани вземания от ДДС в размер на 4.5 млрд. лв. Ето ви пари, които влизайки в държавния бюджет, ще имаме пари и за заплати в държавния сектор, и най-вече за пенсионерите.

Какви са въпросите, които най-често чувате по време на предизборните си срещи?

Много са въпросите, зависи и от социалната прослойка, с която се срещаме. Един от най-често задаваните въпроси е опасението дали няма да бъдем патерица на ГЕРБ. Не. Мисля, че категорично го доказваме и го показваме. Нито на ГЕРБ, нито на ДПС.

Ако влезете в следващия парламент, какви биха били първите ви лични действия?

Първите ни действия ще бъдат съобразени и с програмата, която се надявам, че ще може да осъществим. Лично моите действия, а вярвам ще получа подкрепата и на своите колеги, и не е популизъм – видяхме достатъчно адекватни примери на държавна администрация в положение на пандемия и има нужда държавният апарат да се замисли върху заплатите, които получава. Лично аз ще инициирам парламентът да замрази депутатските заплати и да ги намали минимум с 10%, за да може тези пари да се влеят в държавния бюджет и да отидат за много по-съществени нужди в обществото. Не може депутатската заплата да бъде обвързана със средната работна заплата, която се получава само в държавния сектор. Не говорим за частния, там може и да е по-висока, но обикновено е по-ниска. Това просто е изкуствено усредняване, за да може депутатските заплати да растат. Другото – Републиканци за България сме категорично за електронно управление, за да може този чиновнически апарат малко да понамалее, да се отсеят качествените от некачествените. Да престане клиентелизма в българската политика. Защото в момента партията, която е на власт, осигурява препитание на един немалък процент хора, които са потенциални гласоподаватели заедно с техните семейства. И партията, която е на власт, има опасност един ден да се изроди в БКП, тоест ако ти не си член на дадената партия , не можеш да просперираш. На това трябва да се сложи край. Лично моят мотив е да покажа новия модел политик като холандския премиер Рюте, който си отива на работа с колелото, живее в апартамента, който е купил още като студент, носи отговорността за ръководството на държавата, но живее адекватно и скромно, както е живял преди да стане политик. Това трябва да бъде съвременният български политик, за да не ни плюят хората, че ние отиваме там, за да се наядем. Не, аз не отивам да ям, в политиката искам да работя за държавата. Искам този народ най-сетне да възстанови националното си достойнство. Виждам, че има разбиране сред колегите ми в Републиканци за България за лустрацията, за окончателната декомунизация. Дай Боже, един ден да имаме възможност да поставим на дискусия премахването на много знаковите паметници на съветската армия. Недопустимо е ние да имаме страхотни генерали, страхотна войска, страхотни победи, а паметниците им да са мижави в сравнение с тези на една чужда армия. Другото, което имам като амбиция, е да си организираме референдум, за да определим кой е националния ни празник. Ние сами, не с президентско решение навремето на Петър Младенов, а българите да решат. Да, ако на този референдум се реши, че 3 март трябва да си остане, да си остане. Но нека ние да решим. Може би да бъде 22 септември или 6 септември – събития, които ние сами сме извършили в историята и които много по-смислено и достойно ще имаме основания да ги празнуваме. 3 март може да си остане официален празник, но не и национален, но обществото да реши, а не някои овластен за дадения момент.