Не бихме искали да разочароваме никого, но каквито и да са амбициите ви, каквито и да са дългосрочните ви цели, почти сигурно е, че четенето на тази статия няма да допринесе за постигането им. Това няма да ви спре да се чувствате гладни. Няма да предостави информация, която може да спаси живота ви и едва ли ще ви направи привлекателни за противоположния пол.
Ще научите обаче ценен урок за детето, което живее във вас. Вероятно ще искате да продължите да четете, водени от нищо повече от чисто любопитство. Какво се случва в мозъка ни, което ни прави толкова любознателни?
В човешката природа е заложено ние, хората, да сме крайно любопитни и по-често става въпрос за незначителните дреболии в живота ни. Нашето любопитство ни кара да правим крайно непродуктивни неща като четене на новини за хора, които никога няма да срещнем, изучаване на теми, за които никога няма да намерим приложение в ежедневието си, или пък изследване на места, на които никога няма да отидем. Ние просто обичаме да знаем отговорите на нещата, дори ако от това няма очевидна полза.
Корените на нашето особено любопитство могат да бъдат свързани с черта на човешкия вид, наречена неотения. Това е термин от еволюционната теория, който означава „запазване на младежките характеристики“. Ние, хората, като вид, сме запазили повече детско у себе си, отколкото другите бозайници. Да си относително обезкосмен е един физически пример за това. Голям мозък спрямо размера на тялото е друго. Нашето любопитство и игривост през целия живот е поведенческа характеристика на неотенията.
Неотенията е пряк път, използван от еволюцията – маршрут, който води до цял пакет от промени едновременно, вместо да подбира и представя промените една по една. Като по-млад вид, еволюцията ни е направила и по-слаби от братовчедите на нашите примати, но също така ни е дала любопитството на детето в нас, способността да се учим и дълбокото ни чувство на привързаност един към друг.
И разбира се способността за учене през целия живот е причината, поради която неотенията е работила толкова добре за нашия вид. Запазването на детското в нас означава, че можем да усвоим много повече от нашата среда, включително нашата споделена култура. Дори в зряла възраст можем да изберем нови начини за правене на нещата и нови начини на мислене, което ни позволява да се адаптираме към новите обстоятелства.
В света на изкуствения интелект компютърните учени са изследвали как се развива поведението, когато се ръководи от различни алгоритми за обучение. Важен резултат е, че дори най-добрите алгоритми за обучение се провалят, ако не бъдат насърчавани поне малко да импровизират. Без нещо, което да ги отклони от това, което трябва да правят, тези алгоритми се забиват в коловоза, разчитайки на едни и същи отговори отново и отново.
Компютърните учени коригират как тези алгоритми оценяват различни възможни действия с „бонус за проучване“ – тоест награда само за опитването на нещо ново. Така претеглени, алгоритмите след това от време на време оставят утъпканата следа, за да ги изследват. Тези изследователски действия им костват някои възможности, но ги правят по-добри в дългосрочен план, защото са получили знания за това какво биха могли да направят, дори ако това не им е от полза веднага.
Последиците за еволюцията на нашия собствен мозък са ясни. Любопитството е вграденият в природата „бонус за изследване“. Еволюирали сме, за да напуснем утъпканата писта, да изпробваме нещата, да се разсеем и като че ли да губим време. Може би днес губим време, но алгоритмите за обучение в нашия мозък знаят, че нещо, което сме научили случайно днес, ще бъде полезно утре.
Очевидно ще е най-добре, ако сме наясно какво трябва да знаем и просто се концентрираме върху това. За щастие в един сложен свят е невъзможно да се знае какво може да бъде полезно в бъдеще. И слава богу – в противен случай щяхме да се превърнем в смъртоносно скучен вид, който никога не е искал да се изгуби, никога не е опитвал нещата, за да види просто какво се е случило или е правил нещата напразно.
Еволюцията ни е направила най-добрите машини за познание, а най-добрите машини за познание трябва да бъдат смазвани с любопитство. Това ни помага да се възползваме напълно от потенциала си да усвояваме нова информация и да я прилагаме.
Превод и редакция: ГЛЕДНА ТОЧКА